Валентина Шишкова – Шуши, вярната половинка на легендарния политик: Жорж, ако беше жив, щеше да се гръмне, като гледа какво става в парламента и в държавата

Валентина Шишкова става по-популярна като Шуши – вярната половинка на политика бизнесмена и основател на „Българския бизнес блок“ Жорж Ганчев. 29 години тя живее в „неговата сянка“, но не съжалява за нито един съвместен ден, отреден им заедно от съдбата. След смъртта на Жорж през есента на 2019 г. тя се мести от къщата им във „Владая“ в просторен апартамент в центъра на София, подарен й от любимия мъж. 

Въпреки мъката Шуши намира сили да се изправи на крака и най-сетне да заживее собствен живот и да навакса пропуснатото, а именно – да пътува по цял свят, защото преди това е обикаляла основно САЩ. Преди дни г-жа Шишкова с изненада научава, че дните й на този свят едва ли не изтичат. Причината е публикация със стряскащото заглавие: „Шуши на Жорж Ганчев гасне в хоспис“. Мобилният й телефон прегрял от обаждания. Звънели й дори приятели от Америка, които се чудели наистина ли се е сринала, има ли деменция.

Редакцията на „Уикенд“ се извини за това, че се е доверила на недостоверен източник, поднасяйки невярна информация. Именно това недоразумение става повод за интервюто с Шуши.

- Шуши, поискахте право на отговор във връзка с недостоверна публикация. Разкажете ни къде ви намираме, как се чувствате, с какво се занимавате?
- Чувствам се прекрасно, живея пълноценен живот, нищо не ми липсва. Имам прекрасен апартамент в центъра на София, който обожавам и който ми е спомен от моя любим Жорж. Бог да го прости и светлина по пътя му! Обградена съм със страшно много приятели, виждаме се редовно, чуваме се и по телефоните. Написаното е варварско отношение към мен и въобще не отговаря на истината. Тази жена, която твърди това, не я познавам, не съм я срещала никога през живота си. Нямам си идея, защо ме пращат в гроба с деменция и болести, умираща в хоспис?! Това е недопустимо. Аз по никакъв повод не съм искала да бъда в центъра на медиите. Не се изявявам в публичното пространство, не давам интервюта, не търся слава. Живея с моето си семейство – имам син, снаха, внук. В прекрасни отношения съм с дъщерите на Жорж. Редовно излизам с приятели. Ходя на кино, на концерти. Всеки ден празнувам живота, целувам го мислено и казвам, че го обичам. Пътувам в чужбина…

- Къде беше последното ви пътешествие?
- Последното ми пътешествие беше до Милано, после обикаляхме италианските езера. Преди това с мои приятелки бяхме в Палма де Майорка и Валенсия. Чета много хубави книги, които ме обогатяват и държат в тонус. Сега довършвам биографията на Пауло Куелю. За рождения си ден, аз съм родена под знака „Скорпион“, купих всичките негови творби, издавани у нас. Четенето ми доставя голямо удоволствие. Простете, но човек с деменция едва ли пътува и чете!

- Откъде според вас тръгват слуховете, че гаснете в хоспис?.
- Вероятно от това, че редовно посещавах моята най-близка приятелка Маргарита Михнева, докато беше в столичен хоспис, светла й памет, почина преди около 3 месеца. Може би някой ме е видял в коридорите на здравното заведение... Много ми е мъчно за Маргарита, защото си отиде скоро. Аз имах ключ от жилището й на „Оборище“, ходех да поливам цветята й . Маргарита познавам от телевизията. Сближихме се повече след смъртта на Жорж. Преди това се виждахме рядко. Докато
беше с Янчо Таков, идваха често на гости във Владая.

- Къде се запознахте с вашия непрежалим Жорж?
- До Дома на киното имаше ресторант, но сега там се е настанил магазин на „Лидл“. Жорж седна на моята маса и се запознахме. След това ме покани в "Шератон" на обяд. Имах сериозен приятел, който живееше при мен, но тръгнах с Жорж, защото той ме плени. Сложих край на другата си връзка. Пристанах му, без изобщо да се колебая.

- Как да разбирам, че сте му пристанали едва ли не на минутата?!
- Точно така! Останах с него и повече не се разделихме... До смъртта! 29 години бяхме заедно. Щастлива съм, че Господ ми прати този невероятно светъл човек, толкова ерудиран, енергичен, забавен. От него научих страшно много неща.
Той издигаше жената на пиедестал, в случая мен.
Умееше по изключително забавен начин да, ангажира вниманието ми. Живееше живота със страхотно чувство за хумор: Ценеше ме. Изключително съм благодарна на него и на Бог за това съжителство, което е най-ценното нещо в моя живот.

