Сериалът „Войната на буквите“, който се излъчва по БНТ 1, успя да разпали сериозно страстите.
Мнозина хвърлиха обвинение върху авторите на поредицата, че липсва каквато и да било историческа достоверност. Всъщност истината е, че сценаристите предупредиха още от самото начало за това.
Добре е да си припомним кой всъщност е Петър I – един от главните персонажи в сериала „Войната на буквите“.
През IX и първата половина на X век, българската държава се издига като една т могъщите европейски сили, претендент за хегемония в Източна и Югоизточна Европа и способна да отстоява интересите си пред Византийската и Франкската империи.
До голяма степен тези външнополитически успехи се дължат на вътрешната хармония и разбирателство, царящи сред населението, включващо основно прабългари и славяни. Реформите, осъществени от Крум и Омуртаг подпомаган процеса, а успешната настъпателна политика в посока на Тракия и Македония на наследниците им, хановете Маламир и Пресиян, доизгражда ареала, в който предстои да се издигне една нова европейска народност – българската.
Бързият културен подем след покръстването на българите, както и външнополитическите успехи на страната ни при цар Симеон Велики раждат Симеоновия Златен век. След неговата кончина българската държава постепенно навлиза в период на упадък, довеждащ до покоряването й от Византийската империя през 1018-1019 г.
Българската историография твърди, че това до голяма степен се дължи на слабоволевия характер на сина на цар Симеон – цар Петър (927-969).
Макар Петър да не блести като велик пълководец и реформатор, влизайки в календара на православието, той надминава мнозина.
Той изгражда образ на миролюбив цар и опитен дипломат, умеещ да степенува заплахите, да прощава и да прави компромиси като същевременно отстоява авторитета на държавата си, както това ярко засвидетелства немският пратеник Лиутпранд. Наред с това Петър оставя пример за лична безупречна нравственост и милосърдие.
В неговите ръце продължава делото по изграждането на християнския облик на българската държава като владетелят лично в съдействие с Църквата се заема да организира отпор на добиващата широки размери богомилска ерес.
Източник: Уикенд
Коментирай