Генерал Михаил Савов е от известните имена в българската история от края на XIX век и първите десетилетия на ХХ век. Към днешна дата най-често е наричан „противоречивият генерал“ заради преобладаващите афери с държавни пари, бързото незаконно забогатяване и „приноса“ му за Първата национална катастрофа след Междусъюзническата война (1913 г.)
С неговата първа жена е свързано и падането на правителството на Стефан Стамболов през 1894 г. Скандалът е сред известните след Освобождението, описан е по твърде интересен и увлекателен начин от други две исторически личности – първата съпруга на генерал Рачо Петров – Султана и учителя по български език на Фердинанд – Добри Ганчев.
Разказът за Михаил Савов в „Моите спомени“ на Султана Рачо Петрова започва д показателна характеристика: „Генерал Михаил Савов беше най-способният, най-енергичният офицер на онова време. като организатор той беше неподражаем, днес дори нямаме по-голям организатор, по-смел реформатор на нашата армия. Но като характер мога да кажа без стеснение, като човек лишен от морал, от скрупули, ще прибавя аз, той бе едничък по рода си“.
След тези разбиващи слова Султана Петрова обяснява отношението си като разказва как става кума на Савови. Един ден мъжът й Рачо се прибира и казва, че същата вечер в 9 ч. ще кумуват на Михаил Савов и Смарайда Милкова. Султана е изненадана, защото от дни цяла София знае, че Савов е развалил годежа, след като са му омръзнали ласките на Смарайда. За това предисловие Добри Ганчев пише:
„Г-жа Савова – Смарайда й бе името – беше дъщеря на г-н Ив. Ев. Гешовата сестра. За нея, за бъдещата баба на полковник Савов, говореха много нескромни слухове из Пловдив. Макар и отколе вдовица, т.е. в години вече, тя минаваше за г-жа от новото време, къщата й бе отворена за млади хора, за чужденци, за българи. Посещаваха я секретарчета от разни консулства в града, посещаваха я офицери. Любезна, мила в обръщения, къщата й остана свърталище на мнозина, които търсеха радости, развлечения.
Когато годините я умориха, на сцената излязоха дъщерите й. Имаше ги три, ала грациите бяха две: едната – Смарайда, другата - Момота. Първата улови в примките си Савова, втората – капитан Манафов, боец и храбрец“.
Добри Ганчев описва също толкова откровено и Михаил Савов, като подчертава, че на Савов явно му омръзват ласките на Смарайда и се опитва да избяга: „Между многото млади хора, които посещавали дома на г-жа Милкова, бил и полк. Савов. Посещенията му обаче били по-смели, отколкото на другите, или пък сам лично бил в очите на семейството за предпочитание, та затуй не лесно можа да прекъсне познанството си с младата и хубава г-ца Милкова. Рече да се отстрани, но не го оставиха. Г-жа Милкова се озова в София с дъщеря си, тръгна от къща на къща да търси „честта“ на погубената си дъщеря. Не забрави и двореца, Княгиня Клементина тогава бе гостенка на сина си. Отиде да плаче и пред нея. За да се избегне по-голям скандал, а може и от съчувствие към „пострадалата“, от двореца посъветваха полк. Савов, чрез военния министър Муткуров, да уреди задоволително въпроса. А уреди се тоз въпрос с венчило“, разказва Добри Ганчев.
Султана е по-конкретна:
„Един ден, октомври месец беше вече през 1887 г. майор Винаров дойде и съобщи, че майор Михаил Савов тъкмо в навечерието на сватбата си, когато булчинската рокля била вече готова, приготовленията свършени, съобщил на госпожа Милкова, че не желае вече да се жени, връща годежа и веднага заминал за София“. Султана Петрова пише, че обиденият чичо на Смарайда, който по това време вече е важна личност в българския обществен и политически живот – Иван Евстратиев Гешов, „поискал аудиенция на княза, изложил му въпроса и неокачествимото поведение на майор Савов. Князът, възмутен и не желаейки такъв пример да се насади в младата, чиста българска армия, извикал майор Савов и му дал да избере между уволнението и изпълнението на даденото обещание. Савов, естествено, не желаейки да напусне армията и понеже бил вече назначен бригаден командир в Шумен, прибързал да се ожени и заедно с младата си булка да замине за местоназначението си – оттам и бързината за бракосъчетанието и нашето неочаквано вмешателство в тая трагикомедия“, заключава Султана Петрова.
