За началото на преврата във властта, ознаменуван със свалянето на Тодор Живков от всички първи държавни постове на 10 ноември същата година, се смята гостуването на френския президент Франсоа Митеран в София през зимата на 1989 г.

Закуската, която той дава на 20 януари във френското посолство, става знакова. На нея са поканени 12 български интелектуалци, сред които бъдещата президентска двойка Желю Желев и Блага Димитрова, писателите Йордан Радичков, Ивайло Петров и Радой Ралин, художникът Светлин Русев, химикът Алексей Шелудко, акад. Николай Василев, режисьорът Анжел Вагенщайн, журналистите Стефан Продев, Барух Шамлиев и Копринка Червенкова.

 

Първото желание на Франсоа Митеран при пристигането му на софийското летище обаче е съвсем лично за него, неговия живот и съдба. След като е посрещнат от Тодор Живков, Митеран бърза да поиска от българския държавен глава да го срещне с доктор Оскар Телге. Желанието хвърля в същинско недоумение Живков и неговия протокол. Никой не знае кой е този доктор Оскар Телге, още повече името съвсем не е българско. На помощ идва самият Митеран, който моли преводача да преведе, че този лекар е българин и е спасил живота му по време на Испанската гражданска война през втората половина на 30-те години на ХХ век.

Тодор Живков успява да каже, че домакините ще направят всичко възможно да намерят този доктор Телге. Само след няколко часа на Живков е докладвана подробна информация за човека, за когото Митеран говори с любов и с когото единствен от всички българи президентът на Франция иска да се види насаме.

 

Живков и хората от протокола с изненада научават, че доктор Оскар Телге е името, с което в Испания е наричан лекарят и академик от БАН Цветан Кристанов. По време на Испанската гражданска война той ръководи Републиканската санитарна служба на Пиренеите.

На негово подчинение са над 300 лекари и медицински сестри от 28 националности. В годините съпротива срещу фашисткия режим в Испания. Санитарната служба е помогнала на над 60 000 ранени.

 

Сред тях е тогавашният ръководител на Френския младежки съюз Франсоа Митеран. В едно от сраженията той е ранен тежко и докаран в безсъзнание в полевата болница. Спасен е от лекарския екип, ръководен от доктор Оскар. Телге – българина Цветан Кристанов. Когато идва в съзнание и опасността за живота му преминава младият Митеран разговаря надълго и широко с доктор Телге за войната, фашистите и всеотдайността на интернационалните участници в Испанската гражданска война.

 

За доктор Кристанов не е трудно да разбира и разговаря с французина на родния му език. Нашенецът е полиглот, който владее отлично немски, руски, английски, испански, узбекски. Освен това Кристанов пристига в Испания от СССР като професор по история на философията и естествознание, публикувал е множество статии в международни списания.

 

Франсоа Митеран никога не забравя как е спасен от екипа на доктор Оскар Телге. В Испания бъдещият френски президент научава само, че лекарят е българин, но не узнава, че истинското му име е Цветан Кристанов. Затова на 19 януари 1989 г. на софийското летище бърза да помоли Тодор Живков за лична среща с доктор Оскар Телге. След няколко часа обаче разбира, че неговият спасител вече не е между живите.

 

Цветан Кристанов умира в София през 1972 г. на 73-годишна възраст.

Франсоа Митеран признава, че не знае нищо за живота на своя спасител. От българска страна му казват, че Цветан Кристанов получава най-високата научна титла в България, но през 1956 г. е изключен от комунистическата партия, защото си позволява да направи провокативно по тогавашните правила и норми изказване.

 

След падането на култа към личността и Априлския пленум в България през 1956 г. във всички предприятия и организации започват да се провеждат събрания, осъждащи култа към личността. На такова събрание в БАН Цветан Кристанов си позволява да каже, че диктаторите Хитлер в Германия, Мусолини в Италия и Сталин в СССР са три котенца от едно и също котило, от една майка, а управлението им е чиста проба фашизъм. Докторът интербригадист моментално е изхвърлен от БКП, но никой не смее за го изключи от БАН и той до края на живота си продължава да се занимава с научна работа.

Източник: Уикенд