От незапомнени времена треньорският пост в ЦСКА е бил много опасно място – днес си там, утре те няма. А и като нищо да ти подложат динена кора. В продължение на десетилетия на „Армията“ се плетат всевъзможни заговори и интриги, от които са пострадали не един и двама добри специалисти.

 

Дори легендарният Димитър Пенев е патил от интригите в Борисовата градина. През 1990 г. бунт на тарторите, оглавен от Трифон Иванов, сваля Чичо Митко от треньорския пост, а уволнението на Стратега е разписано от един от главнокомандващите в армията по онова време – ген. Петър Илиев.

 

В края на 80-те години Димитър Пенев вече жъне слава на върха в „А” група като треньор на ЦСКА. Под негово ръководство армейците печелят шампионските титли през 1987, 1989 и 1990 г. В турнира за Купата на носителите на купи се класират чак на полуфинал с „Барселона (2:4, 1:2), където Христо Стоичков вкарва три гола срещу големия каталунски тим на Йохан Кройф.

Особено през 1990 г. разликата в класите между ЦСКА и останалите е толкова голяма, че армейците стават шампиони с цели 9 точки повече от втория „Славия” и 10 пред „Левски”. За цял сезон имат само една загуба от „Ботев" в Пловдив. И то в мач, който се твърди, че бил уреден за победа на майните.

Туньо организира първия бунт срещу Пенев точно преди мача с „Марсилия“

Въпреки това тарторите в съблекалнята на ЦСКА решават, че Димитър Пенев вече не става за треньор. Сред тях са Трифон Иванов, Петър Витанов и Георги Георгиев – Гецата. Почват да кроят капа на Старшията.

 

Първият бунт срещу Пената е още през март 1990 г. Точно тогава в България народът излиза на митинги срещу властта. Отвсякъде ехти „За да има мир – БКП в Сибир!” и „Долу БКП”. Затова не е за учудване, че и в ЦСКА някой реве „Долу Димитър Пенев”.

 

При това пучът става не кога да е, а точно в навечерието на четвъртфинала за Купата на европейските шампиони срещу „Марсилия“. футболистите почват да боботят, че Чичо Митко Вече се е изчерпал. Нищо че ЦСКА върви по мед и масло. Обстановката се нажежава.

 

Преди мача въпросът с бунта срещу Пената се дискутира много упорито дори в лагера на французите. Напудрена репортерка от френската секция на радио „София“ издебва за интервю милиардера и шеф на „Марсилия” Бернар. Тапи. С изпъната фигура, щедро деколте с богато съдържание, перфектен френски и нулеви познания във футбола, дамата задава въпрос: „Мосю Тапи, ако някой от вашите футболисти ви поиска оставката като на Димитър Пенев, вие как ще реагирате?”. Франсето е в шок и отговаря: „Те на мен? Та аз им плащам по 150 000 франка всеки месец!”.

 

В крайна сметка ЦСКА губи от франсетата с 0:1 в София, отстъпва и на реванша на стадион „Велодром” с 1:3. След това почва падането надолу.

 

На 30 май 1990 г. червените губят с 0:2 финала за Купата на България срещу „Сливен” в Габрово. Два гола за смелите сливналии нанизват плешивото халфче Йордан Лечков и Валери Вълков. Не помага и влизането като резерва на Стоичков. Ицата не почва като титуляр, за да не стане някой сакатлък точно преди трансфера му в „Барселона”. Само че и той не успява да вкара дори един гол, а трофеят заминава за Сливен.

 

Малко след това Стоичков е продаден на „Барселона” срещу 4,5 млн. долара. Предната година състава напуска и Любо Пенев. Него. го пращат във „Валенсия” за 1 млн. Последният от знаменитото нападателно трио Емил Костадинов заминава за „Порто”. Тръгва си и вратарят Илия Вълов.

 

Така през лятото на 1990 г. ЦСКА остава без тримата си най-добри играчи. Пената прави неуспешен опит да ги компенсира с включването на Антон Димитров – Пирожката, Живко Галибардов и ромския техничар Славчо Илиев. На „Армията” пристига и новоизпеченият национал от „Етър” Красимир Балъков.

 

 Чичо Митко го слага да играе централен нападател. Капитанската лента Пената връзва на ръкава на централния защитник Трифон Иванов. Стратега решава, че по този начин ще спечели благоразположението му. Туньо обаче му крои шапката.

 

На лятната подготовка във Франция уж всичко върви добре. ЦСКА записва победа и загуба срещу „Тулуза“ (3:1, 0:3), минимален успех над „Родез“ (1:0) и равен със „Сен Сьориан“ (1:1). Големите бели обаче чак сега се задават.

 

Седмица преди началото на първенството Пената понася първия удар. Под натиска на запалянковците и политическите партии във Велико Търново, новият футболист Красимир Балъков е върнат обратно в „Етър“. Чичо Митко увисва без перлата на селекцията си.

 

В отбора пък се разразява брожение. Трифон и другите мърморят, че бай Пенчо уредил Ицо и Любо при големите пари на Запад, а тях оставил да газят калта на „Армията”. Някой пуска слуха, че мениджърът от Лисабон Лусидио Рибейро бил готов да закара всички от ЦСКА да изкарват милиони в Португалия, ама Пената уж се опънал. Отборът се разцепва, всеки ревтуни за нещо.

