Иво Илиев за Razkritia.com: Голямата новина е, че Цукерберг спира Facebook след месец...

- Виждаме, че Иво Илиев напоследък започва да обръща засилено внимание към Google+. Да не би да е разбрал за подготвен атентат във Facebook?

Голямата новина е, че Цукерберг спира Facebook след месец. Хах, шегувам се – всяка година се появява слух как щели да спират социалната мрежа, което в последствие се оказва невярно. Много хора смятат Google за „убиеца“ на Facebook или обратното, но всъщност и двата дигитални канала са фактор относно добро таргетиране на потенциалните ни клиенти, добри варианти за реклама на бранда ни и добър трафик към сайта. Затова и двата канала са ценни и вместо да „убиваме“ единия от тях, по-добре да помислим как можем да се възползваме и от двата. Всъщност в последно време промотирам дейността си в Google+ по-активно, но иначе от доста време насам агенцията ни използва канала за промотиране на наши клиенти. Често се шегуваме с колеги за това коя била по-добрата мрежа, но всъщност няма добра или лоша, когато стане дума за промотиране на един бранд.

- Аудиторията на мнозина сайтове намаля драстично след промените във Facebook в края на отминалата година. Какво можеш да споделиш повече по темата за еволюцията на Facebook и новите предизвикателства през настоящата година?

[caption id="attachment_264068" align="alignleft" width="220"] Иво Илиев[/caption]

Всъщност нещата не са се променили толкова кардинално. Просто платформата Facebook днес работи на принципа „Не харесваш това до доказване на противното“. Днес във www.facebook.com получаваме съдържание на база на „социални сигнали“ за думи, по които търсим; статуси, които харесваме или коментираме; тематики на сайтове и уеб страници, които споделяме; страници, които докладваме и много други. Системата, по която работи Facebook  първо ни показва нещата според това доколко сме близки с автора им. Например в даден момент е по-вероятно да видя статус на брат ми, отколкото на някоя фен страница. Това не е нещо ново. Новото е, че ако аз не харесам статуса на брат ми, а харесам и коментирам този на фен страницата, в следващ момент, в бъдеще, вероятността да видя нов статус от страницата става по-голяма, за сметка на вероятността да видя нов статус от брат ми. Същевременно, другата новост е, че ако фен страницата публикува статус, чиято тематика Facebook  отчита, че е интересна за мен – този статус ще видя по-лесно, отколкото други, нетематични.

Това е т.нар. „семантичност“ – таргетиране на хората в Интернет не по възраст, пол, социален статус и пр., а по теми на интереси. Тази семантичност е полезна както за потребителите, така и за фирмите. Чрез нея клиентите откриват лесно продукти, които ги интересуват, а фирмите имат изгоден начин да достигнат до потенциалните си клиенти – всички печелят, пестейки време и средства. Проблемът е, че у нас доста от фирмите все още, приемат Facebook за „добрата безплатна фея“, която им подарява куп безплатни благини. Facebook никога не е бил безплатен, но забелязвам, че повечето от нас още не могат да свикнат с това. Преди години в същото положение беше Google, когато пуснаха AdWords, но после свикнахме и открихме ползите.

За автора Иво Илиев

- Какви са очакванията ти за промените в Google през 2014 г.? На какви точно показатели на сайтовете ще придава тежест при определяне на качеството им?

Google изглежда искат с цената на всичко да наложат Google+ като топ социална мрежа. Смятам, че на този етап малкия и среден бизнес  имат възможността да се възползва от това и да използва ресурсите, които Google+ предоставя. Социалната мрежа на Google е слабо ползвана у нас, но пък има благоприятно влияние на резултатите от търсенето в търсачката, което е достатъчен мотив да й се обърне внимание.

- Къде според теб се крие тайната в това да създаваш добри текстове?

Тайната е в това да не ги създаваш ти, ако твоите клиенти са готови да ги създават. Един текст в Интернет е гениален, когато хората кажат, че е гениален. Най-добрият, най-продаващ текст в Интернет е този, написан от доволен клиент. Над 80% от интернет потребителите вземат решение за покупка на база написаното от други потребители онлайн. Днес всеки е автор и всеки има потенциала да е лидер на мнение. Каквото и да напишем, когато е от името на фирмата ни – то може да бъде подложено на съмнение, или дискусия в Интернет. Затова е важно да се научим да слушаме потребителите си и да искаме тяхното мнение. Понякога дори негативните мнения в крайна сметка оказват положително въздействие. С колеги сме дискутирали интересни казуси по тази тема. Например фирма, от която няколко души се оплакват в един от известните форуми за майчинство, а същевременно същите са редовни клиенти на тази фирма.

- Как виждаш цялостното развитие на пазара през тази година?

Притеснявам се, че май и от финансовото министерство не знаят отговора на този въпрос. Да ти кажа честно рядко се интересувам от пазара като цяло, защото темата е излишно депресираща и само може да ме направи по-малко предприемчив и излишно предпазлив. Предполагам под това интервю ще има коментари – ще е страхотно, ако се включат повече хора и споделят своя отговор на този въпрос. Наистина би ми било любопитно да прочета и да разбера какво мислят хората по въпроса. Дано доживея онзи ден, в който имаме финансови министри, за които също ще е любопитно да чуят именно хората, а не да се крият от мненията им зад разни доклади, статистики и пр.

