През 60-те и 70-те години на ХХ век у нас беше особено популярна книгата на писателя и участник в Македонската тайна организация Георги Томалевски – „Майстор Стоян Везенков“. Като представител на известна борческа фамилия от Македония и член на Бялото братство Томалевски се спира на личността на майстор Стоян Везенков (1828 - 1897), за да разкаже неговите подвизи в живота.
Днес никой не знае нищо за този прочут български строител от времето на късната Османска империя. За Стоян Везенков се разпространява крилатата легенда, че той печели конкурса за мост над Марица край Одрин с уникален макет от кибритени клечки, по който се разхожда. И до днес в гр. Крушево се предава от уста на уста случката, която прославя името на Стоян Везенков. Големците от малкия диван на султана решават, че трябва да се построи мост над река Марица край Одрин.
В конкурса за най-добър и евтин проект участват англичани, французи и италианци. Майстор Везенков не начертава нищо, но успява да спечели правото да строи моста. Първо, той се заема с проучването. Отива на мястото, измерва дебита на водата и намира здрава почва за основните зидове на моста. След като събира и други сведения, Стоян се връща в Цариград и започва постройката на този мост от кибритени клечки.
Навремето се продават едри клечки кибрит В кръгли кутии, които служат само за подпалване на огън.
През един есенен ден на 1860 г. в страничните павилиони на двореца на султана става конкурсът. Чужденците чрез своите фирми правят предложения, показват скици и сметки. Майстор Стоян стои в дъното на залата. Той слуша офертите с внимание, тъй като владее основните европейски езици.
Когато идва неговият ред, той казва, че прави предложение да построи моста с 10% по-евтино от най-евтината оферта. Чужденците започват да се взират в този дързък за тях човек. Тогава той казва на хората си да внесат макета на моста, построен от кибритените клечки. Всички остават още по-учудени, когато майсторът минава по макета от единия до другия край. „Ето, това ще издигна от камък”, казва той. Когато султана научава за случилото се, го кани да покаже и на него своя мост. В тържествена обстановка майсторът минава повторно по макета.
„Ашколсун, мендис ефенди!“, възкликва султанът, сваля от ръката си един златен пръстен и го дава на Стоян за спомен от тази случка.
Освен моста над Марица майсторът издига и над река Нишава в Ниш. Така той придобива голяма известност и става приближен до Високата порта, като получава редица подаръци от султана и често пребивава в Цариград. След Кримската война (1853 – 1856) Стоян използва контактите си и се свързва с чужди дипломатически представители. Той прави опит заедно с Иван Шумков, автор на „Жалостна книжка по делбата на Македония“ и по-късно заместник-директор на Народната библиотека в София, да създаде през 1859 г. в родния си град Крушево революционен комитет. Две години след този опит започва редовни контакти с руския консул в Солун – Алексей Лаговски, и посланика в Цариград – Алексей Лобанов-Ростовски. Става близък и с Михаил Хитрово – руски посланик в Битоля, и успява да уреди по-малките си братя Петър Везенков и Константин Везенков да учат в Русия.
През 1862 г. прочутият строител пътува до двореца на император Александър II в Крим, за да се срещне с него.
Руският владетел е известен с либералните си реформи, най-значимата от тях е отмяната на крепостничеството през 1861 г., която му донася прозвището Цар Освободител.
Везенков разказва на императора за положението на християните в Турция.
Александър II дава на Стоян руско поданство, за да работи необезпокояван по поробените земи.
От Крим българинът пътува до Цариград, за да се срещне с Йован Ристич, сръбски дипломатически представител в турската столица, привърженик на теорията на сръбския министър-председател Илия Гарашанин, наречена „Начертание“. Везенков е очарован от „Начертание” – план за бъдеща южнославянска държава.
Това е концепцията за външната политика на Сърбия. Издържана е в духа на модерния в ХХ век панславизъм. Основните тези на Гарашанин са следните:
След разгрома на Османската империя трябва да бъде осуетено заменянето й от друга европейска сила, най-вероятно Австрия. Предвид това Сърбия трябва да се осланя на Русия в антиавстрийската си политика, но още повече на западните сили – Франция и Англия. Сърбия трябва да се превърне в средище, около което да се сплотят останалите южни славяни и балканските народи, придържащи се към тезата „Балканът – за балканските народи“. Йован Ристич спонсорира нашия майстор, за да развива антиосманска дейност. Малко по-късно Везенков разбира, че съгласно тогавашната сръбска доктрина, след като се изгради южнославянска държава под сръбска егида, за българите е предвидена специална асимилационна политика и бяга от своите покровители.
Източник: Уикенд
Коментирай