Един исторически по своето значение футболен мач стои забутан в кьошетата на футболната история на България. На 14 ноември 1947 г. в София за пръв път се провежда двубой между два цигански отбора. При това не какво да е мачле, а истинско дерби, организирано от най-високите етажи на държавата. Отборите на „Наангле“ (София) и „Боян Чонос“ (Видин) показват футбол от доста висока класа и завършват 2:2. Над 5000 представители на малцинството пък са по трибуните и окуражават двата състава. Организатор на това бележито събитие е Апостола на циганите Шакир Пашов, заедно с „Общоциганският комитет за борба с фашизма“

След 9 септември 1944 г. новата власт в България решава, че е крайно време да приобщи циганското малцинство към народа. В Политбюро на ЦК на БКП се създава отдел „Масов", който има за задача да наблюдава националните малцинства и да разработва политиката на партията сред тях. Изтъква се необходимостта да бъде сформирана специална организация на циганите.

На 6 март 1945 г. основават „Общоцигански комитет за борба с фашизма и расизма и за културното издигане на циганското малцинство в България“. Тръгва и вестник „Романо еси“ (Цигански глас), а за мургавите театрали е създаден циганският театър „Рома“.

Начело на всичко това застава Шакир Махмудов Пашов. Наричат го още Апостола на ромите в България. Роден на 20 октомври 1898 г. в Горна баня, бай Шакир се явява истински лидер на малцинството. Още в началото на 30-те години започва да издава циганския вестник „Тербие“ („Възпитание”), забранен от властите след преврата на 19 май 1934 г. След войната е избран за народен представител на ромите.

Шакир Пашов никога не се е кичил с титлата цар на циганите. Нямало и нужда - те си го имали за истински бог.

„Сталин, Тито, Димитров и Шакир Пашов“, такова било мотото на ромите. Слагат циганския предводител наравно с държавните глави на СССР, Югославия и България.

През 1947 г. властите решават, че е време да приравнят ромското малцинство към останалата част от народа. Да ги накара да работят, като им се дават равни права с другите хора. Първо е обнародван „Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите", който удря основно по просяците, мечкарие и гледачките. Нормативният акт обаче е съпътстван от ред културни и физкултурни прояви на ромите. Като ще има тояга, да има и морков. Връх на всичко трябва да бъде първият футболен мач в България между два цигански отбора.

С организацията на величавото събитие е натоварено физкултурното дружество „Септември”(София). По устав то развива спортна дейност, западно от „Опълченска“, където в „Татарли“ и „Коньовица“ са циганските коптори. Шефът на дружеството Любен Кралев, , Шакир Пашов и „Общоциганският комитет за борба с фашизма и расизма” запретват ръкави да намерят най-големите ромски факири с футболна топка. Така в „Татарли“ е сформиран отборът „Наангле”, което на цигански означава „Напред“. Малцинството рита топка по поляните и тренира здраво за мача.

Шакир Пашов решава, че на софийските роми най-способни да се противопоставят както трябва са побратимите им от Видин. По линия на тамошното физкултурно дружество „Бенковски“ събират всички цигани, които са наясно с футбола.

След няколко тренировки определят 11-те смелчаци, които ще защитават видинската футболна чест в София. Кръщават отбора им „Боян Чонос” на името на известния ромски ремсист, заловен и обесен след полицейската блокада на Брегово през 1943 г. За ден на мача е определен 15 ноември. Храбреците от Видин потеглят с влака за София, придружавани от внушителна група роднини. Пред стадион „Юнак" пък все едно се провежда световно преброяване на циганите. Цялото малцинство се стоварва с каруците, за да гледа големия мач. Понеже времето е хладно, палят огън пред стадиона, за да се стоплят. Пристига и кварталната музика на „Татарли”, която подгрява народа с кючеци. Десетина мечкари забавляват хората с номерата на косматите си питомци, след това влизат с мечките в стадиона. Входът, разбира се, е свободен - къде се е чуло и видяло циганин да плаща за билет?

Вестник „Народен спорт" посреща мача с еуфория. „Никога преди 9 септември на циганите не се е давала възможност да живеят свободно и да се чувстват равноправни граждани. Циганското, както и другите малцинства, бяха преследвани от фашистките банди и полицията. Сега циганите получиха право на глас, те имат свой представител в Народното събрание”, съобщава изданието.

Двата отбора излизат на терена пред 5000 мургави запалянковци, който скандират „Наангале, ромале, наангале, пралеле“ („Напред, цигани, напред, братя!“). Шакир Пашов дръпва прочувствена реч. След него елитният футболен съдия Георги Христов надува свирката и мачът почва. Видинчанчетата от „Боян Чонос”, никога не играли пред толкова много народ, почват смутено. Предвождани от капитана си Ремо Османов, тези от „Наангле“ се хвърлят в атака. Османов, който се явява истинска фурия с топката, извърта страхотен гол – 1:0 за „Наангле”.

В спомените си известният спортен журналист и писател Антон Антонов - Тонич свидетелства, че в този момент към него се приближила възрастна циганка. „Момче, кой фърли първио гол?“, попитала беззъбата баба за името на голмайстора.

Тези от Видин обаче не смятат да се предават. При една контраатака техният инсайд Алиев издебва вратаря на „Наангле” Бягьов и изравнява - 1:1. Така завършва първото полувреме. След почивката софиянци нападат яко, но вратарят на „Боян Чонос” Ванков пази като лъв. При една от редките атаки Маринов дори вкарва втори гол за видинчани! Само че „Наангле” успява да изравни 2:2 чрез Яшаров, след което „футболният съдия Георги Христов даде край на състезанието”.

След мача двата отбора са заведени на банкет в ресторант. Поръчани са кебапчета на корем, бира и лимонада на всички. В онези години не е било прието да се пие твърд алкохол след спортно състезание.

Циганската идилия обаче приключва твърде бързо, макар че на следващата година се провежда първата им национална конференция с делегати от цяла България. На нея е отчетено, че през 1948 г. малцинството наброява повече от 300 000 души. Но след това комунистическата власт затяга примката. Погват катуните с кошничари, калайджии и коритари. През 1952 г. циганските комитети са разтурени. Започва дори изселване на ромското малцинство в Турция, което обаче бързо е пресечено от властите в Истанбул. Накрая просто се решава, че такъв етнос в България няма и на много места административно обявяват ромите за турци.

Повече не може и да става въпрос не само за мач между цигански отбори и ромска театрална постановка, ами и за това човек да се определи свободно като циганин. Най-тежко го отнася Апостола на циганите Шакир Пашов. Той е тикнат през 1949 г. в концлагера в Белене с обвинение, че преди 9 септември е бил агент на полицията. Реабилитират го чак след Априлския пленум. Заради това, че продължава да се бори за ромската кауза, Пашов се оказва интерниран в добруджанското село Рогозина. Умира на 83 години в София. И до днес обаче името му стои във футболната ни история като човека, организирал първия голям цигански мач в България.

Източник: Уикенд