Зловеща история за побой, рекет, заплахи, рейдърство, обсебване на чужда собственост  и полицейско насилие по команда на Рамадан Аталай и сина му Ревин е била покривана от прокурори и ченгета. Най-вероятно поради страх пред всевластния депутат, използващ близо три десетилетия ДПС за своя лична употреба. Престъплението се изчислява на 1 800 000 лв., без да броим разбития живот на жертвата.

 

Ако има нещо по-цинично от това човек, уж защитаващ правата и свободите на хората от турския и други малцинствени етноси да дерибейства над събратята си по вяра, това е, че държавните институции не си мръдват пръста вече 14 години.

 

Но да караме по същество!

 

През пролетта на 2006 г., 46-годишният към днешна дата МЕТИН АБТУЛОВ МЕХМЕДОВ  ЕГН 780817****, роден в гр. Кубрат, обл. Разград, решава да си пробва късмета в София, отваряйки заведение в Студентски град. За целта той тегли кредит и купува фалиралата по онова време дискотека „Анастел”. Виждайки, че наличните средства няма да му стигнат за ремонт и преоборудване, той се обръща към своя приятел от детинство Ревин Аталай, който многократно му е казвал, че има бол пара̀ и търси къде да инвестира. И двамата са родом от разградско, и изповядват обща религия, което буди доверието на Метин. А и бащата Рамадан не е случаен човек - коскоджамити депутат, няма как да стане грешка, мисли си кубратчанинът.

Речено-сторено, двамата си стискат ръцете и регистрират фирма под името „АТАМЕКС” ООД гр. София с начален капитал от 5000 лв. и разпределение на капитала както следва, 25 дяла по 100 лв. собственост на Ревин Аталай, и 25 дяла по 100 лв. собственост на Метин Мехмедов. След грандиозен ремонт, кръчмата отваря под името “ИНФИНИТИ”, а за управлението й се грижи лично Мехмедов, четем в сигнала до прокуратурата, който все още събира прах в някое чекмедже.

 

Заведението бързо става притегателен център не само за студенти, но и за доста “добре облечени бизнесмени”-аркадаши на Аталай-старши. Докато един ден Метин не става свидетел на разговор между Рамадан и турски бизнесмен.

 

“…… Чух разпалено да обяснява на непознат за мен господин, че това заведение го е купил за 500 000 евро от УНСС, като обясняваше колко добър приятел му е ректора на Университета Г-н Борисов. Чух много ясно думите му които силно ме озадачиха и уплашиха. Попитах съдружника ми Ревин Аталай дали има причина да се притеснявам от тези думи, той ми обясни че баща му така говорел когато „успива” някой, и че няма нужда да се притеснявам….”, пише Мехмедов в жалбата си.

Притесненията му обаче тепърва започват. В първите дни на новата 2007 г., при него в клуба идва Ревин Аталай и без много церемонии предлага да му изкупи дела. Героят на днешния разказ отказва категорично, т.к. е вложил не само пари, но и много мерак в проекта, а той върви успешно именно благодарение на усърдието му.

 

Депутатското синче и разпищоленият му татко обаче не са свикнали някой да им отказва и вземат крути мерки да респектират съгражданина си и единоверец Метин. Нито страха от Всевишния, нито законите в Р България са в състояние да стреснат ненаялия се Рамадан.

 

Още на другия ден му изпращат мутри да го стреснат, пише героят на днешния разказ в изложението си до властите:

 

“…. На другия ден там дойдоха трима мъже които се представиха за приятели на баща му от Стара Загора и започнаха да ме заплашват че още днес трябва да прехвърля моят дял на Съдружника ми Ревин Аталай.  Отказах и пуснах жалба за заплахите отправени към мен в 8 ‘мо РПУ на СДВР….”

 

Столичните ченгета обаче явно не са на страната на закона, а предпочитат да се подмажат на агента от ДС “Вергил” и на сина му, за чиито далавери тепърва ще разказваме. Нещо повече - те не просто раболепно се гънат пред властника от село Мъдрево, но и сляпо изпълняват заповедите на синковеца му, ужасява се Метин Мехмедов.

