Тунелът "Кресна" ще доведе до земетресения и наводнения (Аргументи против искането на Зелените)

Втора част от проучването на вестник "Труд", което с факти и експертни мнения обяснява защо не трябва да се реализира мечтата на Зелените - тунелът "Кресна".

В първата част стана ясно, че тунелът "Кресна" е ненужен, необосновано скъп и застрашаващ, а не защитаващ околната среда проект. Неговата стойност е 1.2 млрд. евро., които са същинската цел на псевдо-еколозите. Десетки експертни мнения оборват тяхното желание и скапълени аргументи, но постоянни жалби на "Да остане природа в България" продължават да спъват изграждането на един от най-важните инфраструктурни проекти у нас - лот 3.2 на АМ "Струма". Мегапроектът е опасен за околната среда, работниците и жителите на околните населени места. Има риск от повишена радиация, също така и от земетресения и наводнения. Правителството предложи алтернативен вариант - надземен път с къси тунели и естакади. Той обаче бе отхвърлен от Зелените, защото не защитава лобистките им интереси, а и струва много по-евтино. Реалната опасност от навлизане на вода по време на строителния процес се дължи на фактът, че съоръжението по план трябва да преминава под много притоци на Струма. За това алармираха учени от БАН, както и български и международни експерти. Проф. Алексей Бендерев от БАН защитава тази теза с ясни и точни аргументи, които Зелените не искат да приемат. Той посочва, че "опасността идва от възможно обрушване и допълнително напукване на масива над тунела в резултат на евентуалните взривни работи”. Проф. Бендерев отбелязва и рисковите участъци, при които водата може да влезе по време на строежа - те са под реките Дивилска, Брезнишка, Моравска, Габровското дере. Според учения друг важен хидрогеоложки проблем е хидростатичният напор (настискът, който водата оказва на стените и свода на тунела). „Съгласно проведените проучвания в зависимост от релефа напорът се променя в много широки граници - от пълно отсъствие на води в привходните участъци на проектния тунел до повече от 100 м в участъците между притоците на р. Струма, преминаващи над тунела. Величината на хидростатичния напор съществено увеличава геоложкия товар върху изработката, което трябва да бъде съобразено при проектиране на дебелината и качеството на хидроизолационната обвивка за облицоване на тунела”, пише проф. Бендерев. Ученият отбелязва една важна подробност, която е голяма пробойна в представения проект. В доклада данните са изчислени на базата на нулев воден напор върху свода на съоръжението. Това значи, че проектантите са изчислили ситуацията в случая, в който цялата вода вече е изтеглена чрез сонди и всичко е засушено. Проф. Бендерев обаче посочва, че мегатунелът ще прекъсне естествения водоприток със стойности 3-4 пъти по-големи от представените в доклада. „Имайки предвид, че тунелът ще бъде облицован с хидроизолация, този приток въобще ще бъде прекъснат. При евентуално нарушаване на облицовката на тунела вследствие некачествено изпълнение, авария или поради движение на земните пластове при сеизмични явления се предполагат появи на концентрирани водопритоци, значително по-високи от изчислените. Това е особено опасно в обсега на зоните с висока водопроводимост”, пише професорът. Той предупреждава, че ако целостта на съоръжението бъде нарушена, в него ще навлезе вода, която може да носи и скален материал. Заключението на проф. Алексей Бендерев е, че „всякакви други алтернативни варианти на дългия тунел с по-малки и по-къси тунели ще намалят значително рисковете от по-големи водопритотоци”. „По този начин ще се избегне опасността от първоначално високи концентрирани водопритоци в отделните тунели, както и на общия водоприток към тях. Значително ще се намалят негативните въздействия върху водите като временно осушаване на масива и пресъхването на редица извори. Причини за това са намаляването на зоните на предизвиканото дрениране на скалните масиви поради по-късата сумарна дължина на тунелите, както и по-ниските хидростатични напори, обусловени