Топ икономист и мислител на Европа: Ерата на евтиния труд приключи

Шел Нордстрьом е шведски икономист, визионер и футурист. В началото на новото хилядолетие, Нордстрьом е обявен за част от топ 50 мислители в света и №1 в Европа.

Преподавал е в Стокхолмския институт по икономика, бил е съветник на Британското правителство. Книгите му - сред, които "Фънки бизнес", "Караоке Капитализъм" и "Маймуната и парите" са преведени на повече от 30 езика по света.

Неговата теория е, че вероятно сме в началото – дори не в средата – на най-бързата трансформация на бизнес модела от 1850 г. насам. Той разкрива част от вижданията си пред bTV. 

- Нека започна със заглавието на новата Ви книга – "Маймуната и парите" – трябва ли да сме маймуни, за да имаме пари?

- Маймуната сме ние, хората. Това е историята как започва всичко, как започваме да търгуваме помежду си, как изобретяваме парите, създаваме банки и как стигаме до днес с биткойните, международните финансови потоци, парични пазари, каквото се сетите. Това е дълга история – от времето в Африка, където започва всичко, чак до днес.

- Идвате от страна с 635 милиарда БВП, има ли прост отговор как Швеция го е постигнала?

- Да, има поне един отговор, към който можем да се придържаме, една дума – доверие. Това е страна с високо доверие. Всъщност всички пет скандинавски страни са общества с високо доверие.

- Какво означава това?

- Значи, че имаме доверие в правителството, в общината, в авиокомпаниите, в оценките от университетите, в съседа. Доверяваме се един-другиму. В такава среда можеш да увеличиш ефикасността драстично, защото единственото необходимо, за да вършиш бизнес, е да изпиете чаша кафе, да поговорите – без адвокати, без счетоводители, просто двама души и постигаме договореност, която спазваме. Високото доверие е един компонент.

Има и втори, който можем да наречем високи технологии, но в смисъл на приемане на нови идеи.   Всички скандинавци – финландците, норвежците, шведите са много модерни хора. Високо доверие и високи технологии, това е ключът към успеха на скандинавския регион.

- Нима имате предвид, че няма измамници, няма бизнесмени, които искат да сключат не взаимноизгодна сделка, а такава, от която само те да имат облага?

- Разбира се, че има. Във всяко общество има хора, които се опитват да използват системата по един или друг начин. Но културата в региона е такава, че си осъден. Ако го правиш, плащаш много висока социална цена за действията си: за злоупотреба с обществени блага, за нечестен бизнес, за опити за подкупване, за всичко извън системата се плаща много скъпо, най-малкото публично – в общи линии си вън от играта. Това може да се проследи далеч в историята ни, не е нещо, създадено през последните 10 години, а е открай време.

- Кажете, в България и страните като нас говорим много за демография, за намаляваща работна сила, но по-малкото работници означава ли, че те ще получават по-добро възнаграждение и заплащане, защото са по-малко и компаниите няма да имат богат избор?

- Задавате този въпрос на много специален ден, защото тази седмица, онзи ден, The Economist, английското издание, анализира темата, като отговорът беше - да. Изглежда сега навлизаме в революция на сините якички, като се намаляват разликите между интелектуалния труд и труда на сините якички. Наблюдаваме стопавяне на разликите в доходите, както в САЩ, така и в Европа. За първи път от може би 60-70 години можем да видим тази тенденция в числата.

- Свидетели ли сме на края на ерата на постоянен икономически растеж в Европа. Споменахте The Economist, те също казват, че в Полша и Германия общественият транспорт се ограничава поради липса на шофьори например. От друга страна, Румъния даде 100 хиляди разрешителни за работа на строителни обекти за чужденци. Смятате ли, че времето на евтиния труд свършва и ще трябва да се внася работна ръка?

- Нека се опитаме да отговорим първо на световно равнище, после да стигнем до Европа, България, Швеция и Германия. Наблюдаваме промяна в демографията. Има един голям регион в света с високи нива на раждаемост – Африка. Там в момента има малко над 50 страни, Африка има около 1 милиард души население. След 25 години ще бъдат 2 милиарда. Там има ръст.

