Творчеството на Христо Димитров Измирлиев, избрал да го наричат Смирненски, е създадено за по-малко от десетилетие – между 1915 и 1923 г.
Издъхва на 18 юни 1923 г. До последния си дъх разпитва близките си за политическата обстановка в България. 9 дни преди кончината му, земеделският лидер Александър Стамболийски бива свален от власт с преврат и жестоко убит.
Сестра му Надежда Измирлиева разказва, че в последните му минути живот на тази земя поискал вестник, за да се ориентира за случващото се у нас, но виждайки, че е „Епоха“, го скъсва. Иска лист хартия, за да пише, но не успява – това остава последното му желание, несбъднато… Надежда си спомня, че лъчезарната му усмивка не изчезнала от лицето му дори и след неговата кончина.
Проф. Моллов, който се грижи за здравето на поета успокоява семейството, че състоянието му не е опасно и ще се оправи. На 5 юни, когато Надежда влязла в стаята му, за да му съобщи, че обядът е готов, го намерила паднал до писалището. Всичко наоколо било изцапано с кръв от силния кръвоизлив, който Христо получил. Гледал сестра си с влажни очи, очакващи помощ, но й дал знак, че не трябва да говори и силно стиснал ръката й. Успяла да му даде малка първа помощ, докато очите му молели за живот.
Две години преди издиханието си, Христо среща голямата си любов – Евгения Дюстабанова, която е с 5 години по-малка от него. Той обаче я смята за мъдра и я оставя тя да управлява битовите неща. Тя посещава ежедневно писателя в къщата в Горна баня, където прекарва последните дни от живота си.
След кончината му, Евгения Дюстабанова никога не се омъжва. Преди да я срещне, поетът има други две любовни тръпки – Пенка Михайлова и Елена Попова, на които също посвещава свои творби.
Източник: Уикенд
Коментирай