На остров Сентинел  модерната цивилизация не съществува

Има един остров в Индия, където времето е спряло преди 60 000 години. И може да видите абсолютно запазени нрави, обичаи и начин на живот отпреди хиляди години. Но всеки, който стъпи на Северен Сентинел трябва да е готов да се прости с живота си. Защото това е едно от последните места на планетата, където не познават абсолютно нищо от съвременния свят. И където буквално властва смъртта. Островът се намира в Бенгалския залив и достъпът до него е забранен със закон от правителството. Всеки, който се опита да се приближи до него, ще бъде нападнат и убит незабавно. А правителството е забранило да се доближава на по-малко от 5 километра от сушата. Причината за тези драконовски ограничения не са случайни. През януари 2006 година двама рибари са убити, докато са риболов, а лодката им потъва. Опитите на бреговата охрана да извади с хеликоптер телата им са неуспешни, а самите участници в издирвателната мисия едва не умират. През август 1981 година кораб случайно заседнал на риф, близо до острова. За кратко време екипажът успява да се качи на лодка към брега, но скоро видели хора, които носят копия на брега и ги нападали. Капитанът се опитал да се защити с оръжие, но не получил такова. Цяло щастие било, че времето било бурно и лодката успяла да се върне на кораба, а по-късно били спасени от хеликоптер. Това е един от малкото случаи, при които са били наблюдавани местните. Досега районът е инспектиран само по въздух от хеликоптер. През 2004 година правителството изпраща пилоти, за да проверят какво се случва с жителите на острова. Причината са опустошителните земетресения, които поразяват района. [caption id="attachment_628557" align="aligncenter" width="300"]Северен Сентинел - остров на смъртта или люлка на цивилизацията отпреди 60 000 години сн. Туитър Северен Сентинел - остров на смъртта или люлка на цивилизацията отпреди 60 000 години сн. Туитър[/caption] Оказва се, че на самия остров няма щети и очевидно всички са пощадени. От кадрите, които заснемат тогава, учените установяват, че местните жители живеят почти като праисторически хора — в колиби от мъх и слама, а се хранят с улов на животни и плодове от района.