Филмът „Гунди – легенда за любовта“ стана абсолютен хит само дни, след като го пуснаха по кината. Дори и хора далеч от футбола, натъпкаха киносалоните, за да го гледат. Малки и големи бърсаха сълзи… Първо на премиерата в София, после в Пловдив, след това и в други градове.

Но има случки, които така и не са известни за широката публика. Една от тях датира от 8 март 1964 г., когато Аспарухов гостува с екипа на „Левски“ в Пловдив. Стига се до срамен инцидент, дело на отмъстителни запалянковци, който вероятно и до днес тежи на съвестта на по-старите привърженици на  „Ботев“ (Пд). В следващите редове ще върнем лентата към съботния мартенски следобед на стадион „Христо Ботев“ до Бирената фабрика.

В началото на 60-те години все още непълнолетният Георги Аспарухов прави своя дебют в мъжкия отбор на „Левски”. Отначало играе като халф, най-често на мястото на Христо Илиев – Патрата. До есента на 1961 г. Гунди вече има общо 24 мача и 7 гола.

След това обаче му идва време да ходи в казармата. Първоначално го пращат в спортната рота към ЦДНА в поделението на „4-ти километър" в столицата. Още преди клетвата не само набива крак на плаца, но и тренира с първия отбор на армейците. Само че треньорът Крум Милев – Палаврата не му намира място в звездния си състав. С екипа на армейците Гунди изиграва един-единствен приятелски мач на 1 ноември срещу СКА (Ростов на Дон), когато отбелязват края на състезателната кариера на прочутия ас на военния отбор Манол Манолов – Симолията.

В крайна сметка редник Георги Аспарухов Рангелов се озовава в „Ботев” (Пд). Треньорът Георги Генов – Шивача го пробва на различни позиции. Първите седмици за Гунди в „Ботев" хич не са лесни, тъй като има болки в глезените. Точно тогава се контузва централният нападател Иван Сотиров – Албанеца. Аспарухов получава шанс да застане на неговото място. И нещата потръгват. Взимат го бързо и в националния отбор на България за световното в Чили`62, където вкарва единствения гол при първото ни участие.

В „Ботев" Гунди играе чак до 1963 г. С отбора става носител на Купата на Съветската армия, печели и сребърни медали в „А“ група. При първата победа на пловдивския тим в Европа с 5:1 срещу „Стяуа" забива три гола. И трите с глава! Вестниците пишат за „Аспарухов – момчето със златна глава“ като правят аналогия с прочутия унгарец Шандор Кочиш. Левскарите и цесекарите вече ги е яд. Едните – че техният човек не играе за тях по силата на казармените разпоредби, а другите – че не са го взели в отбора си, когато е можело. 

Като войник Георги Аспарухов рита две години в „Ботев". Пловдивчани, които са отбор на Втора армия, правят голям фурор с прочутото си нападение Чико - Гунди - Тумби -
Ампе - Албанеца (Динко Дерменджиев, Георги Аспарухов, Георги Попов, Георги Харалампиев, Иван Сотиров).

Докато играе в Пловдив, Гунди се жени за съпругата си Лита. От футболния клуб даряват младото семейство с нова спалня и телевизор. В онези години да имаш телевизор се явява огромен лукс, затова подаръкът дълго се коментира под тепетата.

Още същото лято тръгват разправиите между „Левски и „Ботев за Гунди. Сините си го искат обратно. Майните държат да остане. Първоначално Аспарухов обещава на пловдивчани, че ще бъде верен на „Ботев”.
След това обаче го натискат да се връща в София. В акцията се включват и известни левскари като актьора Георги Калоянчев и кинорежисьора Рихард Езра. Панаирът става пълен, след като Езрата издебва Гунди и жена му пред Военния клуб в София. 
Пада на колене на тротоара: „Няма да мръдна, докато не се закълнеш, че ще се върнеш в „Левски"! Гунди се притеснил много, смотолевил нещо и побързал да избяга.

Натискат го и по линия на тъста му, арх. Борис Марков. И в крайна сметка Аспарухов напуска „Ботев”. Семейството дори връща обратно парите за спалнята. Оставят си само телевизора. 

Един от последните мачове с жълто-черния екип на пловдивчани е именно срещу „Левски“ в София. В книгата си за Гунди Спас Тодоров и Милко Стефанов описват двубоя така: „Тъкмо в тези напрегнати за запалянковците дни, когато всеки ще се съгласи, че нетърпението им е стигнало до краен предел, идва ред на шампионатния мач „Левски“ „Ботев“ в София. Това е едно от последните участия на Гунди с фланелката на пловдивския тим. Към стадион „Васил Левски“ се стичат потоци привърженици на сините футболисти, възбудени, че скоро най-добрата деветка няма да бъде съперник, а свой човек. И разбира се, в егоистичното сърце на запалянковците се прокрадва коварната надеждица, че Гунди няма да оскърби чувствата им. Нали след няколко дни ще бъде в „Левски“? Той едва ли ще играе с пълна сила сега срещу нас, дума да не става, да не е луд!

Само че още в 3-та минута Аспарухов вкарва гол за „Ботев“ във вратата на сините. 

