„Искам да попитам Красен Кралев какво прави днес цял ден в административната сграда на БФС? С кого се среща там и за какво? И защо се крие от журналистите“, в бомбастичния си стил изквича Георги Градев в понеделник, 5 февруари.

 

Поредната „бомба“ на самозвания специалист по „спортно право“ и също толкова самопровъзгласен кандидат за президент на Българския футболен съюз не просто не бе отразена, но и предизвика насмешка – малко по-късно бившият спортен министър пусна в социалните мрежи кадър на поредната си художествена творба и отсече: „Ето така ми започна седмицата. Красиво. Целия понеделник се забавлявах в ателието, а температурата във Варна стигна 22 градуса“. На шеговит коментар дали не е ходил до БФС, Кралев отговаря: „Ходих, ама за последно преди три години“.

 

Което е съвършената истина – поне за всички, които отбират от материята и следят процесите в българския футбол и българския спорт. Между тях очевидно не е Георги Градев. И той, подобно на близнака си – брюнет Руди Василев, непрестанно пръскат параноята си в социални и традиционни медии, като основните им страхове си имат имена – Красен Кралев и Борислав Михайлов.

 

Впрочем тази патология не е единствената прилика между двамата – обемният дует открай време си спечели славата на чифт волни пеперуди, прехвърчащи от парламентарна група на парламентарна група, от партия на партия, от кандидат-президентски екип в друг. Пословичният нарцисизъм на единия и на другия е като изваден изпод индиго, а единствената разлика е, че Руди май наистина се води адвокат, докато русолявото му копие не е вписано нито като адвокат, нито като младши адвокат, нито като чуждестранен адвокат или друго, в никой от официалните регистри на българската адвокатура, водени от Висшия адвокатски съвет. Нищо, че навсякъде го представят като такъв, а той самодоволно плаши със затвори, съдилища и разстрел тип „Чаушеску“.

 

Няколко дни след псевдовизитата на Красен Кралев в БФС, Градев и приближеният на бившия му ортак Бербатов (когото впрочем перхидролният специалист злобно напада в последно време) Петър Величков отново избухнаха: „Кралев бута проф. Изов за министър на младежта и спорта, но никой не го иска. Затова му е намерил пристан в Българския футболен съюз. Сигурно затова е посетил офисите на БФС в понеделник. Добре дошъл на аватара на Михайлов в надпреварата за БФС. Само един луд би се съгласил да стане кукла на конци на Михайлов и да си съсипе имиджа в обществото. Камикадзе.“

 

Също така обаче само един луд може да сменя развалената и доста неуспешна откъм правилни залози през ден. Веднъж беше Кралев, после Изов, скоро очакваме стрелбата в тъмното да „излъчи“ я Рачков, я Орлин Горанов за потенциален „аватар“ в БФС. Защото думичката „аватар“, подобно на думичката „прокси“, звучи модерно, техникратско, и е неизменна част от словоблудстващия речник на „печения юрист“.

 

Въпросите тук са много. На първо място – защо се следи кой влиза и излиза от базата на БФС в „Бояна“? По тази логика на футболния съюз не му трябват охранителни камери; достатъчно е само да се следят публичните изяви на Градев, Величков и подобните им, за да се знае всичко, което се случва на портите. На второ място – защо се пускат лъжливи внушения и чисти инсинуации? И така – месеци, ако не и години наред? На принципа на безнаказаност – хвърляш нещо, ама какво от това? После хвърляш друго, и – ега успееш. Досега успеваемостта е нулева, а отговорът на причината за това следствие е само една – страх. Страх от пореден провал, страх от собствената сянка.

 

Или пък джентълменство. Защото, както е рекъл писателят, истинските джентълмени се интересуват само от загубени каузи. Като тези на Руди и на Георги.

Източник: crimesbg.com