Анжел Вагенщайн даваше заявки, че ще живее вечно, устоял дори на нечовешките изтезания на Никола Гешев

Анжел Вагенщайн даваше заявки, че ще живее вечно. Сценаристът, писател, режисьор, публицист, партизанин, политзатворник и антифашист обичаше да се шегува, че се надява да чества 120-годишнината си и да се нареди до най-дълголетните хора, обитавали земята. Уви, мечтата му не се сбъдна.

Анжел Вагенщайн умря в съня си на достолепните 100 години миналата седмица. До последния си миг той бе в съзнание и участваше активно в обществения живот с политически коментари и дори с присъствието си на сбирки на леви интелектуалци и общественици. Вагенщайн доживя спокойни старини, макар че животът му никак не бе лек и имайки предвид, че той можеше да бъде разстрелян още преди80 години, тъй като бе осъден на смърт по Закона за защита на държавата. „Така че още оттогава знам, че всеки един ден ми е подарък”, мъдро казваше той.

Столетникът бе погребан в най-тесен семеен кръг, каквото бе желанието му. А поклонението ще се състои в Софийската синагога на трийсетия ден от смъртта, както повелява еврейската традиция, което означава в края на юли.

Никола Гешев

Анжел Вагенщайн обичаше да се обръщат към него с Джеки по името на малкия Джеки Куган, партнирал на Чарли Чаплин във филма „Хлапето“. Немият филм бил любим на малкия Анжел, който се появява на бял свят на 17 октомври 1922 Г. в Пловдив в еврейско семейство От баща си Реймонд – живял и умрял с вяра в социалистическата революция, Джеки приема левите идеи и им остава верен докрай. По молба на неговата майка книги му дава един стар евреин, който продавал стари томчета в барака на Женския пазар в София. След книгите Анжел открива магията на киното, а предвоенната София е пълна със салони. когато става 16-годишен се включва в нелегалната дейност на РМС.

Той винаги описваше себе си като предан ремсист и антифашист. През 1941 г. бъдещият кинорежисьор и сценарист като ремсист и млад комунист подпалва български склад в Царство България и изпепелява 32 000 кожуха, предназначени за нацистите на Източния фронт. Тогава обаче властите не успяват да заловят извършителите, но заради тази нелегална акция срещу Германия страховитият суперполицай Никола Гешев, който е началник на отдела за борба с нелегалната тогава БКП в Дирекцията на полицията, нарежда всички заловени комунисти и нелегални да бъдат измъчвани и пребивани жестоко, докато признаят дори това, което не са направили.

По-късно Джеки става ръководител на ремсова група и участва в престрелка с полицията в центъра на София, за което всъщност е осъден на смърт. Партизанинът антифашист обаче явно е роден под щастлива звезда, защото успява да надхитри смъртта благодарение на англо-американските съюзници които бомбардират столицата в края на 1943 и началото на 1944 г. Бомбите разрушават затвора в София и всички осъдени са преместени в женския затвор в

Сливен.

На 15 години затвор пък е осъдена приятелката на Анжел – Зора, която също е ремсистка и хвърля позиви срещу германците. Така процедурата се забавя известно време. Навлизането на Червената армия в България и идването на Отечествения фронт на власт на 9 септември 1944 г. води до отмяна на смъртните присъди на всички политически затворници.

Преди това обаче Джеки е жестоко пребит в Дирекцията на полицията на Лъвов мост от

страховития суперполицай Никола Гешев, който е началник на отдела за борба с нелегалната

тогава БКП и всички несъгласни с режима. „Бях пребиван жестоко лично от Гешев. Гол, вързан за краката, с главата надолу. Биеха с едни триъгълни парчета от автомобилна гума. Много болеше от тях“, разказваше драматичните мигове от живота си Вагенщайн.

„Когато се водеха боевете край Москва през зимата на 1941-1942 г., ръководех диверсионна група в София, бях на 21 години. Партизанската война у нас се водеше от нелегалния Комсомол – РМС. Това бяха романтични млади хора, отиващи на смърт. Студенти, гимназисти, чираци, младежи от читалищата. И тогава едни ден ни съобщиха, че във фашистките складове има много кожухчета, предназначени за немската армия и че след седмица ще бъдат изпратени на Източния фронт, където хитлеристите воюваха срещу СССР.

И моята малка група от петима души подпали този склад. Това се знае в Германия и дори сега понякога се извинявам, че мръзнаха на фронта заради нас. Борехме се с думи и песни. Съпротивата е по-сложен феномен от обикновените войни, по-духовен.

