Вечният бонвиван Хачо Бояджиев си отива от този свят разорен от хазарт

90 години след рождението и 11 години след кончината му, Хачо Бояджиев си остава неповторимия Il Professore на БНТ.

Приживе всеки го чувстваше близък, сякаш е сядал на една маса с него. Безспорно личността му успяваше да привлече като магнит и познати, и непознати. Големият режисьор напусна този свят на 23 април 2012 г.

Наричаха го бохем, бонвиван, легенда, енциклопедия. Предимството му обаче се криеше в просветения ум, който твореше без почивка. Никому не цепеше басма, нито пък се стремеше да се хареса някому. Съдбата му поднесе низ от перипетии и авантюри, но той остана влюбен в живота докрай.

Ключова роля изиграва срещата му с големия френски режисьор Рене Клер, на когото преди няколко десетилетия сервира кафе в парижкото бистро „Cartier latin”. Твърдеше, че това е преобърнало живота му. Самият Хачо се гордееше с произхода си – наполовина европейско аристократичен, наполовина натурално нашенски. Това бе той, Il professore, професорът по телевизия: Хачо Бояджиев.

И до днес той си остава легенда за БНТ.
Някъде там из коридорите на високата бяла сграда на „Сан Стефано“ 29 още стои любимият му пепелник, в който е тръскал вечната си цигара. Телевизионерите го боготворят, студентите му признават, че е било привилегия да им преподава човек от такъв калибър. А самият той е причудливо съчетание между точност, артистизъм и талант, съчетани с неповторим чешитлък и твърдост на характера. Чувството му за хумор и тънката усмивка печелят хиляди почитатели.

„Той беше навсякъде и готов да помогне на всеки“, спомняше си за него Стефан Данаилов. „Голям бохем, страхотно чувство за хумор, творец. Голяма личност. Много научих от него, от работата и съветите, които ми е давал. Всеки можеше да си поговори с него“, признава актьорът Тончо Токмакчиев.

И това е точно така – като директор на телевизията Бояджиев познава по име служителите на „Сан Стефано“ и не отказва на никого разговор. Никога не се оплаква, точен е, винаги е в движение и е невероятно продуктивен.

„Просветен човек – това е най-точното определение за него – върши работа, стъпвайки винаги на позицията на знанието и на опита“, казват негови колеги. Избягва излишните разправии и не губи време в отмъщение.

Когато на голям концерт в НДК 50 човека партийна комисия го разпъвали на кръст, той на своя глава снимал. Хора от екипа му поискали да го защитават, а той казал, че сам ще го направи.

Бил безкрайно щедър и може би това е и причината, поради която си отива от този свят напълно разорен, при все че през ръцете му минават милиони.

 „Обичам да се раздавам. Каквото спечеля, го изхарчвам. Нямам банкови сметки, нямам вили, возя се с такси. Наследих имоти, продадох всичко. При мен сантимент няма, при мен има сълзи на радост и тъга. Но никога съжаление. За нищо не съжалявам, което съм правил!“, заявяваше Хачо с пословичната си твърдост.

Мълвата носи, че в последните години от живота си еродитът бил затънал в борчове от комар. Страстта му по рулетката бе известна в артистична София. Няколко месеца преди да си отиде, иска 3000 лева назаем от Стефан Данаилов, защото не може да си покрие борчовете .

Иначе авантюрите и превратностите го следват още от студентските му години. Нищо не се получава гладко заради ръбатия му нрав. С типичното си чувство за хумор режисьорът казваше за себе си: „Бях отличен студент, един път ме скъсаха за бездарие, втория път ме изключиха през 1956-а около унгарските събития, защото осиновителите ми бяха богати търговци“. Дипломната му работа е в Кюстендилския театър, но той закъснява за стажа си близо с месец.

