Нешка Робева взриви мрежата, разгневи се!
Нешка Робева изригна в социалната мрежа с пост, който буквално взриви потребителите. Предаваме думите й без редакторска намеса: [caption id="attachment_587642" align="aligncenter" width="300"]
Нешка Робева се ядоса[/caption]
"НЯКОИ РАЗМИСЛИ ЗА „ПЪЛНИЯ ЧЛЕН“ /неговото значение и употреба… в българския език… и не само…/
През изминалата седмица стари приятели ме бомбардираха с обаждания... Бяха загрижени, защото в някакво книжно издание, имало нещо много гнусно /според тях/, много гадно и тъпо, и по никакъв начин да не го чета, и да не се тревожа, и да не отговарям… Бяха толкова загрижени и потресени, че събудиха любопитството ми, защото отдавна никой с никакви мръсотийки не може да ме изненада, учуди или развълнува. И разбира се, седмица по-късно, си набавих страничката от споменатото издание... Приятели, повярвайте – това, което прочетох,нито беше ново за мен, нито ме впечатли, нито разтревожи. Отчасти ме развесели, отчасти позасрами,/заради този, който може да пише по подобен начин./ Знам, че се чудите за какво става въпрос. Някои се досещат, други не съвсем, а трети… не им пука. Все едно… Искам да ви заинтригувам, може би развеселя… или натъжа… Искам да се включите в един експеримент. ЗА НЯКОЛКО ДНИ, ИСКАМ ДА БЪДА ПРОСТАК!!! Мислите ли, че е трудно? Убедена съм, че ще успея… Един приятел, с когото споделих намерението си, обаче, ме посъветва, като напиша, да не бързам с публикуването - да преспя една нощ… Е, още преди да заспя разбрах, че ще трябва да призная провала си. Не се справих с желанието си да се „издигна“ в очите на простаците, да събудя у тях завистта, като им покажа, че и аз мога… Не, не мога! Експериментът се провали! Тогава да се посмеем. Какво му е смешното на материалчето, което така силно изплаши приятелите ми.? Ами… На първо място оформлението.
Отваряш страничката и веднага погледът ти е привлечен от голямата снимка на Нешка Робева, която с леко подигравателна усмивка, отвисоко гледа едно мъничко, дори прекалено мъничко портретче…
Приятели, сигурно сте забелязали, че обичам многоточията. Обичам ги, първо, защото в обясненията съм доста мързелива и второ, защото ценя вашата интелигентност и не желая да ви обременявам с излишни подробности, като например, чие е портретчето, как му е името, защо е толкова незначително мъничко и т.н, и т.н. /изборът на снимките и техният формат са от редакцията./
„НЕШКЕ, ТОЗИ СВЯТ НЕ Е ТВОЙ“, с големи букви, обявява портретчето, с дълбоко неизвестно съдържание. Какво проникновение?!… Нали и аз това казах? Истината е, че прочетох няколко пъти „вълнуващото“ творението, за да разбера, какво точно иска да каже милото съдържание на малкото портретче?! Какво го е жегнало и за кого се прави на Раймонда Диен?... Пардон – на мачо?!
Един стар приятел за подобни пасквили казваше, че лъжите и клеветите, си играят на „прескочи кобила“. И понеже държа на точността, мачото от малкото портретче, в проникновението си е достигнал до три истини. Първата е, че съм дърта. Очевадно е... /По повод на милия комплимент, ако Алеко беше жив, щеше да напише „Бай Ганьо – джентълмен“/ Моята дъртост тревожи ли някого? Мен – не. Има държави, където старостта е благословена… У нас винаги е била досадна, грозна, за мнозина – самотна и мъчителна… Спомняте ли си приказката, в която синът влачи стария си баща с ченгел към бунището?… Дъртостта, безспорно е отвратителна, но защо ли всички си пожелават и мечтаят, да доживеят до дълбока … дъртост?! Пардон - старост?!
Втората е, че съм комунистка. Никога не съм отричала… Третата е, че в „поантата“ на публикацията ми по повод „Апартаментгейт“, не съм се справила с пълния член…
Сега няма да се спирам и пиша подробно за двете последни истини… Ще го направя по-късно… Защото е нужно... Защото не трябва да се премълчава... Защото мълчанието и страхът, дават сила на разпищолилите се политици и „държавници“ и най-вече на лакейте около тях… Във всички общества и системи. Във всички векове... И все пак, като се замисля, ми става страшничко, защото разбирам, че прочитайки моето „ужасяващо, невчесано излияние“, „зализаната“ ми наглост, за „милионен път“, хвърлила в „екзистенциален ступор“ съдържанието на мъничкото портретче?!... Че единствената виновница, за това да си остане едно такова мъничко, недорасло /портретчето имам предвид/, съм била аз…
Представяте ли си какво значи, милион пъти да четеш някой, който винаги ти попада случайно и то във Фейсбук и да изпадаш в ступор?! /състояние на вцепенение/ Страшното е, че при индивида, изпаднал в ступор, спира всякаква дейност и най- вече мисловната… Горкото малко човече, просто, защото рамката на портретчето, с което са го уважили работодателите му, не му позволява развитие… и Нешка Робева, разбира се…
Е как едно, толкова демократично туптящото сърчице, може да издържи на подобно посегателство върху развитието на стопанина му… И как той няма да настоява за „пълен отказ от обществена активност“, на „дъртата комунистка“ Нешка Робева. При моята недосетливост, крайно време беше да ме подсетят, че като част от „ кръволожките свине, разстреляли 30 000 души само на 9 септември“ /тогава бях ли родена?/ и от „ изкопаемите анахронизми, абсолютно слепи и глухи за всякаква социална чувствителност“, отдавна трябваше да се скрия, поне на два метра под земята… Май, стана много дълго?... Утре ще продължа с истината за непростимия ми грях към „пълния член“… Някои други истини... И нечии комплекси. Моля хората със слаби нерви и предразположение към състояние на ступор, да не четат… Стига ми един вцепенен…", написа Нешка Робева.
Коментирай