Илиана Раева сама си направи четка със стара статия на Вера Маринова!
Бившото златно момиче изчетка сама егото си като се нарече кралицата-провокатор. Всъщност това са думи на спортната журналистка от миналото Вера Маринова, които Илиана Раева изненадващо припомни след цели 18 години. [caption id="attachment_563838" align="aligncenter" width="300"] Илиана Раева не страда от излишна скромност[/caption] Ето какво публикува съпругата на Наско Сираков в мрежата, предаваме думите без редакторска намеса: "Вера Маринова - това нейното не е само професионален гений. Това е мъдрост, космическо ДНК, личност, отдадена на Божия замисъл за човешкото усъвършенстване.
Толкова е Единствена в професията си... Преди 18 години е надникнала като ясновидка в моята същност и е предрекла със страховита точност днешните събития (внушава чак свръхестественост), които са свързани с професионалния ми живот, пишейки набързо една статия за мен и едни събития сякаш отпреди векове.
Тогава прочетох тази статия и я забравих точно след 1 минута, защото последното, в което вярвах е, че бъдещето ми ще е свързано толкова сериозно с художествената гимнастика. Днес тази статия беше публикувана и я прочетох отново. Единственото, за което мисля откакто я прочетох е, как е възможно да съществува такъв спортен журналист като Вера Маринова... Нейният професионален гений вцепенява от респект!
Ето какво е написала преди 18 години: “КРАЛИЦАТА - ПРОВОКАТОР Вера Маринова-Аткинсон Сидни 2000
Час преди Олимпийските финали по художествена гимнастика, Илиана Раева кръстосва тренировъчната зала с походка на тигрица в клетка. Тя е по блузка на тънки презрамки, горнището на анцуга й небрежно се развява на кръста, а обиците й като гривни нервно се полюшват на ушите й. Спипва ме в едно кюше, вперва хипнотизиращ поглед в очите ми и почти просъсква:
- "А, бе, как сте допуснали това?! Как сте могли да я докарате дотам, че никой да не ни зачита за нищо?! Държат се с нас сякаш ни няма... А, бе въобще ни няма!"
- "?!?!?!" Нито има време, нито му е мястото, нито пък въобще ми идва наум как мога да направя историческа и философска дисекция на тема "Българската художествена гимнастика -върхове и падения" така че Илиана да миряса. "Първа Олимпиада й е, мисля си, и то по време на криза. Как няма да е луда?"
Илиана направо си е бясна още преди да започнат финалите на ансамбъла, в който има няколко момичета от нейния клуб. Бясна е от оценката им в първия ден, бясна е от пренебрежителното отношение на напудреното художествено гимнастическо войнство наоколо и най-вече е бясна от мрачните си предчувствия за финалите в следващите два-три часа.
Когато нашите вече са завършили изпълнението си, Илиана нахлува в тръст в полупразния пресцентър и се провиква още от вратата: "Видя ли?! Не, ти ми кажи само - видя ли? Виждала ли си някога такова безчинство?!" А, бе, виждала сам какво ли не по художествено гимнастическите терени, ама сега и да искам, не мога да й обяснявам. Работя. Илиана се подосеща, скъсява тирадата си наполовина и излита през вратата с летящ старт.
Тим Р., благопристоен, тих австралийски журналист на средна възраст, който седи до мен, затваря широко зейналата си уста и замечтано проронва: "Боже, колко е хубава! И колко живот има в нея! Коя е тя?".
За да спестя недоразумения от всякакъв характер, тук трябва да поясня, че Илиана даже не забеляза присъствието на Тим, нито пък въобще разбра за възхитата му. Той пък бе достатъчно стъписан от факта, че е имал честта да види "на живо" една колосална художествено гимнастическа звезда и достатъчно зает да не я види никога повече, даже и да му се е искало. Споделям случката, защото тя е типичен пример за това, какво впечатление Илиана оставя у хората, които я виждат за първи път. Да, наистина незабравимата спортна журналистка Маргарита Рангелова я наричаше "Кралицата". Илиана излизаше на терена като кралица, пленяваше публиката като кралица и от никого не очакваше да я третира по-различно от кралица.
