Нерадостен и мъчителен бе краят на Александър Лилов. През последните години от живота му той бе покосен от коварен рак на кръвта, а терапиите го вдигнаха на крака само временно. На финала на дните си той дори не можеше до говори.
Още на младини страдал от анемия, поради което му сменяли кръвта веднъж годишно, а на по-късен етап и по-често. До края на дните си той така и не разбра от какво е болен. Приятелят му Павел Писарев обаче разкри преди и той да се пресели в отвъдното, че Лилов предполагал, че има сериозен здравословен проблем.
Лилов споделяше, че е опериран от спукана язва, има възпален седалищен нерв, който затруднява сериозно движението на десния му крак, както и високо кръвно, но не се оплакваше. В миналото бил запален скиор, но заради несгодите от медицинско естество се наложило да зареже спорта.
За проблемите с краката бил предупреден още навремето от Ванга, която го предупредила, че двигателната му система ще пострада.
Въпросът, който и до момента не може да намери своя категоричен отговор обаче е дали Александър Лилов е бил любовник на Людмила Живкова през 70-те и в началото на 80-те години на миналия век.
И все пак мнозина са склонни да вярват, че Стратега е имал интимно вземане-даване с дъщерята на Тато. Лилов бил красавец №1 на плажа на властта пред резиденция „Евксиноград“ в епохата на „светлия социализъм“. Комунистът от с. Граничак впечатлявал не само с тяло, а поглед, на които никой от управляващата върхушка не можел да му съперничи.
Другарката Людмила Живкова също била във възторг от тялото му. Тя обикновено карала почивката си без да плажува, но когато зърнала Лилов, у нея моментално се появило желание да събира тен. Тя започнала да опъва хавлията си на плажа все по-често, за да може да се любува отблизо на сексапила на младия партиен кадър.
С времето той се издигнал до шеф на отдел „Култура“ в ЦК, за което разбира се помогнало ходатайството на Людмила. Тъй като културата била неин ресор покрай ежедневната им работа започнали да се сближават.
Дори съпругът й Иван Славков бил раздиран от терзания, че Людмила е мачкала чаршафите с Лилов. В това вярвал и самият Тодор Живков.
През 70-те години Лилов станал член на Политбюро и неформален лидер №2 в партията. Кариерата му обаче се сринала изведнъж след изненадващата кончина на Людмила, която напуснала този свят едва 39-годишна на 21 юли 1981 г. От този ден и отношението на Тато към Лилов се променило драстично и в средата на 1983 г. го освободил от второто място в партийната йерархия.
Източник: Уикенд
Коментирай