 

Злополуките почват още от първия кръг, когато ЦСКА гостува на кошмара си „Сливен“. На стадион „Хаджи Димитър“ е тъпкано с публика. Хората даже се шегуват, че на мача се провежда нещо като световно преброяване на циганите, тъй като в огромната си част зрителите са от многолюдната ромска общност в града. Йордан Лечков забива два гола за победата на сливналии с 2:1. Седмица по-късно идва и катастрофата в Стара Загора. Там ЦСКА не е губил от четири години насам. Но сега Пеневата армия слага оръжието със загуба 0:1 след гол за „Берое“ на Тодор Станев – Германеца

 

След този мач ЦСКА трябва да отиде в Испания за участие в турнира „Наранха“, заедно с „Валенсия“ и „Реал“. Там губи катастрофално с 0:5 и 1:3. След прибирането следва нов провал – загуба в Хасково с 0:2.

 

Точно тогава Туньо излиза на сцената. Дотогава той е бил в сянката на Стоичков, Пенев и Костадинов. Предния сезон Ицата криво-ляво успява да го държи в час. Останал обаче тартор на ЦСКА, Трифката вече коли и беси в съблекалнята.

 

Превратът се оказва много добре организиран. Трифон, Витанов и Георгиев успяват да убедят отбора да се подпише под декларация срещу треньорското ръководство. Дори четат манифеста в спортните новини по радиото. В него се иска оставката на Димитър Пенев, на помощника му Стоил Трънков и на зам.-председателя на ЦСКА Борис Станков.

 

За говорител на бунтовниците се наема Туньо. Казва по вестниците следното: „Старши треньорът Димитър Пенев се държи с нас много лошо, на моменти – доста грубо. Води несистемни и некачествени тренировки.

През миналата година успявахме да компенсираме пропуските в подготовката, защото в нашите редици бяха събрани едни от най-силните български играчи. С напускането на Стоичков, Пенев, Костадинов и Вълов вече нямаме тази възможност и „резултатите са налице“.

 

Туньо хвърля върху Пената вината и за слабата си форма в тима на България, който тогава се води от Иван Вуцов. „Когато отивам в националния отбор, аз чувствам, че съм по-слабо подготвен от колегите си от другите отбори. Това мисля, че не убягва и от погледа на Вуцов...” Върху Стратега стоварват  и вината, че уж той бил причината Балъков да се прибере обратно в „Етър”.

 „Той сам се убеди в лошото отношение на Димитър Пенев към играчите по време на подготовката във Франция”, разправя Трифон за треньора си.

 

Димитър Пенев подценява ситуацията. Решава, че всяко чудо в ЦСКА е за три дни. Вместо да мобилизира влиятелни свои приятели като бившия министър на отбраната Добри Джуров и наследилия го Йордан Мутафчиев и да смаже бунта, Пената решава да чака да отмине бурята. По онова време военните все още имат думата на „Армията”, макар че комунизмът уж е паднал десет месеца по-рано.

 

Тарторите обаче се оказват доста по-хитри, отколкото смята Чичо Митко. Отиват при почетния председател на ЦСКА генерал-лейтенант Петър Илиев. Спецът по бойна подготовка се подвежда по акъла на превратаджиите и с един замах разписва заповедите за уволнение на Димитър Пенев, Стоил Трънков и Борис Станков. Както пише Пената в мемоарите си: Оттогава ЦСКА тръгна по наклонения път и още не може да намери изгубения ориентир...”

 

На неговото място е назначен друг велик треньор на ЦСКА - Аспарух Никодимов. При Паро армейците завършват на второ място след шампиона за 1991 „Етър”, но на следващия сезон триумфират като победители в „А” група.

 

Но и Димитър Пенев едва ли съжалява днес, че си е тръгнал тогава от ЦСКА. На следващата година БФС му предлага да поеме националния отбор, с който по-късно ще триумфира като четвърта футболна сила на световното в САЩ 94.

 

А как Пената се помирява с Трифон Иванов?

По това време Туньо вече е бил за половин сезон в испанския „Бетис” (Севиля), откъдето се прибира в „Етър”. Отначало Чичо Митко си има едно наум и го зачерква с дебелия флумастер от списъка с националите за официалните мачове. Включва го само в контролите, иначе вместо него вика Запрян Раков от „Ботев” (Пд).

 

В навечерието на световните квалификации за САЩ 94 обаче Христо Стоичков и Любо Пенев ходатайстват пред Стратега да амнистира Трифката. Защитникът току-що се е върнал в „Бетис”, където са го направили и капитан на отбора. Играе, та пушек се вдига! Размекнат, добродушният Чичо Митко махва великодушно с ръка и Туньо е възстановен в състава с пълни тарторски права.

 

Говори се, че е имало специална среща между двамата, на която Трифон се покаял и получил прошката на Стратега. По-късно храбрият защитник му се отплаща със смела игра и става един от героите за България през знаменитото американско лято на 1994 г.

Източник: Уикенд