Евгени Минчев е от хората, които не се нуждаят от представяне. На практика той е първият светски хроникьор в България, започнал рубриките си веднага след 10 ноември 1989 г., организатор на Руския бал в София преди санкциите срещу Русия, организатор и водещ на различни конкурси като „Мистър България“, „Мис Лято“, „Жена на годината“, „Светска личност на годината“ и още много други. Преди идването на демокрацията работи като ватман, тъй като няма софийско жителство, каквото е изискването по онова време, за да пребиваваш в столицата. Тръгнал от дом за сираци, осиновен от бедно работническо семейство, сам си проправя път в София, за да се превърне в една от знаковите личности в последните три десетилетия.

Лорд Евгени Минчев е многопластова личност – поет, певец, художник, пиар, меценат, автор на няколко книги, неуморен организатор на балове и всевъзможни благотворителни инициативи, участник в някои от най-гледаните риалити предавания у нас. На последните парламентарни избори бе и кандидат за народен представител. 

- Лорд Минчев, откривате първата си изложба като художник. Откога рисувате? Как открихте таланта си?
- Това се случи преди две Коледи при най-неочаквани обстоятелства, но нали казват, че по Коледа стават чудеса. Всъщност на 13 май ще бъде втората ми самостоятелна изложба, а мой домакин е арт клуб „Дипломат”. Това е галерията, в която приживе създаваше и показваше своето изкуство Ставри Калинов, с когото имах честта да бъда приятел. Винаги съм вярвал, че където има един талант, непременно присъстват още няколко.

- Колко картини сте създали досега?
- Няма да преувелича, ако кажа, че съм създал над 250 картини, много от тях в малък размер, други почти в човешки ръст. За изложбата на 13 май съм подготвил 35 картини,
повечето от които в размер 150 на. 130 см. Рисувам в различни направления от портрети до предмети. В изложбата може да бъдат видени самовар на огромно платно, златна ягода, огромен охлюв, както и миниатюри, които смятам, че стоят величествено в разкошни рамки. Вдъхновението идва отвсякъде.

- Какво е в състояние да ви вдъхнови? А Какво може да секне музата ви?
- Едно от вдъхновенията е богатото ми любопитство към света, спомените от различни пътешествия, натрупванията от цветове и емоции в душата ми. Разбира се, моят приятел също извлича от мен различни чувства, които превъплъщавам в картини или поезия. Да секне музата ми, се е случвало при пълна преумора или когато трябва да правя непривични за мен ежедневни неща, които ме отвличат от рисуването. Но това не трае дълго.

- Имате ли откупки? Кой притежава ваши платна?
- Няколко бизнесдами създадоха клуб „Ангелите на Евгени”. Там се откупиха много мои картини, а средствата бяха дадени за различни благотворителни каузи. Само за два месеца в Лондон бяха продадени с благотворителна цел две мои картини. Средствата от едната картина по време на Имперския бал отидоха за лечение на обгорели деца. Това е кауза, която подкрепям от 15 години. Наш почетен патрон е първият братовчед на краля, принц Майкъл ъв Кент Втората картина се продаде преди няколко дни, пак в Лондон, по време на бала на лорд Мартин Роуз, а средствата отидоха за изследвания относно бъбречната недостатъчност. Много съм щастлив и горд името ми да бъде обявявано тържествено и да не се пропуска фактът, че съм българин. Едно мило семейство от Русе притежава 6 мои картини. Такива притежават Силвия Кацарова, Мими Иванова, нотариус Милена Георгиева, бизнесдамата на 2024 г. Мая Игнатова, бизнесдамата Светла Евтимова. Много съм доволен от избора на бизнесдамата Дора Праматарова да купи една много специална моя картина – „Суетната крава”, която ще покажа под формата на второ копие по време на изложбата.

От години сте известен и като поет. Ще споделите ли с нашите читатели някоя от последните си творби?
Да, благодаря. Това е стихотворение, което написах по Великден и според фейсбук критериите имаше огромен успех.

Преживях хиляди смърти,
но тази наша раздяла...
Спира в зидовете изкъртени, 
Като смърт и надежда бяла. 

Паянтовите си кръстове влачим, 
всеки с призовка за ада...
Няма как там да прекрачим -
два кръста правят ограда.

- Каква с истината за видеоклипа, който се разпространи преди около месец? Вярно ли е, че всъщност в този момент сте получили остра бъбречна криза?
- Надявам се, не смятате, че дължа някому обяснение. Когато гледах това видео, видях един седнал пред магазин мъж, който гледа с неразбиране как някой може да му пъха телефон в лицето и да навлиза така брутално в личното му пространство.
Аз се отказах да обяснявам относно случая, но да, може да попитате личната ми. лекарка, която да потвърди бъбречните болки, които, ако се интересувате, продължават и до днес.
Бе проведено антибиотично лечение, както и до момента пия обезболяващи. Да се бориш с невежеството и безпардонността на едно население като нашето, е, струва ми се, напълно излишно. Те ти слагат етикет „пиянде" или „наркоман". И нищо не може да ги убеди в истината. Разни приятели ме навиват да предприема съответните съдебни мерки срещу разпространителите на това погазващо човешките ми права видео, заснето видимо против волята ми, но на този етап все още не съм решил.

