Лияна Панделиева описа нагледно една от разликите между България и Англия!

Журналистката Лияна Панделиева отдавна не спира да протестира срещу всеобщото мрънкане в нашата държава. За да е още по-красноречива, наскоро тя реши да представи нагледно една от разликите между родината ни и Англия. Става дума за железопътния трансторт на Острова: [caption id="attachment_558365" align="aligncenter" width="225"]Лияна Панделиева Лияна Панделиева с нагледно описание на влаковете в Лондон[/caption] "Да разкажа за влаковете в Англия, а? Бързи са - дума няма. Като самолет по релси. Но на кадъра показвам обичайна гледка по влаковете, които пътуват между големите градове. Почти постоянно са претъпкани, хората са един върху друг. В нашите новини това би звучало така: "Жени с малки деца, бременни, старци, инвалиди бяха оставени да се блъскат и да изнемогват. Това БДЖ по-добре да го закрият!"

В Англия никой не е доволен да пътува прав, но поне пътува. Защото съществува и втора възможност: отива човек на гарата, но точно в този ден някой стачкува и влакове няма. Хей така се оказва, че ако си много на зор, взимаш такси. Само за последната седмица това стана на два пъти.

Моя приятелка беше пряко засегната от единия път. Та блъскат се хората, тъпчат се и мълчат. Да направя и друго сравнение: билетът за два часа пътуване в първа класа (общо четири часа) и запазено място, е 13 лева за отиване и връщане.

Цената за един час пътуване в двете посоки (общо два часа) с бърз влак в Англия е 120 лева. Всъщност днес, за да посетя едно китно историческо селце и покрай него за разгледам и още едно миниатюрно градче и накрая да стъпя и в Оксфорд, платих повече от самолетния си билет.

В България нивото на жп транспорта е на ниво ранен 20 век, ама много ранен. Скоростта е мъчително ниска, условията са неприятни. Но днес, във влака от Оксфорд до Лондон нямаше климатик и хората бяха отворили прозорци. Трещи вътре, да оглушее човек. Ама поне е бързо.

Истината е, че когато тръгне един наистина бърз влак и у нас да Бургас, цената там също ще скочи. На този етап обаче трябва да знаем, че във влаковете в други държави е блъсканица, "деца, бременни, старци" стоят прави, а мнозина просто сядат на пода на вагона.

Несъмнено англичаните са перфектни в билетоиздаването. Билети се купуват онлайн, от каса, от автомат. На всяка гара служители с оранжеви жилетки търпиливо са готови да помогнат, да отговорят, да насочат. Днес си купих билет за отиване и връщане. Е да, но на връщане се оказах в съвсем друг град, а бях платила доста за двупосочното пътуване. Отидох при първия човек с жилетка, обясних проблема, той ми се усмихна, дойде с мен до най-близкия автомат за билети, доплатих още 6 лири и с билет в ръката за съвсем друга дестинация (както го купих на сутринта), плюс още някакво доплащане, вече нямах проблем. Мой познат англичанин казва, че за парите, които в Бъргария плащаме за жп транспорт, той бил готов да го връзват за покрива на влака и накрая щял да благодари за приятното возене. За нито един британец пътуването с влак не е евтино. Нека не се лъжем. И те не са във възторг от услугата, която получават. Е, остава ни дребната радост, че макар и след 10 години няма да видим работещо електронно билетоиздаване, макар да останем най-бавни в Европа, никой не може да ни бие за ниски цени. Урааааааа", втрещи мрежата Лияна Панделиева.