 

Броени часове след “беседата” със старозагорските пехливани на Рамадан, младият мъж е арестуван и задържан в столичното 6-то РПУ по обвинение …. (дръжте се да не паднете) …. че е забавил с няколко дни вноска по потребителски кредит, изтеглена от друг негов приятел и инвестирана в дискотеката в Студентски град

 

“…… След  още няколко дни отидох на работа както всеки ден го правех около 09 часа сутринта, след като слязох от автомобила си към мен се приближиха двама мъже които ми казаха че са служители на 6-то РПУ на СДВР и, че трябва да ги придружа до районното. Отидохме в районното и през целия ден аз стоях без никой нищо да ме попита или разпитва. Към 16 часа след обяд видях съдружника ми Ревин да влиза усмихнат заедно с РП от Икономическа Полиция към 6-то РУП на СДВР , и минавайки покрай мен ми каза, ”като не искаш доброволно ще те принудя”. Към 18 часа ме разпитаха във връзка с кредита, който Антон Веселинов Иванов беше изтеглил в моя полза и който изплащах редовно но бях пропуснал 1 вноска. Обясних им че парите и за двете вноски са в мен и че винаги съм бил коректен с този кредит. Обясниха ми че тази нощ ще спя в клетката, и на другия ден като ги платя ще си помислят дали да ме пуснат. Бях задържан за 24 часа под претекст че има съмнения че съм извършил престъпление…”.

 

Полицейският произвол по команда на Аталай не спира до тук. След като мярката му изтича и той е освободен, Метин се прибира в родния Кубрат, където ежедневно бива профилактиран с телефонни разговори, в които полицаи от същото 6-то РПУ в София му заявяват, че няма право да влиза в собственото си заведение!!!

 

“…. Докато бях в Кубрат непрестанно ми се обаждаха хора представящи се за служители на 6’то РПУ и ми казваха че имам издадена заповед да не приближавам заведението ИНФИНИТИ и , че ако доближа ще бъда арестуван.

Обадих се на г–н Рамадан Аталай и го попитах какво става. Той ми каза когато имам път за София да се отбия в офиса му на бул. ”Дондуков”, но да не ходя в „ИНФИНИТИ” защото съм щял да имам неприятности….”

 

Срещата têtê-a-têtê с Рамадан Аталай е още по-ужасяваща дори от прекараната нощ в ареста, спомня си Мехмедов, и сякаш е извадена от сценария на “Кръстника”, само дето вместо Дон Корлеоне, домакинът е човек, който няма никакво документално доказателство как е спечелил парите си, защото единственият му официален доход е депутатската заплата. За сравнение - с толкова пари живее мениджър средно ниво в голяма столична фирма и максимумът, който си позволява, са две коли и малко по-голям апартамент. Рамадан Ефенди обаче е друга бира. Но нека не се отплесваме в празни разсъждения, а да се върнем на самата среща:

 

“…. При влизането си в офиса му, бях изненадан да видя  същите хора които ме заплашваха и против които бях написал жалба в полицията. Тай като незнаех кои са, позволих да бъда обискиран.

Седнахме да говорим с Рамадан Аталай, който най-арогантно, надменно и безочливо ми обясни, че ако не прехвърля дяла си, ще имам неприятности аз, съпругата ми даже както той се изрази „ Баба ти в Кубрат, пенсия няма да види”. 

Знаейки служебното му положение и статут, не посмях даже да го репликирам в този момент.

Прибрах се гр. Кубрат и се опитах да дам гласност на случая защото се страхувах много от думите които ми каза „ Нали видя че ние сме над закона”….”

 

В последното Метин Мехмедов се уверява лично, когато отива да извади актуално състояние на фирмата си и вижда, че тя вече не е негова собственост, а е прехвърлена на Ревин Аталай. Фирмата пък е преобразувана от ООД в ЕООД. Чрез адвокат Тезгюл Лютфиева той завежда дело в СГС, свързва се и с журналист на голям столичен вестник за да разкаже историята си. Оказва се глас в пустиня - никой не смее да рита срещу ръжен, особено ако ръженът носи клеймо “Рамадан”.

 

Краят на днешната история е тъжен и болезнен. Един млад мъж от турски произход, повярвал, че с труда си може да пробие в големия град, е докаран до просешка тояга от самозабравилия се Рамадан и синковеца му Ревин. Освен, че му открадват 1 800 000 лв., буквално разбиват живота му - Метин е изоставен от съпругата си, а тормозът върху него не спира. Главни действащи лица този път са авери и подчинени на Аталай от Делиормана, които с особено усърдие и садизъм прекършват вярата на Мехмедов в правосъдието и най-вече в каузата ДПС, която той цял живот безрезервно е изповядвал.

 

“….. Същата година през юни месец 2007 година, поради неспиращите подли атаки от семейство Аталай към мен и членове на семейството ми, изразяващи се в непрестанен психологичен и социален натиск чрез лица на ръководни длъжности в гр. Кубрат, протежета на всемогъщите Аталай, се разведох със съпругата си и изпаднах в дълбока депресия, която ми усложни социалните и лични отношения с близките ми хора…. “

 

След този финал думите са излишни. Оставаме в очакване, макар и с над 10-годишно закъснение, прокуратурата в Р България да се заеме със случая, а ръководството на МВР да издири и разпита как, защо и по чия команда полицаи от 6-то РУ на СДВР влизат в ролята на мутри.

 

Целият текст на сигнала може да откриете ТУК.

Източник: crimesbg.com