След като прочете стенограмата от последното заседание на временната парламентарна комисия, изясняваща дейността на Глеб Мишин, човек спокойно може да стигне до извода, че ДАНС се бори мудно и без особена енергия с руските шпиони. Въпросната стенограма е качена на сайта на Народното събрание.

 

Въпросният Мишин, както стана ясно преди време, се подвизава с месеци най-спокойно в центъра на София, като често използва и името Семьон Вершинин. Той самият се опитва да получи български паспорт, но не успява. Затова пък организира фабрика за наши паспорти – започва да съдейства на руснаци, кандидати за българско гражданство. Мишин/Вершинин открива и офис в Москва, а в интернет услугите му се рекламират на цени от 3000, 8000 евро и нагоре. Срещу тези пари той снабдява клиентите си с фалшив акт за раждане на един от родителите, който е уж от „български произход”.

Повечето от тези документи са „издадени“ от някогашната Украинска съветска република, само че са толкова нескопосани ментета, че имат поредни номера, въпреки че са с различни дати на издаване.

 

Нещо повече,  наглостта на Глеб Мишин стига дотам, че качен на велосипед съпровожда руснаците, мераклии за наши документи, до вратите на Министерството на правосъдието и дори си позволява да вдига скандали пред ведомството. Това виждат столичани, но остава незабелязано за МВР и ДАНС. Защо ли?

 

След като скандалът гръмва, Мишин набързо се изнася от България на 1 февруари 2024 г., а ДАНС му забранява повече да стъпва в страната, още повече че по неговия канал са минавали и хора от руските спецслужби.

На последното заседание на временната комисия в „чест“ на Мишин е обявено, че са открити 343 преписки на руснаци, в които са открити фалшиви документи. Само че ДАНС ги проспива. А депутатът Атанас Атанасов, който пръв заговори в парламента за случая Глеб Мишин, подчертава пред комисията, че Агенцията като „оперативната служба за национална сигурност, на първо място, трябва да се занимава с това да установи кои са каналите за проникване на чуждите служби и да въздейства върху тях”. Атанасов задава и реторичния въпрос: „Какъв по-сериозен канал за проникване на една чужда служба от придобиването на българско гражданство”.

 

Шефът на дирекция „Миграция” в ДАНС Цветан Цветанов на свой ред се оправдава пред парламентарната комисия, че Глеб Мишин бил на разработка още от 2023 г. Само че така и не успели да го изобличат навреме, понеже „доказателствен материал се събира изключително трудно”.

Това твърди, разбира се, Цветанов, който дори признава, че от ДАНС не си направили труда да сезират и прокуратурата, понеже нямало достатъчно материал, нищо че дори документите на Глеб Мишин се оказали ментета. „На нас ни трябва нещо истинско, за което да се хванем и да му отнемем пребиваването евентуално. Нали така? Не става просто – някой ми е казал, че е лош. Трябва да има доказателства за тази работа“, продължава да се оправдава Цветан Цветанов.

 

Само че по същото време Мишин вече е получил забрана за влизане в няколко европейски държави. Затова в комисията депутатите питат дансаджията Цветанов дали тази информация е достигала до Агенцията. Задават му и въпроса имало ли е обмен на информация с други партньорски служби за сигурност по отношение не само на въпросния Мишин, но и за други лица, за които има оперативна информация и съмнения, че вършат незаконна дейност. Отговорът на Цветанов е повече от нахален: той отново се позовава на трудността да се съберат доказателства.

 

Изводът от всичко това е формулиран от депутата Атанас Атанасов: „… българските институции не работят синхронизирано по тази тема и има сериозни пробойни. В условия на такава конфронтация, каквато имаме ние с Русия от две години, да няма фокусиране върху тази тема – за мен е неразбираемо това да няма фокус върху тези, които кандидатстват от Руската федерация, в условия, в които ние сме обявени за вражеска държава от Русия, не го разбирам това нещо“.

 

На заседанието на комисията народната представителка Кристина Петкова повдига и въпроса за скандалното „побългаряване“ на двама високопоставени руснаци, шефове на „Лукойл“. Най-краткото обяснение за тяхната трансформация е – с нагла лъжа. Любопитното е, че предложението да се дадат български паспорти на Владимир Устинов и Сергей Гиндич е направено от Свилен Нейков, който по онова време е министър на младежта и спорта. А мотивът му е: „Поради оказана подкрепа и подпомагане развитието на детско-юношеския баскетбол, прилагайки своите знания и новаторски подходи... лицата допринасят за просперитета на страната ни, като подпомагат развитието на тези, които ще прославят България!“.

 

Само че двамата руснаци нямат общо със спорта. От 1996 г. Владимир Устинов работи в „Лукойл”, а от 9 април 2008 г. е вече изпълнителен директор в „Лукойл–България”. Сергей Гиндич пък от „Лукойл–България” преминава в борда на директорите на „Петрол“ АД. За двамата ДАНС прави проверка, както изисква законът, и дава положително становище, въпреки че няма абсолютно никакви данни тези лица да са свързани по какъвто и да било начин с баскетбола и въобще със спорта.

 

Нещо повече – пристига и писмен отговор от Международната баскетболна федерация, в който е написано, че двамата руснаци не са баскетболисти, няма ги в регистрите. Те по никакъв начин не са свързани с този спорт. Въпреки това другарите от „Лукойл“ придобиват българско гражданство за заслуги в областта на баскетбола!

 

После да не се засягаме, когато наричат България „троянския кон на Русия в Европа”.

Източник: Уикенд, crimesbg.com