Завършилият музикално училище и Българска държавна консерватория Ицо Петрофф, е участвал на фестивалите „Златният Орфей“ и „Песен за Варна“. Отличен е и за цялостно творчество от „Мюзик старс“ за рицар на българската музикална култура. Той има сериозно присъствие в шоубизнеса като музикант и продуцент, и писател. През 1991 г. създава собствена рокбанда, кръстена „Татко Кристоф“. Музикантите издават няколко албума, но след това решават да търсят щастието си, правейки кариера в чужбина.
Ицо Петрофф е един от първите в шоусредите, разкрил публично сексуалната си ориентация. При все, че има дъщеря, той не крие, че е хомосексуален. Автор е на няколко скандални книги, описващи цветно живота на гей обществото в страната ни.
- Господин Петрофф, честита шеста поред книга! Вие имате богат опит в писането, не само в пеенето и композирането…
- „Потайностите на елитарното общество“ е шестата ми книга. Първата е „Епос за мравки“, втората – „Кралят Рок е гол“. Следват „Тайните на гей елита“ 1 и 2, „Петзвезден хотел“. В новото ми творение споделям открито и без артистично лицемерие многобройни случаи на мои преживявания с хора от шоубизнеса, спорта и най-вече с гей личности, с които контактувах свободно. Разказвам за авторитетни хора с различна сексуална ориентация, защото за хомосексуализма у нас все още се говори
- За Емил Димитров има написани няколко книги, така че едва ли нещо е останало в тайна. Но все пак, вие знаете ли нещо, което е останало в облак?
- Направих книгата заради един проблем. Това е проблемът между един известен естраден певец и Георги Парцалев. Парцалев ми беше разказал всичко с подробности, защото много страдаше от случилото се. Певецът криеше, в което няма лошо, така е преценил – така е направил. Но аз в книгата описвам нещата между двамата такива, каквито са били.
- Изненадана съм! В какво се състои конфликтът?
- Е, как в какво, любов, любов и пак любов, душко…
- Сериозно, кой кого обича и какво се случва?
- Да, душко, любов. Парцалев обича въпросния певец, истински го обича. Един път го ухажва с подаръци, втори път го направи звезда. Запозна го с покойния Тончо Русев, който направи няколко песни за него. Така стана известният естраден певец. Ако не беше Георги Парцалев, кой ли щеше да го знае. Сега се прави, че това не е било. Три години бяха гаджета с Парцалев. А почна да пътува заедно с нас, с оркестъра на Чалашканов. Аз откривах програмата, пееше и Доника Венкова. Въпросният пееше на финала. Любовната история между двамата съм описал в книгата си. Те всъщност не са се карали. Просто въпросният певец стана звезда и изостави човека, който му даде старт в кариерата. Парцалев тежко понесе раздялата, но му мина. Споделяше с мен, но нямаше какво да се направи. Той също беше звезда, много хора тичаха подир него или искаха да са в компанията му. По него „летяха“ всякакви хора, заради парите му, заради известността и най-вече заради подаръците, които той правеше. Той беше цар на златните бижута, на иконите, старинните мебели. Парцалев беше на върха. Годините, в които бяха в отношение с певеца, са 1977-а, 1978-а, 1979.
- Но това са едни мракобесни години за хората с нестандартна сексуална ориентация…
- Да си гей, беше забранено. Да се правиш на такъв, също. Обаче ни имаше, въртяхме си гаджетата.
- Да се върнем на темата за Емил Димитров …
- На фестивала „Златният Орфей“ през 1971 г. се запознах с Емил Димитров. Бях в компанията на Венцислав Георгиев – сценарист, драматург и главен експерт към Дирекцията на софийските циркове. Той беше Фрац Вайраух, шеф на Забавна редакция на Франкфуртската телевизия, с когото Венци Георгиев работеше от няколко години. Изпращаше артисти, известни певци и музиканти за най-популярното предаване за тези години „Куленкампф“. По-късно към нас се присъедини и Васил Андреев, импресарио на Емил Димитров. И двамата бяха впечатлени от мен, защото бях с рокерско облекло, а и само с поглед не беше трудно да се разберем кой кой е. С нас бяха директорът на „Златният Орфей“ Генко Генов, Иван Симеонов – представител на „Ер Франс“ за България и Иван Славков – Батето.
Емил не скри симпатиите си към мен и ме попита: „Кога ще ми дойдеш на гости в София?“. Аз усмихнато му отговорих: „Когато ме поканиш“. И той наистина ме покани. Така започна приятелството ни.
- Простете за въпроса, но имали ли сте връзка?
