Мит ли е топлата им връзка и Глория сама ли си е просила униженията от Жоро Илиев

Градската легенда за магнетичния мафиотски бос от ранните мутренски години – Жоро Илиев и чалга примата Глория, отдавна е разказана и преразказана. Сред народа е станала популярна романтичната страна на интригата между Главния и Гло. Малцина знаят, че съществува голяма вероятност любовният романс между висаджийския бос и фолкаджийката да е по-скоро нейна драматургия, отколкото реалност. Близки до средите на мутрите и звездите на фолка я подозират,че е имитирала връзката между Цеца Величкович и Аркан. Всъщност хубавата Глория е питана не един и два пъти за истината по въпроса. Но тя винаги е отговаряла уклончиво и с недомлъвки. Което може да е начин, според нея, да съхрани тайнствения аромат на хубавата легенда с елемент на престъпна героика. Каквато и да е истината, примата донякъде е оправдана. И по-нахакани, и по-недостъпни и амбициозни от нея жени са сдавали фронта пред магнетичното мъжкарско излъчване на Главния. Ухажвани от куп други мъже, не буквално са падали в краката му и сами са си причинявали униженията само да имат възможността да станат, макар и за кратко, негови любовници.

Кое е несъвпадащото с широко популярната версия за взаимност между Жоро Илиев и изпълнителката на „Присъда”. Досега не се знаеше, че Глория му е досаждала многократно, купеният от нея апартамент в Слънчев бряг е опит певицата да бъде през лятото около него. Благодарение на усилията й, Жоро й подарил една нощ. Предполага се, че за да намери претекст за нова среща, Глория си забравила обеците. Когато най-после Илиев й вдигнал телефона и разбрал за обеците, последният отвръща безпардонно: „А, твои ли бяха – е, изхвърлих ги”. Свидетели на онези взаимоотношения твърдят, че Гло му посвещава песента „Присъда”, която е нещо като проклятие към любимата му съпруга Мая. Помни се и една засада, която влюбената жена му спретва в заведение. Научавайки, че Илиев ще пристигне в този клуб, певицата сяда на неговата маса. Пристигайки, той я пита на висок глас, така че всички са чули: „Ти пък защо си седнала тук?”