от по-малките дебелини на водонаситените зони над отделните тунели. Съществено ще се облекчи работата при изпълнение на тунелите и ще намалее рискът за хората при строителството и експлоатацията на съоръженията”, заключва ученият. Втората не по-малка опасност, за която Зелените също за слепи и глухи, е огромната вероятност за разместване на земните маси, тъй като тунелът "Кресна" е проектиран да преминава през силно сеизмична зона. Причината за опасността от трусове е описана в „Експертна оценка на сеизмичната опасност въз основа на сеизмотектонските характеристики за лот 3.2, участък „Крупник - Кресна”, магистрала „Струма”. Автор на оценката е проф. Стефан Шанов от БАН. Относно хидроложките особености на Кресненското дефиле изчерпателни данни е дал проф. Алексей Бендерев, ръководител секция „Хидрогеология” в Геологическия институт на академията. Техните изводи са потвърдени от чуждестранни експерти като проф. Рикардо Оливера от Нов университет на Лисабон, проф. Пол Маринус от Националния технически университет в Атина, д-р Харалампос Сароглоу от гръцкия Национален технически университет. [caption id="attachment_477558" align="alignleft" width="288"] Тунелът "Кресна" е под заплахата на Ярловския разлом[/caption] Четири разлома могат да окажат пряко или косвено влияние на строителството на дългия тунел, пише в експертната си оценка проф. Шанов - това са Крупнишкият разлом, който е активен до днес и Яворовският разлом, който е малко изследван. Другите два са Рилският разлом и Падешкият разлом, но при тях рискът е косвен. Явровският разлом пресича трасето на АМ „Струма” между километър 390 и 392. „При силно земетресение с магнитуд над 6 по този разлом могат да се очакват вертикални размествания от около 26 см. Подобно разместване е неблагоприятно за който и да е от вариантите, но за тунелния вариант може да има и много допълнителни проблеми с нарушени осветителни и вентилационни системи”, пише проф. Стефан Шанов в експертната си оценка. Крупнишкият разлом е най-опасен - той минава през лот 3,2 точно при северния вход на дългия тунел. „Това е активна структура, която се свързва с разрушителното земетресение от 4.04.1904 г. с магнитудна оценка, варираща от 7,8 до 6,9 (по скалата на Рихтер – б.а.), и описани размествания до 2 метра. Повтарянето на подобно сеизмично събитие ще има тежки последствия за цялата инфраструктура в района. При всички случаи по-лесно поправими ще бъдат пораженията по вариантите без големи тунели”, пише в оценката на професора. Споменатото от него земетресение от 1904 г. е едно от най-силните в историята на Балканския регион, а и на Европа. Става въпрос за два труса, станали в рамките на половин час - според данните единият от 7,8 по Рихтер, а другият – 7,2. Тогава селата Крупник и Симитли буквално са изравнени със земята, а жертвите са стотици. Заключението на проф. Стефан Шанов е, че най-лош е вариантът със строеж на 15,4-километров тунел. „Предвид изложените факти и техния анализ като по-благоприятен е всеки вариант, който би избегнал дълги подземни тунели от магистралната отсечка на лот 3.2 „Крупник - Кресна”. (…) При възникнали катастрофални явления за пътните съоръжения най-тежки за възстановяване ще бъдат повредите по подземната инфраструктура”, пише професорът. Думите и изводите му са подкрепени не само от теория, изследвания и факти, а и от анализ на международна експертна група учени от Гърция и Лисабон. „Резултатите от проучванията, анализите и научната литература показват, че по-добрият вариант за отсечката през Кресненското дефиле е надземен път с къси тунели”, обобщават в доклада си чуждестранните специалисти. Този алтернативен вариант, който правителството предложи, но Зелените всячески отхвърлят, е поводът за редицата жалби, които коалицията "За да остане природа в България" подадоха до редица европейски институции. Причината е, че настоящото управляващите пренебрегнаха идеята за дълъг тунел. Това тяхно действие е повече от логично и разумно, преценявайки опасностите, който крие тунелът "Кресна".