Венци Мицов безпощаден към чалгата, кича и безвкусието!
Общественикът и музикант Венци Мицов взриви с брилянтен коментар относно наградата за литература на Венета Райкова. Вече знаем, че тя получи приза най-четен съвременен писател от столична библиотека. Венци Мицов й посвети кратък разказ, но сериозният му поглед върху нещата е този: [caption id="attachment_576385" align="aligncenter" width="300"]
Венци Мицов е на върха на потреса си[/caption]
"Днес моята сатира за наградата на Венета Райкова достигна неподозирана и за мен популярност. Това от една страна ме учуди сериозно. От друга страна обаче ще използвам, докато темата е все още гореща и ще кажа няколко думи, които са важни.
Най - напред - с тази сатирично - антиутопична история не целя да обидя никого. Особено институции като Столична библиотека, които наистина работят, при това често - въпреки, а не благодарение на условията.
Големият въпрос за мен е не защо Столична библиотека е дала награда на госпожа Райкова, а как стигнахме дотам, че авторката се намира в едно изречение с Георги Господинов и Милен Русков.
И не, нямам нищо против всеки да пише и издава книги. Нямам за цел да внушавам, че трябва да има някакви ограничения. Имам за цел обаче да ви предупредя - и в литературата, както и при нас в музиката, се появи чалгата. Първо плахо, а после - съвсем спокойно, при това без да прави вече впечатление никому.
Дали да ви припомня, че Криско е писател? Или Азис? Или куп знайни и незнайни персони, които осребряват няколкоседмичната си поява в някое риалити, за да издадат "Тайната на моя успех" или пък "Как постигнах всичко в живота си", без да са изкарали 5 лева с труд и без да знаем каква професия имат всъщност.
Впрочем, понеже се занимавам с политика, мога да кажа, че тук е същото - знам поне дузина "политици" които имат професия "политик" и биха умрели от глад, ако вече не са такива и останат на свободния пазар. Проблемът е голям и наистина тъжен. Когато ние имаме Дали, но той се казва не Салвадор, а Борис и когато при нас името "Пруст" по - скоро навява асоциация за определението "прост", то определено е дошъл момента да си поговорим откровенно какво точно се случва.
И да, случая с наградата на Венета Райкова е част от новото ни битие.
И накрая бих поздравил екипа на Столична библиотека, защото, извън тази наистина тъжна история, успяха да сдобрят двама от най - добрите ни писатели. А това е наистина добра новина. В заключение, понеже съм част от столичния съвет по библиотечно дело, заедно с колеги смятам, че е редно след нова година да се съберем на заседание и да си поговорим за истинските проблеми.
Коментирай