- Как ви се отрази този скандал? Очаквахте ли тази вълна на солидарност и подкрепа, дори от хора, които принципно не ви харесват?
- Този случай, който изобщо не е скандал, беше добре дошъл, за да установя наистина наличието на много добронамерени хора. Признавам, че не съм очаквал такава подкрепа, макар че не ми е била необходима. Очевидно всички се възмутиха от подобна подла постъпка, от това грубо навлизане в личния ми живот на човек и незаконното му заснемане. Много е хубаво човек да е наясно със себе си и да знае истината. Нека отново говорим за видеото, на него се вижда седнал човек, който не буйства и повярвайте ми, няма никакви доказателство за пиянство или други безобразия. Дойде линейка, на следващия ден продължих с личната лекарка – все неща, които могат да бъдат доказани. Никой няма право да ми иска сметка, защото не съм високопоставен държавен служител, не отговарям за хора, не съм карал автомобил, не съм застрашавал човешки животи…

- Успяхте ли да преброите приятелите си отново? Имаше ли хора, които ви разочароваха?
- Приятелите ми са много и те не са приятели „на отчет“. Аз разкривам приятели всеки ден, особено след случаи като този, те се проявяват по най-неведоми пътища. Омразата обаче се откроява много повече с уродливото си лице и понякога боли с това нездраво чоплене и задоволство, че някой може би се е изложил в техните очи. А те са слепи за собствените си недъзи, за собствените си роднини, обкръжение и печал, сред които живеят. Но мен омразата ме дисциплинира, а любовта – вдъхновява. 

- Всъщност кой беше човекът до вас от последния видеоклип, който обясняваше, че сте много пиян? Така и не се разкри самоличността му.
- Беше някакъв господин, който предложи да ме придружи и да изчака с мен линейката. Самият той изглеждаше много почерпен, макар и да беше любезен. Не мога да отговарям за думите на хора, които познавам бегло.

- Какви са пороците ви?
- Най-големият ми порок е моята наивност, това, че бързо забравям и прощавам. Нямам усета да наказвам и оставям всичко на Бог. „Моля не, Господи, това не е по силите ми, направи според волята ти“. Тогава нещата непременно се оправят. Харесвам един цитат от Псалм 91, а именно: „Само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестниците“. Това е много успокояващ цитат, с годините той сее изпълнил и проявявал в редица мои житейски случаи. 

- Бяхте кандидат за депутат на последните парламентарни избори от гражданската квота БСП. Възнамерявате ли да продължите да се занимавате с политика?
- Участвах в тази кампания с наивното ми усещане да променя нещо в името на хората. Сред тях са и онези, които мразят и не създават нищо. Онези, които плюят всяко нещо, без да искат да се променят и да започнат да създават за ползата на България. Не очаквах толкова обидно за всички нас като общество ниско ниво на политически дебат, тази грубост, преминаваща дори във вулгарност по време на кампанията, а като добавим и избирателната нападателност на някои определени журналисти към отделни кандидати, извън предварително одобрения и посочен някъде „от горе“ кръг, картинката става съвсем нелицеприятна. Това очевидно са напразни ходове, които също провокират омраза и неразбиране, поради което вероятно няма да се занимавам отново с политика. 

- Как ви се струва политическата обстановка в страната в момента? Справя ли се правителството?
- Целият свят е в неведение относно нещата от живота. Объркването е повсеместно и като вземам предвид опита си от Лондон и други места, на които пребивавам, смятам, че все пак България е чудесно място за живеене, а населението й е добро, но без национално самочувствие. 

- Познавате се с доц. Наталия Киселова. Как намирате стила й?
Не мога да обсъждам стила на доц. Киселова. Нашите отношения са приятелски, тя прие да бъде почетен патрон на организирания от мен конкурс „Бизнесдама на годината“ и беше искрена като ме попита как да бъде облечена. Вижда се, че тя е свенлива по няколко направления, твърде отскоро е на пост, който изисква докосване до модата и естетиката, но не на всяка цена. Дадох й свободата да бъде облечена както иска, но дотогава ще се виждаме с нея много пъти, а ако поиска нови съвети, ще й дам.

- Трябва ли според вас България да приеме еврото като парична единица?
- Нека бъде, каквото е добро за народа. За мен лично няма никакво значение.

