„Искам да знаеш, че ти си образът на моите героини от „Търновската царица“ и „Крадецът на праскови”. Тази изповед големият наш белетрист Емилиян Станев прави в зрелите си години.
Тя е отправена с писмо към първата му съпруга Екатерина Пантелеева Могиланска, с която той сключва брак през 1933 г. Интересен е фактът, че до края на живота си белетристът крие за семейната си сага с красивата врачанка Екатерина. Неговите биографи, които са известни наши литературни изследователи, също премълчават за този му брак.
За връзката му с Могиланска не споменава нищо и втората му съпруга – преводачката Надежда Станева, която събира и най-дребните документални материали за Емилиян Станев и ги публикува в двете си книги „Ден след ден” и „Дневник с продължение”.
В тях амбициозната Надежда разкрива с подробности всичките си любовни истории с първия си съпруг – художникът Илия Петров, техния развод и пътя, който тя извървява с белетриста Станев. Целта на литературната ни история от миналото беше да опише официалната биография на твореца и неговите произведения, да разкаже някои от тях и да посочи основните идеи, които авторът внушава на своите читатели. Крайно недостатъчен и беден, в този подход липсва живият писател. Той остава скрит зад скучните факти. Няма ги и неговите интимни страсти, преживявания, Целия емоционален свят, от който тръгва творчеството му.
Никола Стоянов Станев (1907 - 1979) с псевдоним Емилиян Станев е един от най-универсалните български автори, който оставя голяма следа в литературната ни история. Сред най-известните му книги са „Примамливи блясъци” (1938), „Вълчи нощи” (1943), „Делници и празници” (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948), „Крадецът на праскови“ (1948), „Иван Кондарев" (1958-1964), „Легенда за Сибин“, „Преславския княз“ (1968), „Антихрист“ (1970), „Търновската царица” (1974). Творбите му са преведени на повече от 20 езика. На своето 172-ро заседание през юли 2005 г. ЮНЕСКО обяви 2007-а за година на българския писател като признание за приноса му към световната литература.
Роденият във Велико Търново творец завършва гимназия във Враца. Но като ученик едва ли е предполагал, че за дълго ще свърже живота си с този град под Околчица. Чрез една жена, в която се влюбва до полуда и която става негова муза и съпруга. Това е гордата Екатерина, родена през 1911 г. в семейството на търговеца Могилански...
Никола се запознава първо с брат й Васил, когато идва във Враца при своя вуйчо, тогава кмет на града – Иван Симеонов, за да завърши като частен ученик врачанската мъжка гимназия. Бъдещият голям белетрист е луда глава и близките му търсят начин той да изкласи гимназия в по-малък град при високопоставен роднина.
Кметът Симеонов предлага родственикът му да изкара ненавижданото от него учение във Враца. Първо – градът е по-тих и не предлага големи развлечения. Второ – точно в този патриархален градец хората са скромни и Емилиян ще се занимава само с учене. Родителите на Никола и неговият вуйчо грешат. В града под Околчица младият и темпераментен мъж среща голямата си любов Екатерина.
Тя е дъщеря на издигат и почитан в областта търговец, който е пръв приятел на кмета Иван Симеонов, роднина на Станев. Семействата на двамата видни врачани се събират често на гости, също така посещават заедно вилите си в лозята на Балкана. Божидар Могилански, племенник на красивата Екатерина, предоставя на врачанския окръжен архив документи и снимки, свързани с голямата любов на г-жа Могиланска със Станев. Близките на младата дама боготворят Никола, силно влюбена в него е и очарователната млада дама. Двамата обикалят красивите околности на Враца. Екатерина му разказва за своя роден град и за неговото минало.
Покорява го с легендата за тракийската принцеса от Могиланската могила – любимата жена на виден тракийски владетел.
Никола не иска да изпусне жената с черни очи, бяло лице и гъсти коси, които стигат до раменете й. Затова се решава и й предлага брак. По това време Станев е беден мъж.
Автор е на десетина разказа и на няколко повести в столични ежедневници. Бащата Могилански помага финансово на младото семейство, докато стъпят на краката си. След като се венчават във Враца, двамата заминават да живеят в София. Често обаче се връщат в родния град на Екатерина, събират се с близки и приятели, с нейните родители в лозарската им къща.
Роднините не престават да хвалят Никола и да подчертават пред младата дама, че е случила на мъж. Станев е чудесен компаньон, обича да контактува с много хора, да ходи на лов с врачани
и после да им разказва бъдещите си повествования, които те слушат със затаен дъх.
Щастието на съпрузите не трае дълго. Съвсем скоро Екатерина започва да се завръща във Враца с тъжен вид, с наведена глава, а усмивката й повече не грейва на нейното лице. Когато родителите й я питат защо е толкова замислена, тя само отговаря, че не се е случило нищо и те не бива да се безпокоят за нея. Минават 9 години от брака им и един ден все още красивата врачанка казва на родителите си, че ще се развежда с Никола.
Никой от семейството й не разбира защо се стига до този трагичен край и в кого е вината за него. Екатерина остава да живее в София, но никога не търси своя бивш съпруг. Не се омъжва повторно и остава сама до края на живота си. Никола се превръща в големия Емилиян Станев –
печатан автор у нас и в чужбина, превеждан на различни езици, носител на много награди. Той също не търси повече своята предишна жена. Веднъж само прави жест към нея. Пита я в писмо има ли нужда от нещо, трябват ли й пари.
Екатерина не му отговаря. Изпраща му в плик накъсаното от нея писмо. Вярно е, че прочутият белетрист постъпва по този начин грубо. Би могъл да направи нещо по фино. Да открие близки на Екатерина и да им даде пари, а те от своя страна да я излъжат благородно, да кажат, че искат да й помогнат. Каквото й да разсъждаваме сега, двамата отново се разминават. Врачанката унищожава ревностно всички документи, свързани с брака си – дотолкова, че сега само гадаем за тяхната раздяла.
От дневниците на Надежда Станева се разбира, че тя също не е била щастлива жена и в брака си с Емилиян, макар че пише с приповдигнат тон за него. Докато тя обича художника Илия Петров трепетно и го преследва, за да й обърне внимание, то в отношенията й със Станев не е така, Надежда се превръща в майка за белетриста – „брани“ го от неговите приятели, кара му се защо закъснява, редактира текстовете му и пропуска в дома си само личности от рода на акад. Петър Динеков. Причината е, че иска той да не се разсейва и времето му да бъде отредено само за писане. Разбира се, това тегло не се търпи и Станев изчезва понякога за 2-3 нощи от дома си. Тогава Надежда звъни тревожно на всичките му познати и стои на прозореца на апартамента им, докато не види, че той се завръща като виновен ученик.
По всяка вероятност госпожа Станева знае, че нейният съпруг е имал първи брак, но съумява да скрие това от изследователите на живота и творчеството му. Може да се предположи, че като добра познавачка на емоционалната натура на белетриста тя не е разрешавала среща с първата му съпруга. Надежда надживява своя мъж, пише свои автобиографични книги, в които се кълне, че казва истината, но никога не я разкрива докрай.
Екатерина Могиланска също живее дълго. Умира през 2003 г., на достолепните 92 години. Тя също отнася със себе си тайната за своята истинска любов. Следите от драматичната връзка между красивата врачанка и гениалния Емилиян Станев трябва да търсим в неговите книги. Както самият писател признава в „Търновската царица“ и „Крадецът на праскови“.
Източник: Уикенд
Коментирай