Тези дни западните ни съседи отбелязаха 70 години от установяването на Титовия социализъм.
На 13 януари 1953 г. в скупщината в Белград е приет закон, налагащ нов вид икономически механизъм в Югославия, според който разпределението на печалбите занапред ще става между работниците в държавните предприятия.
Експерименталният модел се оказва по-ефикасен от съветския, но с по-ниска производителност от западния и води до инфлация, безработица, корупция, ръст на външния дълг и значителна емиграция.
Ден след приемането на закона култовият отвъд западната ни граница Йосип Броз – Тито, става президент на федерацията. На този пост остава до смъртта си в началото на 80-те години, а в периода 1944-1963 г. е и министър-председател.
Роденият в Кумровец (Хърватия) партизанин нямало да се превърне във вожд на мегадържава и в една от най-влиятелните личности на ХХ век, ако през 30-те години не го покровителствал лично Георги Димитров.
По онова време Тито живеел в Москва, но попаднал под обхвата на сталиниска чистка, при която били арестувани 800 избягали в СССР комуняги. Оправданият за палежа на Райхстага син на баба Параскева – лидер на Коминтерна се застъпил за Йосип Броз и спасил живота му. „Оцелях с негова помощ“, признава в мемоарите си кумирът на сърби, хървати и словенци.
Тито и Димитров били приятели и непосредствено след края на Втората световна война двамата обмисляли създаването на Балканска федерация, в която да влязат България и републиките от Югославия. Преди да се стигне до реализацията на проекта обаче вождовете се изпокарали, тъй като не могли да се разберат кой да стои начело на новата свръхдържава.
Източник: Уикенд
Коментирай