Гунди се разкрива пред литературния и кинокритик Атанас Свиленов
Разговорът на Атанас Свиленов с Георги Аспарухов-Гунди е публикуван в далечната 1969 г. 2 години преди смъртта на футболиста във в. „Литературен фронт”. На въпрос: „Обичате ли да четете книги от български писатели?”, Гунди отговаря: „Обичам да чета книги. И не само от български писатели. Но толкова много време ми отнемат моите професионални задължения на футболист, моите студентски грижи, а също така и необходимостта да бъда баща и съпруг, че съвсем не отделям на четенето толкова часове, колкото бих искал. Все пак ще добавя, че ние спортистите, и по-специално футболистите можем да четем много повече, отколкото някои предполагат. При нас е обикновена практита да сме откъснати от дом и семейство и да се подготвяме за състезания в специални сборове. И най-честото нещо, което може да се види в часовете за почивка, е книга в ръцете ни”. [caption id="attachment_410893" align="alignleft" width="300"]
Гунди бил почитател на театъра и киното[/caption] На въпрос какви автори предпочита, Гунди отвръща: „Е, специален подбор не правя. Каквото е под ръка. Но ми харесват книгите на Агата Кристи, на Жорж Сименон... Други от чуждите не си спомням, но не бива да пропускам романите за Авакум Захов”. В интервюто Гунди споделя и любовта си към киното и театъра. „В театралния салон или в киното аз съм много по-редовен. Особено силно обичам театъра – той е голяма моя слабост. Най-редовно посещавам представленията на Сатиричния театър и на Народния театър за младежта, тия два състава ги предпочитам и кажи-речи няма нова постановка, която да пропусна”. От спектаклите Гунди отличава „Суматоха” от Йордан Радичков и „Рози за д-р Шомов” от Драгомир Асенов.
Коментирай