Бащата на поета Никола Вапцаров – Йонко Вапцаров прецаква царя за горите в Пирин

Легендите за бащата на гениалния ни поет Никола Вапцаров – Йонко Вапцаров, все още преобладават над историческата истина и фактите. Това се случва независимо от десетилетията, изминали от времето, когато двамата живеят и оставят ярка следа в живота на България. Йонко Вапцаров умира преди 85 години – на 17 януари 1939 г., когато е на 59-годишна възраст. Три години по-късно – на 23.07.1942 г., 32-годишният му син Никола е показно разстрелян в гарнизонното стрелбище в София.

 

Според роднини Никола Вапцаров е убеден, че няма как да не е застигнат от родово проклятие. Дъщерята на брат му Борис – Мая Вапцарова, казва в едно интервю, че поетът е знаел, че ще стане жертва на прегрешение на рода му. „Има три поличби, свързани с Никола Вапцаров, които сякаш предопределят трагичната му съдба. Първата е, когато е мъничък, баща му и майка му го водят на гости при цар Фердинанд в двореца в София. Никола заспива в престола, което според легендите се наказвало със смърт. Втората поличба се случва при цар Борис Трети, когато Вапцаров е моряк. Царят идва на два пъти във Военноморското училище във Варна. Тогава кани Вапцаров в Евксиноград, сядат на масата да обядват, а поетът, като изяжда своя хляб, изяжда и този на цар Борис Трети. Това е втората поличба. И третата – самият Вапцаров я описва в своите стихотворения. „Дебне враг, в ръката с парабел“. Това са три

 много интересни случая за един психолог като мен“, казва Мая Вапцарова.

 

Думите й се основават на легенди, каквито досега не спират да пълнят малки и големи статии в интернет пространството. Очертават се две версии за това кого спасява бащата Йонко. Една версия посочва цар Фердинанд, а друга – сина му Борис. Ето какво казва синът на брата Борис Вапцаров – Никола, който е кръстен на талантливия си чичо: „През Балканската война (1912 - 1913) дядо ми Йонко участва в опълчението като войвода на голяма чета от около 100 души, тогава получава и чин подофицер. Гръмва граната и затрупва Фердинанд и той изпада в безсъзнание. Дядо ми го изравя, качва го на гърба си и го носи 4 километра до първия възможен пункт, където може да му се окаже помощ. Така го спасява. Оттам нататък Фердинанд е най-честият гост на нашата фамилия в Банско“

 

От този факт на спасяването на суетния владетел тръгва приятелството между Йонко Вапцаров и Фердинанд, което стига дотам, че със съдействието на бащата на поета царят става собственик на гори в Пирин. Бащата така и не дава документите за собственост на владетеля, откъдето тръгва и раздорът между двете семейства, както и основанията в днешно време да не се възстанови уж царската собственост върху тези гори.

 

И тук обаче почвата е хлъзгава. По-достоверен е фактът, който се разказва в Банско за това, че царят се отблагодарява на Йонко Вапцаров, като нарежда да се прокара първият в градчето телефон за неговата къща и така двамата имат директна връзка, По време на Първата световна война – през октомври през 1917 г. в дома на Вапцарови на път за Солунския фронт нощува не само Фердинанд, а и последният германски кайзер и крал на Прусия – Вилхелм II.

 

Другата версия за началото на приятелството между царя и бащата на поета в свързана отново със спасяване, но не на Фердинанд, а на сина му Борис. Според тази версия по време на Междусъюзническата война (1913) бащата на поета попада в близост до тогавашния престолонаследник в момент, в който до тях избухва бомба. Йонко Вапцаров изнася  на гръб младия Борис Търновски на безопасно място.

Двамата стават близки приятели за цял живот. За благодарност Фердинанд подарява на Йонко часовник с четири капака. През 1928 г. (според Мая Вапцарова годината е 1924), когато михайловистите от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) се опитват да убият Йонко Вапцаров, подареният от царя джобен часовник го спасява от куршумите. Синът Никола наследява часовника, но е убеден, че едва ли за него часовникът ще е спасение, както за баща му. Поетът става пророк на съдбата си.

 

Йонко Вапцаров е роден през 1880 г. в Банско. Баща му Никола Проданичин е убит от турски конвой през 1905 г. на път за Солун в местността Свети Георги край Банско заедно с Борис Тодев и Милан Колчагов. Йонко Вапцаров завършва 6-и клас и се включва във ВМОРО през 1896 г. под непосредственото влияние на Гоце Делчев. Става секретар на разложкия околийски революционен комитет в Банско. През 1901 г. в обезоръжаването на върховиста дядо поп

 Найден в село Сърбиново, заедно с Яне Сандански. Участва в аферата „Мис Стоун“. През 1902 г. става войвода на чета в родния си край.

 

След Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. е арестуван и лежи в затвор в Солун. Освободен е през 1908 г.

 

След Първата световна война Йонко Вапцаров участва във възстановяването на ВМРО. През 1921 г. е избран за помощник-кмет на Банско. Към 1926 г. е пълномощник на ЦК на ВМРО и получава заплата в размер на 4 500 лева. При разцеплението на ВМРО е на страната на десницата, но след убийството на Александър Протогеров през 1928 г. влиза в конфликт с Иван Михайлов и през пролетта на 1929 г. михайловисти правят опит за убийството на Вапцаров, който след това се установява в Ню Йорк при роднини. Завръща се в България през 1930 г., а през 1933 г. е отвлечен от михайловистка чета, но е освободен след Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.

Източник: Уикенд