Копривщенецът Никола Геров Белчов е една от най-чистите и свети личности на Възраждането. Той е учител, свещеник и обществен деец. Близък е до Георги Бенковски, който е основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание през 1876 г. в 4-ти Революционен окръг.

По време на обявяването на Априлското въстание в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище, заедно с повечето апостоли. Разбирайки, че в Копривщица вече се бият, той обявява въстанието и там, след което сформира чета и тръгва да вдига и околните села. 

Хвърковатата му чета играе основната роля във военните действия на въстанието. Към нея се включват дори шестима хървати от Далмация и един немец, работещи на железопътната станция в Белово.  

Никола е с десет години по-голям от Бенковски. През есента на 1856 г. става учител в с. Сатъбегово и се жени за Анка Пашалиева от Копривщица. Той е сред 11-те мъже повикани от Бенковски във възобновения местен революционен комитет през януари 1876 г., заедно със зет си Филип Бояджиев започва да отлива бронзови лъвчета от олово за шапките на въстаниците.

На 2 май ордите на Хасан бей подкарват навързани 64 души към Златица към Пловдив, сред тях е и Никола Белчов. 
Затворен е в Караулхан, където бива подложен на жестоки разпити, издевателства, гаври и мъчения. 

Заедно с Цоко Будин и Тодор Душанцалията са осъдени на смърт и обесени. 
Малко преди обесването си, Белчов се прощава с родния си край в стихотворна форма:
Копривщице, преславна, 
макар да си неравна, 
твоите баири,
заобиколени с кивгири.
Пращам ти много здраве, 
Копривщице преславна!

Това, което остава след Никола Белчов е неголемият му сборник „Песнопойче“, съставен през 1860 г. в Цариград. Сред събраните народни песни са и няколко родопски, които вероятно научава по време на учителстването му в Ситово. 

Той сътрудничи и на списание „Читалище“ през 1871 г, на списание „Летоструй“ през 1875 г., където е стихотворението му, посветено на Пловдив със заглавие „Къде“.
Никола Геров Белчов ни завеща своето „Песнопойче“ с трогателната изповед към Копривщица и своя героизъм.
Източник: Уикенд