- Чужденците се притесняват все повече да не им откраднем работните места. Теб какво успя да те задържи в България?

Чужденците не спират да ни предлагат работни места и едновременно с това да се страхуват, че сме способни и приемаме работата им – това е доста неадекватно и според мен си е лично техен проблем. Факт е, че ние, българите, ставаме изключително продуктивни и работливи, особено извън пределите на страната ни – може би точно от това се страхуват чужденците. Просто има какво да ни мотивира там, което го няма тук.

За мен е най-изгодно да изкарам пари от чужденците и да ги харча в България. Не мога да си обясня защо много хора правят точно обратното – отиват в чужбина и изкарват пари, с които у нас могат да живеят отлично, но там често не им стигат.

- Би ли дал съвет към какво да се ориентират младите у нас, така че да могат да се реализират, защото повечето от тях получават образование, а накрая не работят по специалността си?

Кажи ми честно – чувал ли си за англичанин или германец, който да си поправя сам колата, или сам да прави ремонт на дома си? Да ти кажа, само вчера във Facebook видях куп хора да се възмущават на три обяви за работа, където български фирми търсят служители, разбиращи от 5-6 различни професии едновременно. Гарантирам ти, че тези фирми ще получат десетки, може би стотици, автобиографии на хора, твърдящи, че разбират от тези 5-6 професии. Дали проблемът е в образованието?

Образователната система не дава най-важния отговор на младите хора: „защо“. Учил съм за две бакалавърски степени, имам и една магистърска... голям прас – даже не знам къде съм си оставил дипломите. Никой не ми ги е искал никога. Всеки ме е питал „можеш ли?“ и нито в университета, нито в училище са ме учили как да отговарям на този въпрос. Аз и много хора излязохме от университета без да знаем какво точно можем и защо сме били там.

Не е нормално млад човек, вишист, с отлична диплома, да влезе на интервю за работа и да каже „Имам желанието да се уча“. Досега какво е правил? Не е нормално работодателя да го пита „можеш ли“ – за какво тогава го е извикал на интервю? Разбираш ли къде е проблемът и защо не си знаем специалността?

Млади хора, не търсете съвети, а решения!

- Според теб къде е сгрешена системата в държавата?

Предлагам да не търсим къде е сгрешена, че нещата са кошмарни. Предлагам да търсим къде може да се поправи. Губим си времето да обсъждаме и търсим непоправимите неща и пропускаме поправимите. Забавно ми е, когато слушам платонични изказвания, че „държавата – това сме всички ние“ и пр. глупости. Има едни хора, които се мислят за държавата. Сменят се на няколко години. Дават им да говорят всякакви глупости по телевизията. Мислил съм си какво щеше да бъде, ако държавата беше една фирма – не може да фалира, а същевременно иска заплата от служителите си. Ужасна фирма, нали?

Ако трябва да ти отговоря конкретно на въпроса – системата е сгрешена, защото не знаем за какво си плащаме и за какво ни плащат.

- Върху какво работиш в момента и какво те мотивира в работа ти?

В последно време с колеги работим над програма относно опасностите и рисковете в интернет комуникацията. Направихме проучвания и се оказа, че доста родители са притеснени от това с кого комуникират техните деца онлайн, дали Интернет не ги прави по-затворени или по-агресивни. За съжаление много деца станаха жертви на тази дигитализация, която се случва. Надявам се да помогнем хората да я разберат и да са способни да защитят децата и близките си.

Относно това, което ме мотивира в работата – предимно разни мои комплекси, че мога да направя повече и по-добре това, което правя. Аз работя не това, което са ме карали да уча, или са ми обяснявали, че е полезно, а това, което ми харесва – какъв по-хубав мотив!

- Как успяваш да се справиш с организирането на времето си и имаш ли си трикове, за да не го пилееш?

Всъщност за мен е важно да си пилея времето. Има моменти, в които всеки блокира и не може да си върши работата както трябва, докато не отдели малко време за пилеене, в което да се отърси от нея. За това са хобитата. Поне това при мен помага.

Понякога съм се чудел на работодатели, които мислят, че служителите им работят през целия 8-часов работен ден. Според мен няма такива свръх-човеци, които да могат да са съсредоточени толкова часове в работата си и да са продуктивни.

- Какъв съвет би дал за нас от Razkritia.com

Продължавайте да питате хората за тяхната гледна точка за истината. Харесва ми едно изказване на Джулиан Асандж, създателят на Уикилийкс: "Ако искате цялата истина, ще трябва сами да я откриете."

- Какво ще пожелаеш на читателите ни?

Да са живи и здрави, и да успеят да открият своята истина. И да си знаят, че са едни много готини хора, и да не оставят да ги определят и да им слагат етикети.

Повече за Иво Илиев и работата му може да разберете в неговия блог ivosiliev.com.

Боян Петракиев