Тя беше твърде слаба, за да промени света, но задачата не беше да променим света, а да попречим на Хитлер да го промени. Имахме смешни оръжия – ръждясали пушки, дори не

можехме да одраскаме немските танкове. Задачата беше народът да не се фашизира. След като излязох от затвора, участвах във войната – България обяви война на бившия си съюзник Германия, а ето, българската армия, 400 000 души, участва в освобождаването на Белград и Будапеща, а аз бях ръководител на фронтовия театър“, разказваше патилата си Вагенщайн.

Джеки е от първата група български кинаджии, които завършват в Москва в съветския киноинститут ВГИК и поставят в България основите на българската кинематография. „Аз съм първият чужденец, завършил ВГИК, и затова дипломата ми е с номер 0001“, гордееше се сценаристът. В московския филмов университет той се сприятелява с Конрад Волф, който учи там режисура. Той е син на големия писател и лекар Фридрих Волф и брат на легендарния началник на източногерманските тайни служби ЩАЗИ – Маркус Волф.

„Миша беше човекът без лице. Всички знаеха, че съществува, но никой не знаеше как изглежда. А той беше красив, интелигентен мъж“, разкрива Вагенщайн, който е от малцината, които знаят как изглежда Маркус Волф десетилетия преди самоличността му да бъде разкрита и негова снимка да се появи по света.

Дълги години в западния печат публикуват снимката на някакъв човек, който няма нищо общо с действителния Маркус, и едва в средата на 70-те години шведското контраразузнаване успява да го заснеме в Стокхолм, където той е бил под чужда идентичност.

„Миша Волф беше весели забавен събеседник, страстен кулинар и горещ приятел на България, която често посещаваше. Дотук са познанията ми за моя добър познат Миша, защото не съм бил нито разузнавач, нито сътрудник на които и на каквито и да било специални служби“, коментира приживе Анжел Вагенщайн.

„Брат му Кони беше изключителен режисьор. И направихме филма „Звезди” по мой сценарий.

Във Франция в. „Фигаро“ излезе със заглавие: „Бомбата избухна в Кан като звезда”. Филмът получи 12 награди на всички фестивали, на които е показван. Това е филм за депортирането на евреите от Гърция, за невъзможната любов на еврейка и немски войник. Това е първият филм на планетата за Холокоста“, разказваше Анжел.

„Звезди“ обаче е забранен в България заради един от героите му –немец, който е положителен образ. Едва по-късно той е прожектиран и у нас. Това е и филмът, заради който Вагенщайн става „неудобен“, понеже „Звезди“ за първи път разказва за трагичната съдба на депортираните евреи от Беломорска Тракия и Македония, когато тези територии са под юрисдикцията на Царство България. Над 11 000 са унищожени в нацисткия лагер на смъртта Треблинка. Писателят комунист до края на дните си настояваше, че цар Борис не е спасител на българските евреи и че носи вина за разпространението на фашизма в България и за унищожението на македонските евреи.

Вагенщайн задочно спореше остро със Симеон Сакскобургготски, който настоява Израел да даде на баща му титлата праведник заради спасяването на евреите в България. Писателят контрира, че монархът подписва престъпния нацистки Закон за защита на нацията срещу евреите, както и преди това Закона за защита на държавата срещу всички бунтуващи се срещу режима и поради тези причини цар Борис носи отговорност за стотиците смъртни присъди на комунисти, издадени в негово име.

Анжел Вагенщайн е автор на сценария на първия български филм след 1944 година - „Тревога“ по пиесата на Орлин Василев. Джеки пише и сценариите за 50 игрални, документални и анимационни филма, снимани в 8 държави. Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Септемврийци“, „Допълнение към Закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите“, Сълзи в очите“, „Борис“, След края на света“ и др.

„Да остарееш не е подвиг, нито повод за гордост. Природата има своето тайно и мистично мерило за отпуснатите ти левги живот и единствено тяхната стойност зависи от теб, от твоята устойчивост и упоритост да следваш посоката към Храма, въпреки че той е далеч отвъд хоризонтите на нашия живот. А всеки далечен път има своя метрична система.

Моята е мерило за среднощните партизански пътеки, за разстоянието от килията до бесилото, за метрите кинолента върху монтажната маса, за наниза от думи в моите „Драскулки“. С тези думи Анжел Вагенщайн се обърна във видеообръщение към събралите се приятели, съмишленици и по-млади колеги, дошли да го почетат на 17 октомври 2022 г. за неговия 100-годишен юбилей.

Източник: Уикенд