Братовчедка на Чърчил се намесва в гафа с талантливия Борис Денев

Изследователите на родната живопис и колекционерите, са единствените, които знаят за художника Борис Денев.

А той е една от големите личности в културния ни живот в периода след Балканската война до 1968 г., когато си отива от този свят. В своя живот Маестрото изпада в много тежки и странни ситуации, които преодолява със силата на волята си и благодарение на благосклонната съдба.

Художник, пейзажист, автор на портрети и фигурални композиции, някои от които отдавна са задигнати от дома му, а други са в Националната художествена галерия, Борис Денев има тъжно детство. Роден е през, 1883 г. в Търново. Съвсем млад, на 19 години, става учител в село Иванча, Великотърновско (от 1902 до 1909 г.). Изявява се като самоук художник и през 1909 г. прави малка изложба, за която днес пишат само специалистите.

Борис успява да събере малко пари и заминава да учи живопис в Мюнхен при известните професори Лео фон Льофтц, Карл фон Маарл и Анжело Янк. Художникът взема участие в Балканската война. Нарича я пред приятелите си победна, тъй като съюзниците България, Сърбия, Гърция и Черна гора слагат край на петвековното османско господство на Балканския полуостров. Войната продължава от 26 септември 1912 до 17 май 1913 г., но споровете за подялба на Македония водят до разрив в Балканския съюз и до Втората балканска война, която избухва само месец след приключването на Първата.

След участието си във войната, която презира, Денев се събира в София с наши интелектуалци и основава с тях на 13 октомври 1919 г. дружество „Родно изкуство”. Членовете търсят „душевността на българина” и начина за внасяне на народна атмосфера в изкуството. В периода след Първата световна война се извършват промени в българското изкуство. В живописта, в поезията, белетристиката навлизат индивидуализмът, символизмът, романтизмът и стилизацията на фолклора. Основателите Борис Денев, Александър Божинов, Иван Лазаров, В. Захариев, Сирак Скитник, Никола Танев, Елисавета Консулова Вазова, Елисавета Карамихайлова, Никола Маринов, Иван Милев, Стефан Иванов, Александър Мутафов, Атанас Михов, Николай Райнов, Константин Щъркелов, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Иван Пенков и др. са много активни.

Това е едно от най-действените дружества на художниците у нас в периода след Първата световна война. То съживява обществения живот в столицата. Живописците участват редовно в празника на София и събраните средства внасят във фонд за изграждане на Дом на изкуствата. Използват за своите експозиции Тръпковата галерия в столицата. През 1932 г. „Родно изкуство“ влиза в състава на Съюза на дружествата на художниците в България, а след 9 септември – в СБХ. Така приключва славният живот на една от най-духовните организации у нас. В спомените на съвременниците на Борис Денев се откроява неговият образ на един от водачите на „Родно изкуство“. Успоредно с работата си в дружеството Маестрото е художник в Министерството на войната (от 1914 до 1929 г.), за да изкарва прехраната си.

За известно време Денев е учител в Първа мъжка гимназия в София. След това, през 20-те години на ХХ век, заминава за Италия. Възмутен е от обществено-политическия живот в България, в който през 1923 г. избухва Септемврийското въстание, а през 1925 г. е организиран атентатът в църквата „Света Неделя“.

Това време Европа е наречено Златно, за разлика от нашата страна.

Обогатен с нови мисли, чувства и с желание за работа, Денев се връща в България и от 1935 г. минава на свободна практика. По това време Маестрото създава много пейзажи от родното си Търново и от забележителни природни местности у нас, оригинални композиции с различни теми и портрети. В неговото портфолио има и хиляди рисунки. Художникът рисува през целия ден и не чува нищо около себе си, тъй като самата природа му говори. Веднъж тази негова характерна черта му прави лоша шега.

През 30-те години на ХХ век Борис Денев отива със свои колеги на кратка екскурзия в Цариград. Привечер той сяда на кея и започва да скицира Златния рог. Художникът дълго наблюдава красотата на залеза, който се потапя в тъмните морски води и те стават златисти,

Иска да улови неповторимостта на деня, когато той се превръща в загадъчна нощ, и да отради всичко в скицника си. докато твори, Маестрото не забелязва, че един човек го следи с повишен интерес и тръгва към него. Един бдителен детектив решава, че Денев е български шпионин. Според него представящия се за художник мъж прави топографска карта на пролива. Така нищо неподозиращият живописец е откаран в дирекцията на полицията, за да дава обяснение какво прави.

Пристига и известен специалист по контрашпионаж, който има славата на жесток и груб човек. Той прави справка в своето министерство и разбира, че Денев е работил като военен художник в Генералния щаб на българската войска. Според него предположението, че държи в ръцете си шпионин, се оказва вярно. От този момент тежка съдба е очаквала Маестрото. Можело е да лежи дълги години в турските затвори и дори да остане в тях завинаги.

Специалистът по контрашпионаж нарежда да отведат художника към камионетката в двора, която ще го закара в затвора. В този момент съдбата се усмихва на набедения българи.

Срещу него върви млада и красива жена, която се е запътила към дирекцията на полицията. Тя е близка на тайния агент, арестувал Денев. Дамата се казва Клер Шеридан, английска художничка и писателка. Тя се хвърля към българския живописец и го целува сърдечно пред смаяните ченгета. Клер пита какво се е случило и обяснява на турския топ разузнавач, че Борис е неин приятел художник, от чието творчество тя се възхищава. Разузнавачът е с чин на майор и не знае как да реагира, защото се страхува да не изгуби работата си. той не може да противоречи на английската аристократка, която на всичкото отгоре е братовчедка на големия политик на Великобритания – Уинстън Чърчил. Така Денев се отървава от затвор, а Клер Шеридан повежда българския си приятел към луксозно кафене. По това време много от ченгетата в Истанбул мислят, че англичанката е съветска шпионка, тъй като тя на няколко пъти е засичана, че има контакти с червената Мата Хари – Мария Закревская – Бекендорф. Тъй като Клер е баронеса и има родствени отношения с виден английски политик, никой не смее да й направи забележка.

Минават години от тази случка. След 9 септември 1944 г. Маестрото е обявен от новата власт за враг на народа и изключен от Съюза на художниците. Десет месеца от живота си прекарва в лагер и затвор. Той пита властите: „Да не сме в турски времена, че трябва да лежа в български затвор?“, но никой не му отговаря. Има забрана да рисува на открито, но това не пречупва вижданията му, търсения и талант. Той съумява да оцелее благодарение на жаждата си да рисува своите бъдещи творби.

Отново минават години и Борис Денев е включен в Съюза на художниците. Той обаче остава чужд на социалистическия реализъм и единственото, което го вълнува е душевната чистота на човека, красотата в природата и историята на България.

Източник: Уикенд