- Как се справихте, след като той се пресели в по-добрия свят на ангели?
- Гледам философски на нещата и се старая да не изпадам в депресия. Бягам от лошите мисли, от чувства, които ме натоварват, провокират сълзи. Старая се да се забавлявам, без да забравям станалото. Всеки божи ден благодаря на Жорж за джентълменското му отношение към мен. Сънувала. съм го безброй пъти и винаги ми е сърдит. Не зная защо. Нямам обяснение. Отношенията ни винаги са били перфектни.

- Жорж ми е споделял, че тайната на дълголетието се крие в това, мъжът да не изневерява на жената...
- Да, и двамата бяхме моногамни. Пак ще кажа, връзката ни беше безупречна. Нарече ме Шуши, защото бяхме близки с Анахид Тачева и Васил Тачев. Те се „шушосваха“. Тяхното „шушосване“ му хареса и той го привнесе у дома. Разбира се, че Жорж ми липсва много, но гледам да се радвам на живота, просто е такава реалността.

- Щастлива ли сте?
- Щастлива съм, че запазих и топлия контакт с дъщерите на Жорж, които продължавам да обичам и обожавам. Силвана я чувствам като моя сестра, говорим на всякакви теми, споделяме си. Тя ми е нещо като дете и сестра едновременно. Джулия също е много обична, но малко по-различна, разбира ме, тя е сърдечно момиче. Не сме се карали за имоти никога. Къщата във Владая беше на трите, както и тази в Резово. Имотът във Владая го купи семеен приятел от Торонто, но мога да ходя там, когато си поискам. Дори поставих паметна плоча, че в този дом е живял Жорж Ганчев. В двора има бор, под който е поставена урната на сестрата на Жорж, той искаше да поставим там и неговата, аз обаче я пазих цяла година в къщата.

- Във всеки ваш дом, независимо къде се намира жилището, има параклиси, олтари. Предполагам, че са правени по идея на Ганчев?
- Да, той беше силно вярващ човек. Параклисът в апартамента ми в центъра на София е осветен от отец Сионий, от когото Жорж купи това жилище. Иконописта е на Флореза
Иванова. Двамата с баща й изрисуваха и параклиса във Владая. На всяка Задушница
паля свещ за Жоржи, за сестра ми. Винаги подавам нещо на съседите за Бог да прости, каквато е традицията. Задушницата, която мина, направих голяма баница със сирене, той много я обичаше.

- Какво ценно нещо запазихте от него?
- Жилището, защото го купи и обзаведе с много любов. Да, то е прекалено голямо за сам човек, но аз го харесвам. Никога не бих го продала. Пазя и любимата му китара. Добре че имаше няколко инструмента, та подарих част от тях на мъжа на Силвана и на други близки. Китарата на Жорж замлъкна в деня на смъртта му. Никой не я е докосвал. Синът ми свири, но той има друга китара, подарък от Жорж. Пазя и един пръстен, който носеше той. Мисля, че така Жорж винаги е с мен и ме пази. 

Жалко обаче за написаното, далеч не тъна в мизерия, нито гасна в хоспис. Жорж ми остави достатъчно! Грозно беше, защото ми звъняха дори от Щатите за статията.

- С какво се занимавахте, преди да станете вярна половинка на Жорж Ганчев?
- Работех в Киноцентъра в „Бояна“, преди това бях асистент-режисьор на Асен Траянов в БНТ, след това работех с Невяна Ушева, светла й памет и на нея, беше програмен директор. Обичам киното и се радвам, че съдбата ме свърза с него. Запленена съм от неговата магия. Не пропускам нито една кинолента в Дома на киното, който се намира на метри от моя разкошен апартамент. Винаги съм в компанията на моите приятелки. Правим си хубави обеди, вечери в знакови за столицата ресторанти. Животът ми си върви, нека не се притесняват хората. Цяло лято съм в къщата в Резово, пак с приятелки. Ходя и в къщата на сина ми в Гърция.

- След Жорж има ли място в сърцето ви за друг човек?
- Категорично не. Друг мъж няма да допусна.

- Сещат ли се неговите приятели за вас?
- Почти не. От неговите приятели никой не се е обидил да попита жива ли съм, здрава ли съм, как живея. Но, как да ви кажа, повечето му се пишеха за приятели покрай партията, политиката. Аз си имам мои лични приятели. Имам приятелки, с които съм заедно от детската градина. Нямам политически амбиции, просто си живея живота. Жорж, ако беше жив, щеше да се гръмне, като гледа какво става в парламента и в държавата. Много грозна история стана политиката…
Източник: Уикенд