- А, не, абсурд! Аз с него не съм имал интимни отношения. Просто ме наричаше „аморе", а аз него – Емо. Когато работех в бар „Колибите”. с група „Тангра“, нарочно си направи турнето във Варна, за да се виждаме. Оттам отивахме при един Чочо – балетист от операта. Правехме си незабравими купони. Веднъж се. Засякохме в Пловдив, в хотел „Тримонциум“. Купонът беше в моята стая. Емил и неговият интимен приятел Пипондера, заедно с мен и двама мои приятели, си пийвахме и пейвахме до сутринта. Емил каза, че е уморен, и отиде да почива. Ние с Пипондера и моите хора отидохме в шкембеджийницата на гарата да хапнем по едно шкембе за изтрезняване.
Емил беше страшно земен човек, безкрайно добър и помагащ на хората. От удара му се развали говорът. На последния разговор само викаше: „Аморе, аморе, аморе. Рекох му: „Емчо, кажи как си?“. Отговори ми: „Добре съм, ама вече съм към края си“. „Какъв край, бе“, сопнах му се аз, а той замълча. Не подозирах, че ще си отиде. След разговора ни станал да ходи до тоалетна и паднал между две легла. Сутринта го намерила Пепа, жената, която му домакинстваше. Тя вика „Бърза помощ“. Лекарите му помагат временно да закрепи положението, но малко след това „хвърли топа“.
Емо си усещаше края – знаеше, че умира. Отиде си само на 64 години. Това не е първа младост, но не е и старост. Можеше още поне 10-12 години да поживее.
- А кои са звездите, за които твърдите, че са обзавели домовете си с мебели от операта и театъра?
- Лили Иванова и Емил Димитров. Купуваха ги и ги реставрираха. Не всеки имаше възможност да купува такива мебели. Доста скъпи бяха!
- Освен с писането и музиката с какво друго се занимавате в момента?
- Аз съм почетен председател на Българското рок общество, което основаха мои приятели преди 3 години. Офисът ми е на първия етаж в една къща до Дарик радио.
- Да поговорим за жените във вашия живот, малцина знаят, че имате и голямо дете...
- Два пъти съм женен, душко, за Зори Прол и Светлана Русева. С първата ми съпруга Зори Прол и до ден-днешен поддържам връзка. Когато си идва в България, се виждаме. Зорница е истинското й име. Много искаше да отидем при сестра й в Германия. Нямаше как да замина, защото майка ми беше на легло и се грижех за нея.
След майка ми се разболя сестра ми, та гледах и нея. Останах в България, за което не съжалявам. Тогава Зори се омъжи за немец от Западна Германия и стана г-жа Зори Прол. Мъжът и почина, но тя остана да живее в Германия. Имам една дъщеря, но тя е от втората ми съпруга. Дъщеря ми се казва Ива Ваня, наследи името от майка ми Иванка. Тя е на 34 години, живее на семейни начала в Германия. Втората ми съпруга беше също в Германия, но се върна в родината си. С нея се разделихме, защото прецених, че искам да ставам „Свободна България“ и да си гледам кефа. Нямаме контакти. През време на браковете си имах връзки с мъже. И двете ми жени знаеха, че имам връзка с мъже... Сега също си имам връзка. Не съм сам в живота. Имам човек, когото обичам, и той също ме обича.
- Така ли? Кой е приятелят ви?
- Не е публична личност. Той работи като охранител и живее в къщата на един мой стар приятел, който преди години всички познаваха като Сашо Патицата, беше приятел на Поли Пантев.
- Как я карате днес?
- Пенсията ми е 1150 лева, оправям се някак си. Вземам няколко лева над минималната работна заплата. Имах нелека съдба, но не се оплаквам. 10 години гледах майка си, после 5 сестра ми. Как издържах, не зная. Но ето ме на 73 години, жив, здрав и обичан.
- Тези 1150 лева докъде ви стигат?
- Оправям се някак си, не мога да кажа, че имам проблеми. Но това не е сума, с която може да се живее.
- На колко години започнахте своя любовен живот?
- На 22 години със Стефан Бъчваров. Той беше една година по-малък от мен, голям красавец, свиреше на баскитара, пишеше песни. След мен той тръгна с Емил Димитров и бяха заедно 5 години, после с един балетист. Шушукаха, че е бил с Росица Ганева и Маргарита Хранова, но не съм им светил. След него имах връзки с други мъже като Радослав Миланов – Ради, който също свиреше на китара. Като се запознахме, той беше само на 18 години. Смених още няколко приятели. Последният се оказа много добър.
-Как намирате мъжете по кулоарите на властта като Борис Бонев, Радостин Василев и други?
- Ми всички са от нашата партия! Наши хора са, както се казва. И те са като мен. Виж, Антон Хекимян не е от нашите, той е от джендър обществото.
Източник: Уикенд
Коментирай