Неслучайно наричат проституцията „най-древната професия“.
Първите публични домове у нас се появяват преди Освобождението. Те копират шантаните на Виена и Палиж. Основоположникът им е унгарският евреин Данаил Шафран (оттам идва и популярното прозвище “шафрантия” за жриците на платената любов).
След Освобождението най-известните в София шантани носят звучни имена като “Втори февруари”, “Одеса”, “Орфеум”, но най-известен е бардакът “Аполо” на сводницата “мадам” Цура и щерка й Хермина, посещаван от столичния хайлайф. От доклад на създателя на българската дерматовенерология проф. Богомил Берон през 1896 г. става ясно, че тогава в младата българска столица са регистрирани 447 проститутки.
Всъщност 77 на сто от тях били чужденки (предимно сръбкини и румънки), половината от които заразени с трипер или сифилис, а немалко – и с двете болести едновременно… Заразеността сред нерегистрираните проститутки, изследвани от проф. Берон, е била още по-висока – близо 85%!
Д-р Берон води оживени дебати в медицинската преса за въвеждане на здравни закони, свързани с платената любов. Още през 1882 г. княз Александър Батенберг издава указ, според който в задълженията на общинските лекари влиза и преглеждането на жриците на свободната любов два пъти седмично. Берон е в основата на правилника, който започва да действа през 80 и 90-те години на ХIХ век, според който в София и по-големите провинциални градове като Пловдив, Варна и Русе, жриците на любовта трябва да бъдат записвани в кой публичен дом работят, а съдържателите на тези сгради да бъдат наказвани при неспазване на правилника за прегледа на проститутките.
Доктор Берон е категоричен, че най-важното е да се разпространява полова просвета сред млади и стари, да се издават и четат здравни книги, както и да се ограничи проституцията чрез женитба.
Любопитен факт е, че днешната сграда на Столична община всъщност е издигната на мястото на един от най-големите софийски бардаци.
Източник: Уикенд
Коментирай