Страшен копнеш за знания, бедност и постоянни удари от хорската завист – това са трите постоянни спътници на първия ректор на Софийския университет – акад. Александър Теодоров-Балан. Той живее рекордно дълго време, особено във време, в което средната продължителност на човешкия живот е около 60 години. Издъхва на 99 години и 3 месеца на 12 февруари 1959 г.
В последните години от живота си признава за себе си в характерния цветист и елегантен стил: „Недочува, недовижда, а иска още да се учи“. Това пише Балан в книгата за посетители на изложбата с творби на Чудомир.
През целия си вековен живот, Балан е обект на незлобливи шеги и закачки главно заради усилията му за чист български език, както и заради смирената гордост на човешкия дух, който със стиснати зъби преминава през постоянните препятствия и безкрайни прегради на живота.
Почти през цялото си съществуване, Балан се сблъсква с бедност и недоимък, но прави всичко възможно да не им обръща внимание. Бедността го преследва дори и във времето, в което заема високи държавни постове.
Издържа семейството си с малката учителска заплата като преподавател в Софийската мъжка гимназия, после като министерски чиновник, а след това и като първи ректор на висшето училище в София.
Докато преподава в Историко-филологическия факултет езикознание и всички славянски езици, които сам знае много добре, умират четири от седемте му деца. Той изплаща и банкови заеми за малкия дом, който построява за семейството си. Плаща и много за лечението на съпругата му, която била болна от туберкулоза. В крайна сметка тя издъхва в края на 20-те години. Така Балан остава да се грижи сам да тримата си синове.
Източник: Уикенд
Коментирай