След продължително отсъствие от футбола ни италианецът Пиетро Белардели цъфна в Пловдив. Под прицела на известния аферист се оказа втородивизионният „Марица”. Белардели разправя, че е близък с шефа на клуба Христо Христов и щял да се включва в управлението.

 

Преди да харижат „Марица” на Белардели, пловдивските футболни шефове е добре да се запознаят с биографията на този човек. Още в края на 90-те години този италианец и ортакът му Пепино Тири слагат ръка на швейцарския „Лугано” чрез подставена фирма. След като забъркват клуба в аферите си, по Белардели дори е открита стрелба от неизвестни лица. Италианецът се измита бързо, но не и с празни джобове. Местното издание „Вохен Цайтунг” съобщава, че италианците си тръгнали с 13 млн. швейцарски франка след първоначална инвестиция от 4 млн. Да измамиш швейцарците с толкова пари, си е сертификат за висш пилотаж.

 

Изритани от „Лугано”, измамниците продължават грабежите на италианска територия. На прицел попадат третодивизионните клубове „Кастел ди Сангро“, „Леко“ и „Акила“. Макар и малки, в тях има по някой и друг милион за завличане. Джани Мина, журналист от вестник „Савона”, отбелязва, че е възмутително професионалната лига и футболната федерация да допускат такива хора до управлението на клубовете.

 

„Леко”" например е фалиран, а италианската служба по финансите във футбола СОVISОС установява липси за 1,65 млн. долара от футболния отбор.

 

Феновете побесняват, обграждат къщата на Белардели и го сгащват вътре. Докато разбиват портала, онзи успява да викне полиция. Запалянковци и карабинери се бият пред къщата му. В това време измамникът се измъкнал през задния вход и прескочил високия дувар към съседния имот. За лош късмет там го нападат два добермана, пуснати да пазят имението от злосторници. Едва не го разкъсват.

Лоша съдба ще застигне „Марица“, след като италиански аферист й сложи ръка

През март 2003 г. Белардели и шайката му най-неочаквано се появяват у нас в Стара Загора. Предлагат на тогавашния собственик Станислав Танев – Камилата 35 000 лв. за мажоритарния дял. Добре, че случайно научили новината италиански привърженици на „Леко“ се свързват с фенклуба в Стара Загора и обясняват, че този е измамник. Италианците са изгонени точно когато Белардели вече разправя, че има готовност „да пусне кредитна линия за финализиране на сделката“.

 

Впоследствие италианците удрят на камък в опита си да заграбят някой клуб от Хърватия или Албания. Затова идват в България и поемат „Спартак“ (Вн). С тях клубът дори не получава професионален лиценз и го изхвърлят при аматьорите. После цъфват във Враца. От швейцарското издание „Тицино нюз“ обаче предупреждават врачани с какви типове ще си имат работа. И там оставят борчове зад гърба си. Не успяват обаче да направят удар където

са били.

 

„Ботев“ се оказва толкова ошушкан, че няма какво да се открадне. А и да има, от врачани по-бързи крадци още не са се раждали. Единствено успяват да използват клуба като депо за безработни италиански футболисти, докато не се оказват изгонени и от там.

Източник: Уикенд