Калин Терзийски избухна с уникален текст!
Писателят Калин Терзийски избухна с уникален текст за родната реалност. След като скъса с алкохола, той отново има страхотни попадения. Ето какво сътвори авторът преди броени дни: [caption id="attachment_591982" align="aligncenter" width="300"]
Калин Терзийски избухна с рая на пластмасата...[/caption]
"Една интересна подробност „от кухнята” е, че започвайки да пиша този материал, аз всъщност написах „Краят на пластмасата”. Но компютърът ми явно не пожела да изписва такава мрачна прокоба (та нима той не е поне наполовината, по майчина линия, от пластмаса?) и се получи заглавие „Раят на пластмасата”.
И подобно на Васисуалий Лоханкин, този изумително съвременен герой на Иля Илф и Евгений Петров от „Златният телец”, аз си казах: „А може би така трябва?! Може би това е великата шаячна правда?!”. И оставих заглавието: Раят на пластмасата. Европейският съюз, този мил наш хранител, който ни обещава руси и високомаслени жени и разходки с гондоли, е решил да спре производството на всякакви вещи за еднократна употреба, направени от пластмаса. И най-вече – насъщните за българския живот пластмасови вилички, ножчета, бъркалки и клечки за уши. Причината е ясна: Океаните се задушават от пластмасови отпадъци. Всеки ден виждаме снимки на морски крави с врязани в месата им корди и корморани с пластмасови бутилки, набучени на човката и причиняващи им ужасяваща гладна смърт. Европейският съюз взима наистина едни съвсем неотложни мерки.
Но аз си представям българския бит и клатя скептично глава: та нима българинът и то – този истинският – патриотът, кръчмарският герой, мъжкарят, народният човек и човек от народа, ядачът на месо и колбаси, пушачът на цигарки с кафенцето пред офиса – не е ли той така свързан с пластмасовите боклучета както е свързан синият кит с океанските глъбини?
Нека си представим българин без кафенце на спирката; как стои, чуди се какво да прави, повърта се, ще му се някак да смачка чашка и да я хвърли на земята. За да декларира с тоя жест своята мъжествена, леко небрежна, каубойска (краварска) свобода – но чашка няма и българинът само тъжно хвърля фаса си на земята и се качва в автобус 305, за да отиде до Румънското посолство, където от едно магазинче (същи храм на Пластмасата) да си купи клечки за уши. Поне на тях се нядява: ще си купи няколко кутии и като се къпе веднъж в седмицата и си стриже главата с машинка (защото в Именника на българските владетели се казва „И владееха земите си с бръснати глави”) ще може да си почисти много добре ушите! А като така добре ги почисти (защото българинът иначе обича да слуша (да слушка, да подслушва, да слухти), да събере клечиците, па да ги разпръсне по пътя за Пловдив. Където отива, за да си купи каренце за аудито, естествено де. Да ги пръсне през прозореца на старото си ауди – като прахта на дедите си. Защото българинът –традиционалист – приема хвърлянето на клечки за уши и всякакъв друг дребен боклук като част от свещена традиция! Ако може да пребие и някой гей, джендър или поне зелен активист – за българският мъжага ще е идеално. Идеален ден за лов на рибка-бананка.
Представям си коравият български мъжкар (който може лесно да се превъплъти и в яка изрусена мадама от козметично студио - окултистка и върла почитателка на Слави Трифонов и Камелия), който около обед казва: Прималя ми от глад! И наистина вярва на тази си констатация!
Той не е чувал Tantum doluerunt quantm doloribus inseruerunt – този мил призив на милия Августин Блажени, който, преведен на български, гласи: Толкова страдат, колкото на страданието се отдават. Не, българският пичага (мадама) няма такава пищна себерефлексия; той смята сигналите на червата и стомаха си за висш закон! И аз го виждам – как отива да „бодне три кюфтета”. Както повеляват святите и изконни реклами по телевизора. В мазното павилионче, където духът на холестерола и демонът на патриархалния бит играят домашен белот. И му пльосват майонезата, кетчупа с Е467 и горчицата в пластмасовата „тарелка” (Боже, какъв красив език имаме!) и той отива; яде; маже се и отвън и отвътре, боцка с виличката късове свинско (Свети Свети Шишче и Кебапче!). И накрая – задоволил вкусовите си рецептори и своя свят духовен глад за естетическа кайма – той изхвърля тарелките, виличките и ножчетата и всички пластмасови омацани неща за боцкане. Хвърля ги пак така – свободно, гордо, независимо, както майка го е раждала юнашка, както само българска майка юнашка го е откърмила и научила да хвърля – ей тука - право встрани от контейнера, щото сме им е.ли мамите на тия от Чистотата, нали така?
И така, представяйки си българина и неговия волен дух и неговия жаден за волна пластмасово-патриотично-патриархално-антиекологично-антиевропейска-антилиберална-антиистамбулско-антиконвенционална-антивсичко природа...
И представяйки си индустрията, която задоволява неговите свещени и изконни потребности...и представяйки си тези мили и мазни, тъповати бизнесмени и политици, които вечно повтарят свещената си мантра: Търсенето определя предлагането! – и действат според нея...представяйки си всичко това...
Коментирай