Докато Доналд Тръмп си играе на миротворец с Иран, Европа е насочила поглед към друг един конфликт, който вече четири години очаква своето развитие - краят на войната в Украйна. Володимир Зеленски преди дни предизвика противоречия и съмнения, че може би не Владимир Путин, а друг, ще подпише договора за мир от името на Русия...

 
Украинският президент направи зашеметяваща прогноза, заявявайки в прав текст нещо, което доскоро се смяташе за абсолютно табу – че е напълно възможно мирът да бъде договорен и подписан не с настоящия стопанин на Кремъл, а с някой друг, вместо с
Владимир Путин. Провокация за пред камерите ли е това, или Зеленски умишлено чертае сценарий за политическия край на Путин?

Политическият анализ на реалната ситуация показва, че шансовете за сключване на реален, траен и официален мирен договор в краткосрочен план остават по-скоро илюзорни, и причините за това са дълбоко вкоренени в непреодолимите червени линии на двете държави. Зеленски ясно дава да се разбере, че Киев няма да седне на една маса с Путин, когото смята за легитимен обект на международното правосъдие и лидер, с когото компромисът е невъзможен. От друга страна, за да има реален договор, една от двете нации трябва да направи огромни отстъпки – нещо, което нито Киев, нито Москва са готови да сторят към днешна дата.

Какви са реалните възможности за развитие на този гордиев възел? Политическите и военните експерти очертават два основни сценария:

Първият и далеч по-реалистичен вариант не е официален мирен договор, а
т.нар. „замразяване на конфликта“ по подобие на Корейския сценарий.  С други думи - няма мир, има споразумение за край на военните действия и прекратяване на сблъсъци на фронта. Това би позволило и на двете страни да обявят някаква форма на вътрешнополитическа победа, без да подписват капитулация или загуба на територии.

Вторият сценарий е именно този, за който Зеленски загатва – изчакване на мащабна политическа промяна вътре в самата Руска федерация. И нека не се лъжем - Украйна, както и голяма част от европейските лидери, активно работят за реализирането на такава политическа промяна. Чрез подкрепа на поличитески партии, чрез създаване на нови политически проекти, дори чрез революционни движения. 


Украинското ръководство очевидно пък залага на дългосрочна стратегия, прикоято икономическият натиск от санкциите и умората от войната биха могли да доведат до смяна на властта в Кремъл. Според тази логика, евентуален нов лидер в Москва би бил много по-склонен на отстъпки, за да извади Русия от международната изолация, и именно с него би могъл да се подпише историческият край на войната.