- Напоследък се изостри дебатът за изучаването на религията в училище. Според вас трябва ли да има вероучение?
Това е малко закъсняло решение и тук стои въпросът дали семейството като основна клетка на обществото е готово за тези стъпки. Защото няма нищо по-безполезно от фалшиво възприемане на знания и постулати, които няма да бъдат усвоени навреме. Религията е материал за първите 7 години и е по-скоро функция на родителите или на определен свещеник, който да ни въведе в тайнството. Напълно възможно е преподавателите по религия да срещнат присмех, недоверие, съмнение. Това ще ги обезсърчи. Може би религията трябва да бъде като свободноизбираем предмет или да пристъпи плахо и осмислено в класните стаи. Трябва разяснение, трябва специално отношение. Може би трябва да се започне с молитва в началото на всеки час. Както и да се обясни, че всяка молитва може да бъде интерпретирана според понятията на ученика, неговия емоционален и морален стаж спрямо момента.

- Колко често ходите на църква? За какво се молите?
- Моят подход към религията рядко минава през църквата. Ходя на църква, паля няколко свещи в различни посоки, но най-силните си молитви правя вкъщи, в самолета, докато изчаквам някоя среща или просто съзерцавам. Моите молитви са свободно съчинени, винаги започвам с благодарностите. След това се моля за приятелите и за мир в света. Последното изречение в една моя молитва винаги е: „Нека България бъде най-доброто място за живеене, с толерантни, достойни и благополучни граждани“. Ако такива молитви се правят ежедневно, ще се повдигне духовният уровен на българите и сигурен съм, резултатите няма да закъснеят. 

- Кое в младите хора днес ви дразни? Какво бихте ги посъветвали?
- Младите хора трябва да бъдат разглеждани в няколко аспекта. Има изключително любезни, възпитани и образовани измежду тях. Други са невъзпитани, арогантни, безразлични към нещата от живота. Няма любопитство и уважение към по-зрелите хора, повечето смятат, че светът започва и свършва с тях. Наркотиците, марихуаната, енергийните напитки и липсата на възпитание просто ги довършват. 

- Известно е, че често се срещате с руската посланичка Елеонора Митрофанова. За какво си говорите?
- Елеонора е прекрасен човек и с нея имаме общи интереси в културата. Понякога й рецитирам Тютчев, друг път й пея Булат Окуджава. Говорихме, че когато се оправят нещата, може да бъде възстановен Руският бал, чийто притежател и организатор на марката съм аз. Посланик Митрофанова е деликатен и фин човек, родени сме под знака на зодия Близнаци и това много ни забавлява. Тя също притежава една моя картина и съм горд с това обстоятелство. 

- Напоследък е модерно да се снимат филми за популярни български личности – Гунди, Емил Димитров, сега и за Лили Иванова. В какъв жанр би бил един филм, разказващ живота ви?
- Само се моля, ако някога има филм за мен, да не бъде продуциран от Иван и Андрей. Не питайте защо. Имам своите причини. Но специално за филма за Емил Димитров е смехотворно, че не съм поканен да участвам, да бъда консултант и да бъде взета под внимание книгата ми „Моят Емил“, която имаше сериозен пазарен успех и разказва много за нашите взаимоотношения. В светлината на същото, смятам, че този филм може да бъде безкрайно неправдоподобен. Така че, ако някога има филм за мен, надявам се да избегна тези продуценти и филмоправци на килограм. За да отговоря на въпроса, един филм за мен трябва да мине през тежкото ми детство, през осиновяването, през примера за оцеляване и благотворителността, която правя. Трябва да се превърне в мотивационна лента, която да даде на хората простор на мислене и знанието, че с усърдие всичко се постига.

- Известно е, че се занимавате с благотворителност. Каква е последната ви кауза?
- Както вече казах в Лондон подкрепям два благотворителни бала, които събират средства за различни каузи. Освен финансовата подкрепа, която оказвам, предоставям мои картини на търг, а средствата отиват в уговорените направления. Всяка година в Лондон провеждам Британско-българския бизнес бал, който освен, че поставя името на страната ни на международната карта, предоставя средства за различни международни инициативи. 

- Кое считате за най-големия успех в живота си?
- Това, че съм оцелял и че не съм засегнал ничии интереси, за да се развивам и постигам своите неща. 

- А кое бихте посочили като най-голям свой провал?
- Провалът е въпрос на гледна точка, затова приемам всичко за нова възможност, за презареждане, за осъзнаване и продължаване напред. Няма провал, има пътешествие…

- Има ли човек до вас в момента?
- Да, има. В момента изживявам най-щастливите си мигове пред последните пет години.

- Кога сте плакали за последно?
- Непрекъснато плача. Плача от радост при всеки романтичен есемес, при всяка добра постъпка, която правя, при всеки успех за България.

Какво е щастието за вас?
Щастието е да преминаваш през живота с цел и посока, да бъдеш изненадван, да надграждаш емоционално, морално и финансово. Да чуеш любимия глас в слушалката. Едно дете да се затича към теб и да прегърне коляното ти. Да прегърне сърцето ти…
Източник: Уикенд