Мегаломанските амбиции на Фердинанд Сакскобургготски да стане император на „Нова Византия“ съсипват България и я вкарват в две национални катастрофи през второто десетилетие на ХХ век. Независимо от провала на личните си амбиции и националното предателство, владетелят се забавлява със синеоки млади мъже с руси коси. Прави това, докато стотици българи загиват на фронта, а семействата им изнемогват от глад и болести.
Пример за наглостта на владетеля е селският му пир с някой си Минчу. Учителят по български език на Фердинанд Добри Ганчев разказва „интересни подробности за шегите и развлеченията на един цар през страшната 1918 година”. Добри Ганчев е изключителен разказвач, оставил безценни спомени с писмената уговорка върху ръкописа си „Да се напечатат след 25 години”, т.е. четвърт век след неговата смърт на 12 април 1936 г.
Уговорката е заради изцяло антифердинандовия и противомонархическия дух на „Спомените”.
Добри Ганчев разказва как главнокомандващият на българската армия издирва под дърво и камък царя заради поредното важно сражение, а през това време Фердинанд се забавлява с надарен селянин от ботевградските села. Което предизвиква учителя по български да напише:
„Имаше и други признаци, които отричаха пълната нормалност и равновесие в духа на Фердинанда. Таз невероятна и необяснима симпатия към млади хора със сини очи, доходяща до подозрителна страст. Види ли млад момък със сини очи, руси коси, втренчи се в него, веднага заповядва да разпитат: кой е, от где е”.
Докато става все по-ясно, че България като съюзник на Германия е изправена пред нова, още по-тежка национална катастрофа, Фердинанд пирува. „Заповядал бил добрият цар да приготвят провизии за предстоящото пътуване: печено прасе, няколко пилета, два фазана, пасти, сладкиши разни, вина, ликьори – всичко според вкуса и навиците на господаря. Натрупват тез лакомства в автомобила, сяда в него царят на шофьорското място, до него Минчу, а отзад друг, запасен шофьор и вземат пътя за Орхание (днешен Ботеверад-6.р.).
За няколко часа те са вече в Минчовото село, в бащината му къща. Тук се повтаря онова, което се разправя в народните приказки с наивна детска фантазия. Добрият цар предава на честитите родители достойния им син, нагостява ги с печено прасе и фазани, почерпва ги и им дава нещо за харчлък. Кога се върнали в София, Минчу се хвалил и разправял на приятелите си за високата чест, сторена на родителите му от царя", пише Добри Ганчев и дава още примери за хомосексуалните страсти на владетеля.
На този фон личи искрената мъка на учителя по български език за злощастната съдба на България. „Откак излязоха автомобилите, нашият добър цар биде грабнат от нашата среда, плениха го тез шофьори, заряза всички предишни любимци и фаворити, че и прямите си обязаности. Где го? Пръждосал се негде с автомобила си, с шофьора си. Министри го търсят, работи го чакат, а той из поля и гори. През ден, през два зарязва София и лети из Родопите, във висините на Мусала или Рила. Запилей се на някой връх, зарови бутилките с шампанско в снега, гощава се, черпи се с любимеца шофьор", рисува картини от царското ежедневие Добри Ганчев.
Разкрива, че владетелят пирува с любимците си пред децата си без никакъв свян. И тази е една от всички причини, поради които синът му Борис никога не го пуска да посети отново България след изгонването му на 3 октомври 1918 г. Потресеният бъдещ цар залавя баща си, докато прави френска любов на един от кочияшите си – гледка, която буквално го отвращава от него.
Добри Гачев предава разказ на генерал Сава Савов за гостуването на германския принц Август в София през 1918 г. Именно този Август прошепва в ухото на ген. Савов, че Фердинанд е „един развратен педераст“. Това става, след като българският владетел показва явно пренебрежение към принца, който не си отива след демонстрираното неуважение, а остава в двореца. Ганчев предполага, че Август е имал задачата да разузнава.
Един ден германецът пита генерал Савов къде се е скрит Фердинанд. Генералът му отговаря, че неизвестна посока с двамата си шофьори. Добри Ганчев описва реакцията на немеца: „Принцът се подсмихва, после се навежда към ухото на маршала и казва: „Е, то се знае отдавна, че е педераст! Не зная само активен или пасивен”.
Не една и две са описаните връзки на Фердинанд с мъже. Дори самите отритнати след време мъжки любовници разказват за отношенията си с българския цар. А немската преса напада абдикиралия на 3 октомври 1918 г. български цар Фердинанд заради договора, който той е сключил като частно лице през 1915 г. с Германия. Берлински вестник пише: „Кобургът ще влезе в бъдещите учебници наред с ония германски князе, които са продавали поданиците си като войници на Англия, тъй като той рискува кръвта и имота на любимите си българи едва след като се осигури с един частен договор, че този риск не ще струва нищо нему лично”.
Въпреки че историците не са единодушни за подобен договор, според него ако България загуби войната, както и става, след войната германското правителство трябва да изплати на Фердинанд лично обезщетение за претърпените загуби. Като обезщетението е било и за имотите му, конфискувани в България като главен виновник за националната катастрофа след Първата световна война.
Източник: Уикенд
Коментирай