Докато Апостол Карамитев категорично отказвал да влезе в политиката, съпругата му била депутат в цели 7 парламента

Апостол Карамитев, от чието рождение ще се навършат 100 години, категорично отказвал да стане партиен член. Да се влее в редиците на БКП го агитирали комунисти от най-високо равнище, но той дипломатично дипломатично се измъквал от офертата. Пред антуража си пък

се оплаквал, че „тъпата администрация”. му отмъщавала, като му създавала всевъзможни пречки.

Една вечер след представление го попитах защо не в влязъл в БКП, а той се изсмя и каза: „Има голяма разлика между комунисти и партийни членове. Някой ден ще разбереш". Факт е, че това време дойде и го разбрах. Как да не е имал противоречия и търкания с властите?! Та те го ненавиждаха понякога. Сигурно са го съсипвали с всякакви спънки. Пречеха му например да ходи в чужбина. Впоследствие разбрах, че са го подслушвали.

Едно ченге – мой приятел завършил в Симеоново ме попита дали в апартамента на Апостол я има още холната врата, след като децата му разделиха на две жилището. Каза ми, че лично е слагал там „грахово зърно“. Подозирам, че Апостол е знаел, че го подслушват. Той говореше перфектно италиански, превеждаше пиеси. Тогава да знаеш чужд език беше чудо, можеше за това да те обявят за враг на народа“, разказвал е Юрий Ангелов – любимият ученик на Карамитев в НАТФИЗ.

За разлика от екранния Радослав/Радосвет от „Любимец 13, съпругата му Маргарита Дупаринова не страняла от политиката. Дъщеря на Спас Дупаринов – легендарен деец на БЗНС, актрисата била депутат в цели 7 парламента по времето на социализма. За пръв път тя влязла в Народното събрание през 1953 г., а последния закон изковала през пролетта на 1990 г. Госпожата била и съветник в Софийския градски народен съвет и Комитета за изкуство и култура. Благодарение на участието си във властта вдовицата на Апостол се сдобила с отлична пенсия и нямала финансови затруднения в годините на прехода.

Жената на Любимец 13 не е единствената представителка на актьорските среди, изкушавана от политиката. В три от депутатските си мандата тя гласувала законите на НРБ с Цветана Манева, а в последния – и със Стефан Данаилов.

В IX НС Ламбо попаднал през 1986 г. В парламента той влязъл с листата на София, с която се кандидатирал и държавният ръководител Тодор Живков. Сред 400 тогавашни депутати, 276 били от БКП, 99 от БЗНС и 25 безпартийни. Стефан Данаилов бил от комунистите. Той членувал в партията от 1975-а, а през 80-те бил и партиен секретар на Народния театър.

В състава на IХ Народно събрание бил и режисьорът Людмил Стайков. Дядото на убийцата Ивет и автор на епичната трилогия филми за Хан Аспарух обаче попаднал в сградата пред Коня по заместване на починал.

Досущ като Маргарита Дупаринова и Цветана Манева, Ламбо не пропускал заседания на парламента във времето, когато залязвал социализмът. Той бил в пленарната зала и в размирния ден 14 декември 1989 г., когато 20 000 опозиционно настроени българи обсадили седалището на законодателната власт. Хората отвън чакали отмяна на чл. 1 от комунистическата Конституция, който гласял: „Ръководната сила в обществото и държавата е БКП".

Преди напрежението в центъра на София съвсем да ескалира, народният артист взел думата и държал кратка реч пред колегите си депутати. Той се обявил за освобождаване от казармата на младежите, приети да следват във ВУЗ. И настоял да се потърси сметка на всички онези висши ръководни кадри, които след 10 ноември престанали да ходят на работа, без да им е гласувана оставка. „Хора, които не са освободени от постовете си в Държавен съвет и Народното събрание, не са на местата си. Ако има някакво законно право, моля да ми обясните”, рекъл от трибуната майор Деянов от „На всеки километър”.

Докато Ламбо говорел в парламента, тълпата пред сградата взела да крещи все по-силно и по-силно: „Долу БКП! Долу БКП!“. Виковете на гражданите започнали да отекват и в салона с народните представители.

