Потъващият „Титаник“ е един от най-вълнуващите сюжети в киното. Това обаче не е единственият разказ за морската трагедия – първите филми излизат на екрана още през 1912 г., когато корабът потъва в ледените води на Северния Атлантик и при това по време на първия си рейс.
Преди 80 години историята на лайнера дори е вдъхновила Третия райх да създаде скъпоструващ пропаганден филм, който малцина са гледали, а съдбата на кораба, показан в него, е толкова трагична, колкото тази на „Титаник“.
немският луксозен кораб „Кап Аркона“
В началото на 1942 г. немският луксозен кораб „Кап Аркона“ почти е забравен. Някога великолепният и един от най-разкошните океански лайнери в света, ръждясва закотвен в немска военна база в Балтийско море.
Две години по-рано нацистите го конфискуват, свалят луксозното му обзавеждане и го превръщат в казарма за моряци. Заради външната прилика с печално известния „Титаник“, кинематографията на Третия райх го избира за главен реквизит.
Министърът на пропагандата и просвещението Йозеф Гьобелс – един от най-приближените до фюрера Адолф Хитлер, прави сценарий със съвършено друга трактовка на събитията – катастрофата е изобразена като резултат от англо-американска алчност. Гьобел е един от идеолозите на най-варварското престъпление на Третия райх – Холокоста.
Негова е и идеята за публичното изгаряне на книги (аутодафетата).
След капитулацията на Нацистка Германия е обявен за военнопрестъпник. Като изтънчен манипулатор той включва в пропагандната машина на Райха новите медии като радиото и филмовата индустрия. За това колко приближен е до Хитлер говори фактът, че часове преди да се самоубие, Хитлер го определя за свой наследник и го назначава за райхсканцлер. Гьобелс обаче заема този пост само за ден – от 30.04 до 01.05.1945 г.
С помощта на „нацифицирана“ версия на „Титаник“, Гьобелс се надява да се бори с идеологическия враг с неговите методи и не жали средства за създаването на своя „отговор на Казабланка“, вкл. и използването на собствено немско копие на „Титаник“ – „Кап Аркона“. За целта са похарчени 4 млн. райхски марки, възлизащи на стойност 180 млн. долара към днешна дата. Това автоматично превръща филма в най-скъпия в историята на киното. Стотици войници са отзовани от фронта за масовите сцени, а една от главните роли е поверена на прочутата по онова време немска актриса Сибиле Шмиц.
Източник: Уикенд
Коментирай