Несъмнено Хайгашод Агасян е едно от големите имена в българската музика и песните, написани от него ще се слушат още дълго време. Макар вече да е на 71 години и пенсионер, не се чувства стар и продължава да твори на пълни обороти. Дори в тежкия период на пандемия и война, Агасян създаваше нови шлагери за естрадни звезди, както и хитове за малчугани.

 

Композиторът навършил 71 години на 28 януари, но отбелязал празника си скромно, в семеен кръг. Получил поздравления от много приятели и близки от целия свят, но най-много го трогнал поздравителният адрес от Епархийския съвет на Арменската апостолическа православна църква.

 

Признава, че на тази възраст вече не усеща тялото си, както преди, но пък душата му не се предава. Твърди, че детството е най-хубавото, което носи в себе си и не иска да си отиде. Предполага, че именно това е и причината да пише детски песни и да общува с малчуганите.

Твърди, че музиката му идва от Бог и чрез него стига до хората, което го кара да се чувства като проводник на вселенската хармония. Често музиката му зазвучава и докато върви по улицата, в такива случаи си тананика и подрежда нотите в главата си, а хората го гледат странно и дори го сочат с пръст, без да си дават сметка, че той реално така работи.

 

Разкрива, че по времето на соца машината била много тежка и докато се задейства, му идвало на няколко пъти да хвърли нотите.

Два пъти е уволняван от театъра – първия път от Младежкия, а след това от „Възраждане“, но винаги се е връщал отново и отново към нотите и музиката, защото смята, че това е неговият дар и наистина с него е целунат от Господ . И докато той оцелял и след двете уволнения, някои от колегите му се пропили от безизходица. Дори му минавало през ум, че може да му се наложи да отиде да свири в заведение, но бързо я отхвърлял, тъй като си давал сметка, че това не е за него. Чудил се и дали да не замине за Щатите при лелите и братовчедите си, но за негов късмет Недялко Йорданов му подал ръка. Седем години по-късно обаче, закрили театър „Възраждане“ и отново изхвърлили музикантите на улицата. Тогава започнала и същинската му борба за оцеляване.

 

Споделя, че в продължение на 20 години, наричал Недялко Йорданов, с когото са приятели и се познават от 1979 г. „господарю“ и това го вбесявало. От доста време насам обаче го нарича Недялко, а той него – Хайго.

 

Доста години е играл тенис на маса, участвал е и в турнири, но е категоричен, че от него не става състезател, тъй като му липсва спортната злоба. Този спорт обаче му остава любим и до днес. Обича и шаха, и когато има възможност с удоволствие решава шахматни задачи.

Надява се в скоро време синът им Азад да ги изненада с новина за жена и внуче, за да могат да му се порадват, докато още имат енергия.

Източник: Уикенд