Директорката на театъра – Ангелина Георгиева, го посреща студено и отронва: „Другарю Бояджиев, не мислете, че аз съм ви искала да дойдете в този театър! Но ви разпределиха.“ И му дава да си избере пиеса, като му дава три месеца срок. Младежът стои, гледа списъка и виждайки заглавието „Два ангела слизат от небето“, казва, че това е неговата пиеса, без да има никакво понятие от текста. Вместо три месеца, репетира само 2 седмици и отива при Георгиева, за да иска дата за премиерата.

Тя  го погледнала и казала: „Аз знаех, че сте луд, ама чак пък толкова не очаквах“, спомняше си Хачо с усмивка.

Като студент в трети курс във ВИТИЗ, той спира движението на ул. „Раковски“ в столицата, облича конната милиция в белогвардейски дрехи и снима триминутен филм за Октомврийската революция. Успява да уговори капитан от конната милиция да дойде безплатно. Директорът на Народния театър проф. Филип Филипов прегръща идеята му и облича милиционерите като руски войници. Заради това Бояджиев бива изключен от ВИТИЗ.

След театралната школа, Бояджиев става художествен ръководител на видинския театър. И понеже е директен, не познава увъртане и прикриване, признава чистосърдечно: „Отидох с връзки във Видин“. Там с още 12 души от ВИТИЗ правят за един сезон 9 премиери, една от които е „Криворазбраната цивилизация“. От малкия полузабравен провинциален театър прави модерно средище. За да ознаменува триумфа си, на една „стара бричка“ Хачо изписва „Театър национал дьо Видин“.

Повече от четири десетилетия от живота му минават в телевизията, на която се посвещава като на любима жена. В националната медия той прави чудеса за времето си. Естествено, с опората на редкия си опит – доктор по „Телевизия и кино“ във Великобритания и специализация във Франция при големия френски режисьор Рене Клер. В БНТ работи като режисьор, а между 1993 и 1995 г. оглавява медията. Именно този период е най-спорният в живота му.

Като творец е безгрешен. Създава любимия на нацията мюзикхол, автор е и на куп новогодишни програми на малкия екран. В последните години е режисьор на предаването „Полет над нощта“, което гледат близо 2 милиона зрители. Разписва се в историята и като човекът, свалил от ефир и цензурирал култовото студентско предаване „Ку-ку“.

Колкото и да не обичал да го наричат фустогонец, режисьорът признаваше, че е бонвиван, но с критично око. Затова жените малко се плашеха от него, защото намереше ли кусур, го изстрелваше право в очите.

Професорът никак не обичаше тъпите жени, затова максимата му бе следната: „За жената е най-важно да не лъже, да не прави интриги, да не измисля. Обичам да са интелигентни и умни, каквито най-често са клюкарките.“

Режисьорът е откровен до цинизъм: „Една жена има ли хубави очи и още две неща – крака и цици, значи става. Очите обаче говорят, че тези крака и цици са поставени на място“. И признава, че обича жените без грим, когато са в леглото. Мрази тъмно лакирани нокти, защото такива били на проститутките от парижкия площад „Пигал“, известен с кабаретата и стриптийз клубовете си. И се кълне, че никога не е плащал на жена за секс.

Хачо Бояджиев се ражда на 20 януари 1932 г. в София в резултат на „греховната“ връзка на непълнолетната унгарка Пири със заслужилия майстор на спорта – автомобилиста Димитър Соколов, близък до царския брат принц Кирил. И на двамата мъже се носи славата на плейбои. Хачо явно се е метнал на баща си, коментират години по-късно познати на тв легендата.

Майката Пири е шапкарка и наследница на аристократично, макар и обедняло семейство, което през 30-те години се преселва от Унгария в България. Родителите на Пири обаче не позволяват тя да се омъжи за българския бонвиван и 6-месечното момченце Имре Соколов е дадено за осиновяване.

