Иван Стоянов – Соларя, голям патриот и един от най-богатите българи преди Освобождението, който финансира преминаването на Ботев и неговите четници до Козлодуйския бряг, има 16 деца. От тях остават живи 8. Проф. Параскев Стоянов е най-известният от неговото потомство.
Интересното е, че той е лекар основоположник на хирургията у нас, един от първите алпинисти и фотографи, творец и новатор за времето си, който владее 10 езика, а в чуждите енциклопедии е известен камо като „баща“ на румънския и българския анархизъм.
Цял живот фигурира в списъците на международните анархисти, определящи се като асоциация на равнопоставени хора. Над тях няма власт и насилие от страна на държавата. Те проповядват свободната кооперация и свободните съюзи, които трябва да се основават на взаимопомощ и солидарност.
Целта им е да създадат нов – красив и свободен живот, а всяка тенденция към централизация да бъде отстранявана със съответните средства.
Проф. Стоянов многократно критикува червения терор на Ленин и прегръща с ентусиазъм теорията на най-авторитетния отрицател на Октомврийската революция в Русия – П. Кропоткин. Днес името му е известно само в медицинските среди и е слабо познато сред широката общественост.
Той издъхва рано – на 69 години. През целия си живот освен с медицина се занимава и с редица други неща и с право след Петър Берон, може да бъде наречен енциклопедист.
Основава в гимназията читалищни клубове, в които разяснява на съучениците си, че социализмът е утопично учение. Според него трябва да се премине към анархизъм. Контактува и с работниците на пристанището, на които също разяснява предимствата на анархизма пред социализма.
Жаждата за повече знания го кара да замине за Париж, където специализира медицина. И там политическите вълнения не го изоставят. Взима участие в интернационалната конференция на студентите.
Той е първият българин, изкачил връх Гран Комбен (4318 м.), за което бива поздравен от Алеко Константинов.
Завършва медицина във Вюрцбург, Германия и защитава докторската си теза „Върху сърдечния карцином“. Не остава обаче на работа в чужбина, където му предлагат много доходни и перспективни места, а се запътва към затънтения тогава Ловеч, където през 1895 г. започва работа в местната болница.
Във Варна е управител на Марийнската болница и внася в нея първия рентгенов апарат. Създава санаториум за лечение на деца с нисък хемоглобин, поставя и началото на научното калолечение у нас. Именно негова е идеята за въвеждането на физиотерапията в България.
Патриот по дух и наследство участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. През 1916 г. е открит Медицинския факултет в София, където Стоянов е назначен за професор.
През 1921 г. умира Иван Вазов. Приятелят му проф. Иван Д. Шишманов моли колегата си да направи аутопсията на народния поет.
Интересен като човек, обаятелен като личност, пълен с енергия и много знания, висок професионалист и на всичкото отгоре – голям родолюбец., Параскев Стоянов колкото и да е зает, често пътува до родния град на баща си – Русе, където от височината на семейната им къща често съзерцава Дунав. Понякога се обръща към малката си племенница с думите: „От тази река тръгна славата на България. Помнете това!“.
Източник: Уикенд
Коментирай