Краят му е повече от трагичен
Дълги години творчеството на първия ни скулптор със самостоятелна изложба във Виена – Георги Шиваров е забравено от злоба, завист и политическа глупост.
Родните изкуствоведи умишлено го пренебрегвали като личност и творец, тъй като искали да се натегнат на социалистическата власт у нас.
Румяна Иванова е единствената изследователка, издала достойна монография за твореца, чиято съдба на творческото му наследство е незавидна.
След като Кирил Шиваров напуска този свят, част от творбите му изчезват, други се рушат, а името му потъва в забрава.
Семейството му наследява най-хубавото от възрожденските ни марангози, дърводелци и дърворезбари. Неговият баща е талантливият майстор мебелист Александър Шиваров, награден от цар Фердинанд с орден за мебелировката на двореца „Евксиноград“.
Чичо му Анастас Шиваров е дърводелец и лютиер, участвал в Балканската изложба в Лондон през 1908 г. с изработените от него цигулка и мандолина. Заради това е отличен със сребърен и бронзов медал.
Гениалният им наследник Кирил Шиваров се появява на бял свят на 15 юли 1887 г. във Варна. През май 1917 г. се превръща в първия български автор, открил самостоятелна скулптурна изложба в страната. Шест години по-късно става факт и втората му изложба, която е съвместно с художника Иван Радинов.
Дело на Кирил Шиваров са скулптурите, украсяващи Икономическия университет във Варна, Фонтанът на сирените в Морската градина, Паметника на граничаря в Морската градина, украсата на Варненския аквариум, бившите хотели „Морско око“ и „Ню Йорк“, както и много други.
Гениалният творец издъхва на 26 март 1938 г. по време на работа в София. Няма деца.
На 29 декември 2015 година в морската ни столица бива открит паметник на Кирил Шиваров в градинката до Търговската гимназия.
Той е сред най-изтъкнатите родни майстори, които в началото на ХХ век обновяват и модернизират пластичното изкуство. Най-мащабните за това време бронзови колоси, признати за символ на българския дух – статуите на братята Евлоги и Христо Георгиеви при входа на Софийския университет, Лъвската фигура на Паметника на свободата на връх Шипка и много др., са негово дело.
В родната си Варна, където живее и твори през по-голямата част от живота си, декорира със скулптури и пластични орнаменти най-престижните частни домове и обществени сгради в мащабно разгърналото се строителство. По този начин допринася за европеизирания облик на града, както и за неповторимото му одухотворяване.
Кирил Шиваров е пословично трудолюбив и работи по 12 часа дневно. Голям е и приносът му към паметниковото дело, камерната пластика и скулптурното надгробие.
Именно той обезсмъртява прочутия Втори кавалерийски конен полк.
Негово дело е и уникалният монумент в поделението в Лом, олицетворяващ кавалеристите, жертвали живота си за България. Той бива открит на 1 ноември 1930 г.
След 1944 г. обаче полкът бива обявен за „царски и фашистки“ и е закрит. Поделението е преустроено, а паметникът е захвърлен на боклука, в задния двор на казармата.
Поради факта, че Кирил Шиваров не се включва активно в обществено-политическия живот у нас и дори страни от него, бива негласно забранен.
През 2017 г. ломчани изваждат паметника на Втори ломски полк от бунището и решават да го направят част от градското пространство.
В края на живота си гениалният творец живее и твори в София. Къщата му, намираща се на ул. Цар „Иван Шишман“ 32 бива съборена, при все, че е обявена за паметник на културата.
Краят му е трагичен – издъхва от тежестта на 250-килограмов капител, стоварил се върху него. Той бил предназначен за сградата на Съдебната палата в столицата.
Източник: Уикенд
Коментирай