Обезпокоени столичани посочват, че след като предстои курортът Камчия да бъде откъснат от руските лапи, е редно да се предвиди по-светло бъдеще и за други два градски имота, дарени на „братушките” по доста съмнителен начин. Правителството на Москва, както се нарича управата на руската столица, притежава в София две емблематични сгради и те също трябва да се върнат обратно на България, при това час по скоро.

 

Едната е известна като „Дом на Москва в София" и се намира на бул. „Раковски“ 92, точно срещу храма „Александър Невски”. Другата е в „Лозенец“ на ул. „Свети Наум” 36 и се води някакво руско училище, в което май отдавна няма ученици.

 

Столичното кметство щедро дарява части от града на Кремъл

Сградите стават „московски” по силата на замяна, зад която стои споразумение, подписано на 28 януари 1998 г. за икономическо, научно-техническо и културно сътрудничество между Столичната община и правителството на Москва.

Решено е да се направят Дом на София в Москва и Дом на Москва в София. Само че замяната е точно кон за кокошка, и то не в наша полза. Въпреки това тя е бетонирана с договор през март 2001 г., под който стоят подписите на тогавашните кметове Юрий Лужков и Стефан Софиянски.

 

Сградата на „Раковски” 92 в документите е описана като постройка на два етажа и на времето е била предназначена за „дипломатическо агентство и генерално консулство на Русия”. Първата й копка е направена през април 1880 г., в присъствието на княз Батенберг, като преди това имотът е бил даден от Софийската община. На него са вдигнати няколко представителни сгради с интересен интериор, богато декорирани, с камини и големи огледала.

 

В историята е записано, че това е третата обществена сграда, построена в София веднага след Освобождението. От комплекса, в който някога са работили и живеели руските дипломати, до днес е оцеляла само една сграда, другите са разрушени от бомбардировките през Втората световна война.

 

До 1977 г. на това място е посолството на СССР. През 1978 г. сградата е обявена за архитектурна и историческа културна ценност от „национално значение“. По същото време Министерският съвет връща този имот на столичното кметство. Руснаците пък си изграждат нов посолски комплекс на „Драган Цанков”.

 

През 80-те години на „Раковски” 92 е инсталиран Музей на българо-съветската дружба, после сградата е дадена на БАН. Накрая, по времето на Софиянски, отново е предоставена на руснаците, по-точно е харизана за Дом на Москва. През 2003 г., когато се чества 125 годишнината от Освобождението, Софиянски лично развежда в тази сграда кремълския диктатор Владимир Путин.

 

Сградата днес въобще не развива някаква „българо-руска дружба” и културна дейност, а е дадена под наем и в нея има ресторант. Като адрес „Раковски" 92 пък е послужил за регистрацията на десетки фирми с руско участие. Самата сграда е със застроена площ от

749 кв. м и разгъната от 1 498 кв. м. Първият етаж се състои от 17, а вторият – от 13 стаи. Таванът има две помещения. Описваме подробно тази суха статистика, за да може да се направи сравнение какво е получила София срещу това богатство.

 

Вторият руски имот, който се намира също на хубаво място – на ул. „Св. Наум” 36, също е с впечатляващи размери – застроена площ над 3615 кв. м. и разгъната застроена площ

над 12 907 кв. м. За тези имоти не е известно руснаците да са платили и лев данък.

 

Срещу това София получава едно голямо нищо. Руснаците отпускат административна сграда на три етажа и гараж от130 квадрата на „Ленинградски проспект" в Москва.

Земята под сградата и гаражът обаче са дадени на Столичната община с договор за аренда за 19 години. Другият имот, който София получава, е помещение от 173,50 кв. м, на първия етаж от сграда на улица „Большая Дмитровка” 8. За земята под сградата също се плаща наем. В помещението през годините е имало офиси на туристически фирми.

 

Като се тегли чертата, излиза, че София заменя скъпи имоти срещу някакви помещения в Москва, и то под наем, при това за срок от 49 години. Крайно време е столичното кметство да си върне хубавите сгради, само че още никой не е събрал смелост да повдигне въпроса.

 

Прегледът на руските имоти, получени и ползвани на аванта, не спира дотук. В средата на 70-те години е построен и „Домът на съветската култура и наука” на ул. „Шипка”. Той се простира на над 4 дка земя в центъра на столицата. Работи и досега като руски културен институт, проводник на руски хибридни атаки. В сградата се е подслонила фирма, която посредничи за визи, има и ресторант. Друг е въпросът доколко тази търговска дейност отговаря на международните регламенти, коментират познавачи.

 

Пак в онези времена на крепка  българо-съветска дружба е вдигната и още една руска сграда в София. Тя се намира на ул. „Фредерик Жолио Кюри"23 и е търговско представителство. Неговата площ, както отчитат от руската държавна компания, която отговаря за имотите в чужбина, е 4371,25 кв. м. Руски имот се оказва и сградата на ул. „Шипка” 20. Този имот навремето е бил собственост на тютюневия търговец Стефан Чапрашиков, който от 1907 до 1914 г. е секретар на княз Фердинанд, а след това дипломат във Франция, Гърция, Сърбия и Русия. Фирмата му „Стефан Чапрашиков и сие“ пък изнася тютюни в Германия. Освен голям бизнесмен, той е и състезател по конен спорт, член на МОК и почетен председател на Българския олимпийски комитет. След 1944 г. завещава на държавата свой имот в Евксиноград и къщата си на ул. „Шипка“ 20, в която е трябвало да се направи музей на спорта. Вместо музей обаче на това място през 1958 г. е вдигнат четириетажна жилищно-административна сграда, плюс гараж. В нея дълги години работи съветското търговско представителство. Днес имотът на Чапрашиков, разположен на една от най-скъпите столични улици, е собственост на Руската федерация.

 

Компанията, която управлява имотите на Русия в чужбина, отбелязва също, че нейна собственост са и две сгради на ул. „Юрий Гагарин" - на 5 и на един етаж, построени през 1963 и 1961 г. Отбелязано е, че те не се ползват и се нуждаят от ремонт. Руски имот е и жилищна сграда на столичната ул. „Райко Алексиев“ №11. Московска собственост са и две сгради в „Хиподрума”, на ул. „Урвич”.

 

Като база за отдих пък е описан имот в Панчарево – вила и хотел с мансарда и ресторант. Във Варна за руски имот е посочен апартамент в кв. „Чайка", купен през 1994 г. в сграда от 1971 г.

За капак се оказва, че и Руската църква на бул. „Цар Освободител” е собственост на Руската федерация. При това, оказва се, както е отбелязано в сайта на московското държавно предприятие, което отговаря за собствеността в чужбина, руско притежание са и православните храмове в Ница, Бари, Йоханесбург и редица други забележителни исторически обекти по света. Нищо че повечето от тях са строени от руски аристократи, представители на императорско семейство, което знаем как завършва в мазето на Ипатиевия дом в Екатеринбург.

Източник: Уикенд