Струва ми се, че днес, след всичките метаморфози на Илиана през изминалите години, към това определение трябва да се добави и "Провокатор". Илиана винаги знае какво иска и няма никакви скрити помисли по отношение на пътя, по който да го постигне. Тя е от измиращата категория хора тип "каквото му е на душата - това му е на устата" и това, съвсем естествено и носи повече кахъри отколкото радости.
От Илиана става Гладиатор, но не и член на Парламент. Тънките похвати на дипломацията са й тотално непознати, без шанс да ги усвоява тепърва. Илиана Раева е ключова фигура в историята на Българската художествена гимнастика. Тя проби фронта за най-яркото златно поколение, което господства на световната сцена повече от десетилетие през 80-те и началото на 90-те години. Тя бе първата българка, за която публиката изиска и получи златен медал (на Световното първенство в Лондон '79, на бухалки). Първата българка абсолютна европейска шампионка (в Амстердам '80). Първата, която създаде частен клуб по художествена гимнастика в България (СК "Илиана", през декември 1993), и не на последно място, първата, която насочи провокиращо пръст към цяло едно предишно поколение и попита: "Как сте допуснали това?"
Илиана си е тартор и по рождение - от времето, когато довлича "цялата махала" (разбирай Лили и Камелия Игнатови, Анелия Раленкова, Тереза Карнич, Галина Рангелова, Мария Кузманова и прочее), в залата на Герена, за да учат азбуката на спорта от Златка Бончева и се пренесат в приказните и светове, без въобще да имат понятие, че с това Златка ги "вае" за голямата гимнастика.
Илиана си беше тартор и в годините, през които кварталният феномен се превърна в световен под желязната ръка и с творческия гений на Нешка Робева, подкрепени в тил от мощна система за производство на шампионки и обичта на целокупния български народ. А когато създаде клуба си, тя вече нямаше избор, освен да доразвие таланта си на "тартор". Между 1978 и 1983 Илиана записа срещу името си 5 златни, 8 сребърни и 6 бронзови медала от световни и европейски първенства и от първата Световна Купа в Белград '83. Остави в летописа на художествената гимнастика няколко прекрасни съчетания: топка - по "Лунната соната" на Бетовен, лента - по "Зорба Гъркът" на Микис Теодоракис, бухалки - по "Лебедово езеро" на Чайковски. Преди всичко обаче, Илиана остави спомена за витална женственост на терена, с която владееше публиката както и когато си поиска. После Илиана напусна състезателния полигон огорчена. (Така става с 90% от висококласните състезатели по целия свят). Тя се закле да забрави словосъчетанието "художествена гимнастика" и се концентрира върху ролята си на съпруга и майка. В тези години, Наско Сираков доутвърди името си на футболна звезда от международна величина, а дъщерите им - Славея и Виолета поотраснаха. И както става с цитираните по-горе 90%, които рано или късно се завръщат към "ада" от който са избягали, Илиана се завърна "на полигона" заредена с амбиция, идеи и творчески глад - да създаде "нещо свое, нещо уникално, нещо, което ще вземе от миналото само положителния опит"(ИР). След седем години резултатите са налице. Клуб "Илиана" вече се превръща в мощен инкубатор за "производство" на висококачествени състезателки. "Кралицата" на Марги Рангелова вече иска да забелязват не нея самата, а състезателките й, клуба й, страната й. Както някога...
Сега Илиана се бори не за корона, а за ИДЕНТИЧНОСТТА на новото поколение в българската художествена гимнастика. А това, както знаете, е цел, която може да запълни цял един човешки живот...”
Днес, 18 години по-късно, всичко това, което е видяла и изложила Вера, като един много вещ по темата професионалист е категоричен факт, заедно с крещящите детайли... Аз наистина се борих и преборих за ИДЕНТИЧНОСТТА на новото поколение в българската художествена гимнастика. Вера, ти си НЕДОСТИЖИМА В ПРОФЕСИЯТА! ? ? ? Обичам те! ❤", написа Илиана Раева.
Коментирай