Нешка Робева взриви социалната мрежа с разкритията си!
Великата Нешка Робева взриви мрежата преди часове с разкритията, които направи. И с това как твърдо защити гимнастичките ни - предишни и настоящи, от обидите и злобата, изливащи се върху тях. Предаваме думите й без редакторска намеса: [caption id="attachment_578786" align="aligncenter" width="300"]
Нешка Робева отново директна и право в целта[/caption]
"Здравейте приятели и още повече здравейте "неприятели"... Повода да пиша така рано е разгорялата се, силно емоционална и не твърде лицеприятна дискусия във Фейсбук, по повод отминалата селекция за НО - жени.
По принцип нямам много време, което да отделям за ровене из интернет. Включих се във Фейсбук по настояване на приятелите на "Левски" и художествената гимнастика. Започнах да публикувам късчета история, прекъсвам и отново започвам... Срещам приятели, които ме окуражават и разбира се много хвалят... Имунизирана съм срещу самозабравата... Но вярвам в обичта им...
Понякога попадам и на гнусотии, които издават безсилие и твърде ниска култура... Понякога спорим, но като човек от едно друго поколение, получил консервативно, с македонски привкус възпитание, държа на добрия тон.
Знам, че някои ще кажат, "...ама другите..." В такива случаи отговорът беше един "Ако другите скочат от балкона, ти ще го направиш ли?" Тези два дни, докато децата почиваха, многократно разглеждах записите от състезанието... Преди всичко, за да открия това, с което ни превъзхождат съперничките ни и най-вече своите грешки... И това е от македонското възпитание. Никога и не помислях да се оплача, защото отговорът винаги беше един и същ - най-напред погледни себе си. Старомодно и съвсем извън времето е това възпитание... Някои, дори го смятат за вредно и правят всичко възможно да държат децата си далече от него... И след толкова отклонения от първоначалната тема, ще кажа - не ми харесва начина, по който се спори. Не ми харесва най-вече, защото децата се ровят из Фейсбук и четат всичко... И първите ми треньори в спорта бяха старомодни, учиха ме на спортсменство... Аз няма да ви уча... Всички вие сте вече зрели хора, но се опитвам и ще продължавам да го правя до края - да възпитавам децата... В това да умеят да се радват и най-вече да се учат от красивото у другия... Както и да бягат далече от PR акции, особено когато за гримирането на нечий поомърсил се имидж, се използва благотворителността... Е, вярно е, че само Бог прави добро анонимно, но ще се опитвам да ги науча, тези малки прекрасни, непокварени все още фърфалаци... Това ще искам от тях... И най-после по темата... И така, не мога да не се възхищавам на пируетите на малката Таня. Като човек, който от години работи, знам че в случая, най-голямата заслуга е на Създателя... Но, като едно от неговите подобия, не спирам да търся разковничето на пируетната техника и мисля, че определено, имаме вече своите постижения... И ще продължим... Ако бях треньор на Таня, задължително щях да използвам и аз това, което най-много умее...
Няма треньор, който да не го направи... Да, художествената гимнастика не е само пируети и не бива да се прекалява с тях, но ние трябва доста да се постараем, за да го докажем... Как оценявам представянето на нашите момичета? Отдавна не бях извеждала на състезание 4 състезателки. За някои смятам, че се представиха добре, за други - изненадващо слабо... За трети....
А как се представихме двете баби? Лушка Бъчварова и аз? Бъчварова не желае да се показва, но работи... И което дете е подхванала, веднага е проличало. Влизането на Катрин Тасева в НО е изцяло нейна заслуга... Аз разбира се, че се притеснявам, особено когато трябва да ме оценяват други мои момичета... Но повярвайте - в това е предизвикателството... В това е адреналинът... Обичам състезанието... Обичам предизвикателствата... Особено, ако има правила... Да, някъде оценките ни съвпадат, някъде се разминават... И това е нормално в спорт, който граничи с изкуството...
Преди да завърша, бих искала да кажа две думи за голямата Анелия Раленкова и другите "Грозни патета". При определяне на състава за едно от първите ми състезания, като треньор, моя много уважавана и талантлива колежка, твърде гръмогласно заяви, че като я погледнеш Анелия, особено отзад, е много грозна...
Същите понякога и по-силни отрицания и какви ли не квалификации, съм чувала за Бианка, за фигурата на Теодора, за Мила или Адриана, за Диляна, Силвия, Невяна и Катрин и т.н... И обратното - много кукли Барби преминаха през нашия спорт... На тях Бог беше дал красота... Тази безлична и незапомняща се красота...
Но шампионки стават тези, който успеят да се издигнат над примамливия и твърде хлъзгав блясък, с който спорта първоначално привлича родители и деца, и осъзнаят, че големите резултати бягат от големите шумотевици и изискват труд, труд и най-вече труд... И треньори, разбира се... Треньори, каквито, слава на Бога все още се намират в България.
Благодаря на нашите фенове и приятели... Но, моля ви нека не забравяме, че възпитаваме деца...", категорична е Нешка Робева.
Коментирай