„Промушва се неочаквано между неколцина защитници, финтира един, втори и докато те се усетят какво става, той изстрелва като снаряд една диагонална топка, която раздрусва единия дирек, отскача, удря се в другия и се хлъзва в мрежата-- 1:0...”, отбелязват в книгата си маститите журналисти.

Зрителите онемяват, не вярват на очите си. 
„Сърцето на запалянкото се чувстваше и смъртно обидено. Как е възможно? На нас ли този гол? И от кого? Чуват се дори подсвирквания. Нечии нерви не бяха издържали… Ще добавим и това, че до края на мача Гунди игра с пълни сили, като истински спортист. Разбира се, и „Левски“ отвърна със същите амбиции и спечели мача с 3:1. След няколко седмици Аспарухов бе вече в съблекалнята на „Левски“, където отборът се готвеше за поредната си тренировка...“, завършват авторите.

Завръщането на Гунди в „Левски“ довежда до огромен скандал в Пловдив. Там вече броят за предател доскорошния си любимец. Казват, че точно в „Ботев“ са го направили  голям футболист, а той им се отплаща с черна неблагодарност.

За беля първият мач на „Левски" през пролетта на 1964 г. е именно срещу „Ботев” в Пловдив. Сините водят класирането, докато майните са чак предпоследни. Трябва да бият на всяка цена.

Така в неделния следобед на 8 март 1964 г. стадион „Христо Ботев“ пращи от публика. Над 30 000 зрители пристигат за голямата битка. 

Вестник „Народен спорт" долага, че от София са се стоварили 5000 привърженици на „Левски". Една част кацнали от столицата със самолетите на тогавашната ни държавна авиокомпания ТАБСО, която всеки ден има полети между двата града. Останалите пристигнали с влакове, автобуси и леки коли. „Тази неорганизирана маса бързо се събира и стъкмява своеобразна манифестация по улиците на града. Издигат се лозунги, плакати, знамена. Шумни викове... А на стадиона за тях не съществува ред.
Това вече е недопустимо!", пише изданието.

Обстановката на трибуните съвсем се натопорчва. А в съблекалнята на „Ботев” (Пд) бившите съотборници на Гунди искат мъст. Треньорът Георги Генов едва успява да усмири защитниците, които сипят закани, че ще посинят краката на Аспарухов.

Самият Гунди е вписан под №8 в стартовия лист, тъй като „деветката” по онова време принадлежи на големия голмайстор Димитър Йорданов – Кукуша. В състава на сините има и други бивши играчи на „Ботев" като например Иван Вуцов и Христо Илиев – Патрата. Яростта от трибуните обаче е насочена към 20-годишния Аспарухов. Посрещат го с оглушително дюдюкане и скандирания: „Връщай телевизора, връщай телевизора".

В три часа след пладне реферът Владимир Пинзов от Варна надува свирката и мачът почва. Двата отбора играят доста грубо. Вратарят на ботевци Михаил Карушков контузва другия голям талант на „Левски” Георги Соколов, който излиза с контузия. Къде с позволени, къде с непозволени средства, пловдивчани успяват да обезвредят и Аспарухов. Левскарите по-късно ще обвинят съдията Владимир Гизов, че допуснал Гунди да бъде ритан, блъскан, че и дори бит с шамари. Докъде се простира истината и откъде започват оправданията, днес вече никой не помни със сигурност.

След почивката пловдивчани засилват огъня. Предвождани от Динко Дерменджиев – Чико и вдъхновявани от публиката си, ботевци обсаждат вратата на Борис Александров. Четвърт час преди края Георги Попов – Тумби вкарва гол с удар направо от корнера и носи победата – 1:0 за „Ботев”!

След финалния сигнал повечето зрители се разотиват доволни. Маршируват из центъра на Пловдив и приветстват победата. Част от запалянковците обаче остават на изхода на стадиона. На излизане Гунди прави грешката да мине между две огради и се оказва в обсега на ботевистите. Онези само това и чакат, скачат да го бият. Доста от тях си носят чадъри и сега ги размахват заплашително към Аспарухов. Нанасят му няколко удара.

Уплашен, Гунди се изкатерва на едно дърво, за да се прехвърли през оградата. С триста зора милицията успява да го отърве от разгневените пловдивчани. Става напечено, тъй като тълпата не иска да се разотиде. Налага се целият отбор на „Левски” да се натовари на автобуса, за да бъде изведен от Пловдив под засилен конвой.

Инцидентът не остава без последствия, макар че вестник „Отечествен глас” и централни издания като „Труд” и „Народна армия” опитват да го покрият. В Българската федерация по футбол дори пристига жалба от Гунди. „Другарят Аспарухов се оплаква, че е бил малтретиран от запалянковци след футболната среща в Пловдив. Наложило му се да бяга и дори да се качи на дърво...” Самият Гунди впоследствие се кълне, че не е подавал никаква жалба срещу бившия си отбор. Най-вероятно някой: чиновник от дружеството е депозирал документа от негово име.

В крайна сметка „Ботев” се разминава само с порицание, каквото налагат и на „Левски” заради гаменското поведение на част от привържениците му. И двата отбора губят точки за класацията „Образцова спортна публика”. Накрая „Левски” губи и титлата, която отива в трофейната витрина на „Локомотив” (Сф).
Източник: Уикенд