Ден по рано комунистите обещали да се гласува исканата от народа промяна в Конституцията, но в последния момент се отметнали. И никой не си дал труда да обясни на населението защо се отлага поправката в основния закон, а това породило огромно обществено недоволство. Когато обстановката пред НС се нажежила до краен предел, думата за изказване в пленарната зала поискала Нешка Робева. Желязната лейди на художествената гимнастика, която също била депутат в IX НС, се обърнала към другите парламентаристи с думите: Занимавате се с щуротии, а вижте какво става на улицата отпред.

„Аз пък все още възприемах всичко на шега – разказал е Стефан Данаилов в мемоарната си книга. – Не можех да повярвам, че ще се стигне до сблъсъци.

Дори се обадих от един стационарен телефон на Мери (съпругата му Мария Данаилова - 6. .р.): „Донеси пушката, че тук става голям майтап.

На Серго от „На всеки километър" му станало ясно, че ситуацията е напечена, чак когато разговарял с човек от УБО. „Ламбе, работата е сериозна, рекъл охранителят, а артистът се чукнал по главата: „Мале, дотам пи се докарахме. Ламбо, Цветана Манева и Маргарита Дупаринова не влезли във Великото народно събрание през 1990 г., но и тогава имало актьори в пленарната зала. Сред най-колоритните депутати по онова време бил Петър Слабаков, който представлявал „Екогласност” и псувал на поразия политическите си противници, а им измислял и обидни прякори. От СДС във ВНС бил и Тодор Колев. По соца той сътрудничил на Държавна сигурност, но когато го поканили в листите на синята коалиция, ръководителите й не подозирали. За това, че Адама е доносничил за репресивния апарат с псевдонима Петров се разшумя по-късно – след отварянето на агентурните досиета. Звездата на българското кино и театър помагал на Второ и Шесто управление. Вербували го на 11 март 1987 г.

Колев е членувал и в БКП по времето на соца. Към партията се присъединил, докато играел в театър „София".

„Членството ми беше щит срещу всички попари, които съм сърбал в ония години. Имах забрани за излизане в чужбина, бях черна овца. Просто в един момент ми писна. Не исках разни некадърни партийци да си развяват байраците и да решават моята съдба. Така поне можех да им се опра”, оправдаваше се той, преди смъртта да го отнеме от почитателите му. А за агентурното си минало беше още по- категоричен: „Никога не съм бил ченге, нищо не съм подписвал, никому не съм навредил. Това с досиетата е хвърляне на мръвки на тълпата. В тъй нареченото ми досие има само едно картонче. Няма мой подпис, мое съгласие. Някой си е приписал актив за чужда сметка. Ама бил съм привикван в ДС. И какво да им кажа, че няма да отида ли?! А кой е този смелчага, който няма да се яви там, ако го привикат. Няма такъв!”.

За неговата дейност като агент на ДС всъщност имало съмнения от много, много отдавна. Дори и във ВИТИЗ го подозирали. По соца Филип Филипов – шеф на катедрата по режисура в театралния ВУЗ, дори се противопоставил на назначението на Адама за асистент на преподаващия в учебното заведение Коко Азарян.

„Около Тодор Колев има дълбоко съмнителни неща. С него се занимават службите, недейте да пипате там”, заявил онзи на академичен съвет. Въпреки това кандидатурата на звездата от „Опасен чар” и „Двойникът” била одобрена.

Във Великото народно събрание, чийто мандат приключи точно преди 32 години – през есента на 1991-ва, депутат беше и Васил Михайлов. За разлика от Адама и Слабака обаче, екранният капитан Петко войвода представляваше БСП. Днес той не пази много добри спомени от времето, когато ковеше законите.

„Имал съм неприятни случки, свързани с престоя ми в парламента. Веднъж на бул. „Дондуков” някаква пияна жена ми извика в лицето: „Мръсник”. Дотогава никой не ме бе наричал така. Нападна ме въпросната по политически причини. Аз и отвърнах: „Ти пък си грозна! Да ти е*а майката!”, разказвал е достолепният актьор. Все така ляв по убеждения, понастоящем доайенът на Армейския театър смята, че на България й трябват не партии, а силни личности

Източник: Уикенд