Рожден ден ще отбележи идната седмица Класическата гимназия. Елитното училище е основано на 10 октомври 1977 г. – почти месец след традиционния за страната ни първи учебен ден (15 септември). Идеята за създаването на НГДЕК идва от много високо място – от червената принцеса на НРБ. В стартовия състав на школото са бъдещият шеф на Комсомола Росен Карадимов, Атанас Герджиков и щерката на Александър Лилов – Десислава.
Легендарната даскалица Гергина Тончева става директор №1 на Класическата по настояване на първата дама на НРБ Людмила Живкова. Гимназията е един от приоритетите на Тодор-Живковата щерка като министър на културата наред с построяването на НДК и Камбаните, честванията на 1300 години България по света, популяризирането на тракологията зад граница чрез организирането на изложби на тракийските ни съкровища, Международната детска асамблея „Знаме на мира“, програмите „Леонардо да Винчи“, „Рьорих“, „Ленин“...
В първите години училището си няма име. Едва през 1981-ва е назовано „Константин-Кирил. Философ“, а на „кръщенето" на 11 май 1961-ва присъства лично дъщерята на генералния секретар на ЦК на БКП. Това е една от последните публични изяви на Людмила преди мистериозната й смърт.
На поста си в НГДЕК Тончева се задържа до 2010-а, когато се пенсионира на 78. Родената в Садовец дама ръководи гимназията точно толкова години, колкото Тато държавата – 33. След това шефка става сестрата на Тити Папазов.
„Голямо изпитание, но и честита съдба бе за мен да направя това училище. Аз съм един от създателите и на Немската гимназия, а участвах и в полагането на началото на френската.
Още в началото имаше скептично настроени министри, които, като се видехме, ми казваха „Какво ще ги правиш тези деца с този латински? Гладни ще ходят. Ти ги заблуждаваш!". Едва ли не ми заявяваха да се махам от Класическата, че от училището нищо няма да излезе. Те не знаеха, че вече бях в плен на смъртната молитва на Св. Кирил, произнесена и написана на старобългарски: „Създай избрани люде!“ Аз и затова избрах името Св. Кирил за наш патрон. Стана училището, създава и до днес избрани люде. Ако реша, мога и още едно училище да основа”, казваше приживе Гергина.
В началото на септември 1977 г. при нея в Немската гимназия идва Гочо Гочев и се представя като пратеник на дъщерята на Тато. „Идвам от името на другарката Живкова. Има идея да се открие в столицата Класическа гимназия. Проведен е конкурс и са подбрани учениците. Решението е вие да създадете тази гимназия като директор!”, заявява мъжът, когото даскалицата не познава.
На Тончева офертата й звучи плашещо. „О, не съм класик по образование и едва ли ще се справя с такава сериозна задача”, отвръща тя. Гочо си отива, но след два дни идва пак.
„Канят ви на разговор”, казва с нетърпящ възражение тон.
„Отидох. Пространно ме убеждаваха. Обясних им, че е висока чест, но не мога да се заема. Последваха още няколко разговора, но аз все искрено отказвах. Бях
влюбена в учениците си в Немската, в специалността си, в работата със студенти. Имах си Немската гимназия като моя рожба, бяхме един чудесен екип учители. Но ден до пладне беше моят отказ. В началото на октомври пак дойде Гочо Гочев в Немската гимназия, но вече не ме питаше и не ме канеше, а директно ми нареди: „На 10-и, понеделник, в 13.30 ч. трябва да си в Седмо училище на ул. „Иван Шишман” да откриеш Класическата гимназия! Хайде, довиждане!”.
Тръгна си, без да дочака моят отговор. Разбрах, че вече няма накъде.
В понеделник сутринта си отидох на училище в Немската и си взех часовете. Прибрах се вкъщи и се облякох празнично. Тръгнах към Седмо. Отдалеч видях на стълбището на училището нареден моят клас от Немската. Всяко дете взело цвете и подсмърча. Приближих се и казах:
„Деца, няма да правим сцени, моля ви”. Те останаха подсмърчащи и непомръдващи. В този момент слезе от кинозалата на Седмо Гочо Гочев. С много строг глас рече: „Остави ги тия, че горе те чакат други!”.