Бебето зарадвало дома на бездетното, но заможно арменско семейство Кирил/Крикор и Мариана Бояджиеви от Нови Пазар. И Имре Димитров Соколов става Хачадур Крикор Бояджиев, но е записан като Хачо Кирилов Бояджиев.

Бъдещият академик научава, че е осиновен на 11 години, когато учи във френския колеж в Пловдив. Посреща тази шокираща новина с рев. Това се случва по време на Втората световна война. Баща му Кирил го пратил до кметството да раздава бележки за купони за хляб и месо на гражданите. Там момчето отворило регистрите и срещу името си видяло – „осиновен“. Веднага попитал татко си, но той отрекъл това да е истина.

Тв легендата споделя, че цял живот е преживявал факта, че е осиновен. Много обичал осиновителите си и бил привързан към тях. Не укорявал биологичната си майка за случилото се, но се запознал с нея чак когато бил на 35. И до края на живота й, макар че общувал с нея, не я почувствал близка.

Режисьорът не обичаше да говори много-много за жените си. Всеизвестно е обаче, че той е баща на 7 дъщери – всяка от различна майка. Хачо се изповядва, че е правил грешки спрямо жените си, но пък е признал всичките си седем момичета. Плащал е издръжка, докато всяка от тях навърши 18 години. Разликата между най-голямата и най-малката е 20 години. Бащата така и не става близък с нито едно от момичетата си. С някои от тях се запознава едва на абитуриентските им балове.

Шест от седемте му дъщери са извънбрачни, тъй като не се е женил за майките им. Бил категоричен, че мрази да бъде поставян пред свършен факт, когато жените, с които е бил интимно близък му завират в лицето акт за раждане. По този повод днес само 3 от децата му носят неговата фамилия – Цвета, Михаела и Мария-Луиза.

Мълвата носи, че маститият телевизионер имал и син. Мъжката рожба на Бояджиев се казва Шаварш Бацанов и носи фамилията на майка си – силистренската поетеса Нонка Бацанова.

Роден е през 1983 г. и по настояване на Хачо е кръстен на митичния арменски плувец Шаварш Карапетян.

На 64 години Хачо показа, че не му пука от условностите и заживя с 25-годишната красавица Весела. Обяснението му е леко шокиращо. „Първо, не ми е скучно с нея. Второ, тя се старае да не досажда. Обикновено в този изпитателен период аз мълча, а жената говори. Това момиче никога не се намесва в тема, от която е далеч“, поднасяше специфичния си комплимент бонвиванът.

40 години по-младата Весела остава с Бояджиев до края на дните му. След смъртта на Хачо й казват, че тя е срутила всички стени, които режисьорът е изградил около себе си.

„И през ум не ми е минавало да го напусна или да се разделим. Просто нещата са се получавали при нас и се чувствах прекрасно с него. Толкова енергичен човек, такъв мъжкар, така достойно остаря. Колкото по-голям ставаше, толкова по-скъп ми ставаше“, споделя Весела.

Младата жена твърди, че не издържала на темпото му – енергично и темпераментно. Признава, че никога не е скучала с Хачо.

„Качва те високо в небесата, но малко ако се самозабравиш, веднага те приземява“, споделя тя.

Три месеца след отбелязването на 80-ия си юбилей, Хачо Бояджиев издъхва внезапно в дома си на 23 април 2012 г. Страстен пушач, който издимява по 3 кутии на ден от любимите си цигари, той е почетен на гроба с предпочитаните от него папироси – силни и скъпи, подходящи за мъжкар като него. От време навреме припалва и пура.

Желанието на режисьора било да бъде кремиран. Урната с праха му е положена в Алеята на достойните на частните гробища в Бояна. На снимката на паметната плоча вечният плейбой отново е с димяща цигара.

Дори помените за него не се вписват в традицията, тъй като обикновено са в някой ресторант и паметта на Хачо Бояджиев се почита с музика и любимата му храна и питие – кебапчета и уиски.

Източник: Уикенд