Пак тя разказва, като се позовава на разговорите и оплакванията пред самата нея от Смарайда Савова:
„Година се бе минало, когато получих едно писмо от госпожа Смарайда Савова, в което ми описваше терора, под който живееше, въпреки че очакваше бебето си; тя била вечно
заключена в една стая, пердетата спуснати и войникът с пушка на рамо я пазел някой минувач да не я види, ако случайно вдигне пердето. Ужасена разказах това на Рачо Петров, той се възхити от това. При такива обстоятелства започна бракът на Михаил Савов – краят му не можеше да бъде друг“.Този предизвестен край е свързан с друг, който има много по-голямо значение за българската история – падането на правителството на Стефан Стамболов.
Преди да опише спомените си за скандала, Султана Петрова допълва още щрихи към съпружеския живот на Савови: „Госпожа Савова дойде един следобед, сърцераздирателно плака и ми разказа всичките си мъки – но тя си имаше вече своето момиченце, обичаше го безумно и се бе примирила със своята злочеста съдба... Спомням си един
следобед, тя пак дойде, водеше момиченцето си за ръка, разплакана влезе, показа ми сините петна по тялото си, последици от страшния, нечовешки бой, нанесен от мъжа й. Останах вкаменена. Що за човек е Савов, се питах. Лека-полека почнах да разбирам, че Михаил Савов търсеше само предлога, за да изпъди жена си“.
Добри Ганчев има друго мнение по този въпрос. Той пише в своите „Спомени за княжеското време“:
„Назначен биде Савов за военен министър, дойде в София. Доведе и двете хубавици сестри. Скитаха те сутрин и вечер по улиците, хихикаха, мамеха младите хора с очи и знакове, търсеха приключения, развлечения. То се знае, намираха ги. На изповедта, която вече споменахме, г-ца Савова наименувала доста имена и къщи, които без знанието и волята на мъжа си, била удостоявала с посещението си. При таз „изповед“ името на Стамболов не било споменато, но то трябвало на интригантите и те го извадиха“.
Ето и версията за един от най-големите скандали в българската история на Султана Петрова: „Посред нощ извикаха Рачо Петров, за да свидетелства, че Смарайда Савова била признала, че била любовница на Стамболова – преди това обаче тя ми се беше оплакала, че Савов я бил карал да признае, че била любовница на разсилния – действително от разсилния до Стамболова скокът беше грамаден. Нещастната жена признала, разбрах я добре – терорът, тормозът, под който тя непрестанно живееше, можеха да я накарат да признае, че е любовница на когото и да било. Рачо Петров закъсня, попът, днешният генерал Стилиян Ковачев бяха вече подписали скандалния протокол.
Когато Стамболов се научил за това нечувано обвинение, веднага изпратил секундантите си Димитър Греков и генерал Кутинчев при Савова. Последният отказал да се бие, разбира се, е бил веднага уволнен и като министър, и като офицер от армията“.
След скандала, с който по случайност няма нищо общо, Стефан Стамболов подава поредната оставка на кабинета. Според много изследователи Фердинанд не я приема с думите: „С калните гащи на Савовица аз кабинетен въпрос няма да правя!“. Въпреки това на 19 май 1894 г. правителството на Стамболов пада, а Султана Рачо Петрова пише за мъжа си, с когото се развежда скандално след години, но който преди това е назначен на мястото на уволнения Михаил Савов: „Горката съдба – по-добро би било Стамболов да беше напуснал управлението, нежели да приемеше Рачо Петров в кабинета си. Той предварително си беше подписал падането от власт“.
Султана Петрова описва и друг любопитен факт – как след уволнението си Михаил Савов заминава за Западна Европа с „оскандалената си жена“ и пари, дадени му лично от Фердинанд: „По-късно нещастната Смарайда Савова ми разказваше, че никога по-нежен, по-мил не е бил съпругът й с нея. И днес дори недоумявам. Терор, бой, признание в разврат, а след това любов, ласки, разбира се всичко това временно, защото след падането от власт на Стамболова, Михаил Савов се върна с жена си в София и подаде, все на основание оня прословут протокол жалба за развод“.
Добри Ганчев пише, че „Савовица остана в София, след развода си със Савова встъпи в брак с един френец и живя до старини в крайна бедност и лишения“.
Източник: Уикенд
Коментирай