Само допреди няколко години Европа беше лидер на световната сцена и в партньорство със САЩ успяваше да контролира политическите дела в почти целия свят. Откакто започна войната в Украйна и ЕС скъса дипломатическите отношения с Кремъл, мнозина очакваха, че икономическия натиск, ограниченията на търговия с Европа, ще принудят Владимир Путин да капитулира. Русия беше представяна като изостанала, слабо развита, трудна за управление и фактически бедна държава, която без парите на богатите европейци, щеше да капитулира за дни.

За нещастие на лидерите на целия ЕС, историята се оказа много по-различна. Владимир Путин не си позволи и за миг да се вайка, че ЕС са му затворили вратата под носа, блокирали са сметки на бизнесмени от страната и са конфискували няколко скъпи яхти. Вместо това се насочи към Азия и Африка — два, уж изостанали в икономическо отношение континента, доминирани от тоталитарни лидери като него, управлявани от олигарси и силови групировки. Или поне така си представя Изтока западния свят.

Истината е много по-различна, а реалността е смазваща...

Владимир Путин демонстрира, че е успешен стратег и успя да сключи търговски договори с Китай и Турция, които моментално го извадиха от финансовата криза, относно доставките на синьо гориво. И докато  ЕС се задъхва под тежестта на скъпите американски и северноевропейски горива, той започна да търгува и с Африка.

Не мина без конфликти. Върху Черния континент беше оказван натиск да блокира всякакви достъпи до пазарите си, на Русия. Но предложените изгодни цени за доставка на храни, машини и ресурси, наклониха везните в полза на Москва. Русия не изгражда просто търговско сътрудничество — тя изгражда империя, която да смаже икономически ЕС. А по-късно и САЩ. Президентът на страната заговори за "икономическо чудо" и невероятния потенциал на Африка. "Благодаря ви, че не позволихте външния натиск да ви смаже. Страната ми ще помогне с всичко необходимо, за да успеем да постигнем целта си . Африка притежава много", каза той.

С темповете, с които се сключват договори между двете страни, нищо чудно, само след няколко години Африка да се превърне в нова икономическа сила,  с която Европа да се съобразява...