В Китай не е така, Япония – със сигурност не, там има спад, като европейските страни, особено южните, са в спад по отношение раждаемостта. Това е първо. Второ – икономически ръст. Около 50% от ръста в една страна обикновено идва от увеличаване на броя хора, население, демография. Т.е. 50% от ръста на БВП произтича от демографията. Ако има ръст, то се отразява и в брутния вътрешен продукт.

Северните страни – на север от Германия, в скандинавските страни има около две раждания на жена, съчетано с висока имиграция, съответно от гледна точка население са в доста добро състояние в момента – заради имиграция, заради сравнително висока раждаемост. В Германия е различно – там има почти 100 милиона души, огромна е. Но имат сравнително ниска раждаемост и са имали имиграция, но не достатъчно. По въпроса Ви – да, разбира се, движим се към недостиг на хора в определени сфери от пазара на труда.

Технологиите могат да компенсират донякъде – изкуствен интелект, каквото се сетите, но не всичко. Така че заплатите ще тръгнат нагоре, това е в общи линии решението.

- Вие не сте съгласен с тези, които предсказват, че изкуственият интелект ще замени работната ръка в много сектори?

- Изкуственият интелект преди всичко ще се конкурира с хора, придобили образование в университет. Там ще видим изкуственият интелект да вземе надмощие – финансови съветници, финансовата индустрия конкретно.

- Анализатори?

- Анализатори, разбира се, определени части от медийния сектор. Но вижте, можем да гледаме на нещата така: ние, човешките същества, имаме глава, ръце и сърце. Можеш да работиш или с глава, или с ръце, или със сърце. През последните 50 години много се съсредоточаваме върху главата. Все казваме на децата да следват в университет: "Трябва да имаш висше образование" – и така в Англия, в САЩ, в Скандинавия, в Германия.

Да, днес 50% от населението в Обединеното кралство се записва в университет след гимназията. Страшно много хора получават университетско образование. Изкуственият интелект навлиза в тази сфера – конкурира се с главата, не с ръцете, не със сърцето.

- Страната Ви поддържа среден фискален дефицит от над 3%. В България има широка дискусия за държавния бюджет – дали да се опитва да спре спиралата на бедност, увеличавайки средните заплати и пенсии в публичния сектор, или да се пази по-нисък дефицит в тези времена на криза. Кой път е по-добрият, според Вас?

- Родината ми Швеция е критикувана за това, че е много консервативна, що се отнася до обществените пари и има много нисък дефицит в момента, може би един от най-ниските в Европа. Цялата идея с публичния сектор е да бъде контрацикличен – да се прави обратното на случващото се на пазара. Ако в пазара има срив, ако безработицата расте, ако има в общи линии лоша икономическа обстановка, то се увеличава общественото разходване, за да се компенсира. Бих казал, че в такава ситуация, сега е времето да се харчи. В Германия, тук, както и в Швеция – за да се компенсира фактът, че пазарът изостава, на ръба на рецесия сме, така че сега е моментът публичния сектор да налее пари.

- Но можем ли да разходваме без да заемаме? Първо трябва да теглим дългове, за да харчим повече?

- И сега е моментът за дълг, за харчене, за компенсиране за рецесията. Причината за това е да се избегне навлизането в низходяща спирала – повечето страни искат да го избегнат, повечето правителства не искат спирала, която ги завлича надолу. С обществено разходване може да се обърне посоката на спиралата и да тръгне отново нагоре. Контрациклично.

- Как си представяте 2024 г., как ще изглежда според Вас?

- 2024 г. най-вероятно ще бъде междинна година. Междинна в смисъл, че няма да сме навлезли в следващата стъпка на индустриалната революция. Най-вероятно ни предстои огромна промяна на световната икономика. Защо? Защото индустриализацията, резултатът от 230 години градене на заобикалящото ни – летища, фабрики, болници – всичко това трябва да бъде преправено, реновирано и направено устойчиво.

Селскостопанската промишленост, циментовата, стоманената, автомобилната – всичко. Това значи, че сме на ръба на мащабна вълна инвестиции и ре-индустриализация на планетата. Сега, с война в Близкия Изток, война в Украйна, пандемия зад нас, ние не го виждаме ясно, заради мъглата от войните и вирусите. Гледаме рецесията.

Но отвъд нея има ръст. Време е до няколко месеца, може би година, да запретнем ръкави и да се справим с този ръст.

Източник: blitz.bg