Поех цветята на децата и те си тръгнаха, без да ми продумат нищо. Качих се горе в кинозалата – беше пълна с ученици, непознати за мен. Откриването започна със слово на проф. Руска Гандева. Тя каза, че е било непростимо прекъснато класическото ни образование. Завърши с думите: „А това е Гергина Тончева, вашата директорка”. Обърна се към мен и продължи: „Елате да обявите откриването на гимназията”. Застанах пред децата. Зорът беше, докато погледна плахите им очи. Озъртаха се, не знаеха какво ги чака. И аз не знаех. Магията стана, когато ги погледнах в очите. Обявих откриването. Радвах се много на щастието на професорите и доцентите, които повтаряха непрестанно със сълзи на умиление: „Спасено е, спасено е класическото образование на България”. Прегръщаха се и тържествуваха. Това ми подсказа, че този миг е знаменателен. Ето така тръгна раждането на Класическата гимназия.
Людмила Живкова не е присъствала на този момент.
Тя бе делегирала правата и задълженията на проф. Александър Фол”, превърташе приживе лентата на спомените си просветната деятелка.
По него време 99-те ученици на НГДЕК са разпределени в 4 паралелки. На тях и преподавателите им са предоставени 4 тавански порутени стаи в споменатото вече Седмо училище. Вратите нямат брави – за да се затварят, даскалите ги връзват с плат. Първата година от специалните предмети се учи само латински. Началничката Гергина също води часове – тези по литература.
„Нямаше дневник, нямаше и тебешир, нито хартия. Оказа се, че има заповед, подписана от Людмила Живкова, да се открие Национална гимназия за древни езици и култура под егидата на СУ в сградата на Седмо училище, но са забравили да й предвидят бюджет. Не можех да назнача прислужник, секретар, нищо... Взех от Немската два дневника и тебешири и хартия от Английската. Директорката на Седмо училище е очаквала, че нея ще поканят да ръководи новото школо и се държеше резервирано, дори малко враждебно.
Каза ми: „Не може да влизате в учителската ни стая, защото тя току-що е ремонтирана”. Сиреч да не я изцапам. Изнесох си дневниците в коридора, извадих един изпочупен стол, поокапан с боя от ремонта. Седнах и оттам подавах дневниците на учителите, които се задаваха да влизат в час. Така два, три дни... Угнетена, нямах друг избор. Нямаше и към кого да се обърна.
Един ден спря пред мен непознат, очевидно учител, и ми рече: „Ти не ме знаеш, но аз знам коя си! И аз съм минал по твоя път! Изгони ли те Бодка?”. „Да! Не ми дава да ползвам учителската стая”, отвърнах. Мъжът продължи: „Аз съм Иван Михайлов, директорът на Националната математическа гимназия! Нашето е лесно, сградата ни вече е на завършване и ще се отървем! Намери си едно бюро и един стол и ела в моя кабинет. При мен има място и за теб!”. Така и направих. Иван Михайлов се разтапяше от сърдечност, помагаше ми, споделяше опит. Видя ме, че съм наплашена и не знам откъде да започна.
В училище се държах, но прибирайки се вечер вкъщи, плачех от безпомощност и се чудех дали да не се откажа. Направих опит да напусна, но никой не искаше да ме чуе. Отговориха ми да не
ги занимавам. „Вие сте определена и трябва да създадете гимназията”, бяха думите им. Отпуснаха ни бюджет накрая. Но преди това да се случи, за да не ни изхвърли от сградата Бодка Денчева, всеки ден чаках учениците да си тръгнат и започвах да почиствам стаите и тоалетните. От директор ставах прислужник, от прислужник – класен ръководител, учител по литература и директор. Така беше около месец време”, разказвала е Тончева.
Тя почина на 11 юли 2020-а на 87-годишна възраст. Няколко дни преди да изпусне последния си дъх, Народният театър я отличи с Вазовата награда за духовен принос. Това бе поредният приз в колекцията й с отличия, най-престижното от които беше орденът „Стара планина” - 1-ва степен.
В залеза на дните й тялото на Гергина Тончева беше на старица, но духът й продължаваше да е младежки. Знаменитата преподавателка се радваше като момиченце на смяната на сезоните, на първия сняг, на събуждането сутрин... И недоумяваше защо хората по улиците са мрачни, защо постоянно мрънкат и се жалват от живота. „С напредване на годините възрастният човек става все повече като малко дете. И с мен е така”, откровеничеше ексшефката на НГДЕК.
Източник: Уикенд
Коментирай