Има чиновнически коридори, в които парите не шумят като банкноти, а по-скоро приличат на тихото, монотонно жужене на индустриален сървърен шкаф, скрит зад тежка пожароустойчива врата в мазето на булевард „Цар Борис III“ № 136 в столицата. В Държавен фонд „Земеделие“ – мастодонтът, през чиито сметки годишно преминават милиарди евро европейски субсидии и национални доплащания, тишината винаги е струвала скъпо. Обикновено публичното внимание е приковано към директните плащания на хектар, към субсидиите за къщи за гости или към разпределянето на квоти за зърно и животни. В сянката на тези грандиозни финансови потоци обаче съществува един напълно невидим паралелен свят от обществени поръчки за поддръжка, софтуерни лицензи и сградна автоматизация, където стотици хиляди евро изтичат методично, облечени в безупречна административна лексика. Точно там, между редовете на открита процедура под номер 00737-2026-0018, публикувана официално на девети ноември 2026 година, репортерите на свободния информационен канал SIK.BG се натъкнаха на заложена класическа институционална бомба с часовников механизъм. Предметът на поръчката звучи сухо, скучно и почти приспивно за непредубедения гражданин – техническа поддръжка на системата за наблюдение на микроклимата в сървърните и архивните помещения на Централното управление, двадесет и шестте областни дирекции и Резервния информационен център. Но зад тези десетки страници чиновнически образец и невинни приложения се крие класически управленски шедьовър, в който прогнозната цена необяснимо полита нагоре с цели петдесет на сто, а победителят се излъчва чрез математическа формула, която изглежда проектирана така, че да възнагради определен кандидат за сметка на държавния бюджет.

За да се разбере истинската дълбочина на този казус, човек трябва първо да си представи какво всъщност пази тази система. В десетте сървърни и три архивни помещения в софийската централа, в Резервния информационен център в Пловдив и в сървърните зали на двадесет и шестте областни дирекции на фонда от Благоевград до Силистра се намират твърдите дискове, съдържащи цялата история на земеделските плащания, преписки, одити, застъпвания на парцели и банкови гаранции на българските фермери. Ако температурата в тези помещения надхвърли критичните стойности, машините просто изключват, а при тежка повреда данните могат да бъдат безвъзвратно загубени или компрометирани. Системата за сградно управление, или така нареченият Building Management System, е не просто термометър, окачен на стената. Това е сложен конгломерат от свободно програмируеми контролери, стотици температурни и влажностни датчици, силови електрически табла, контакти за следене на вратите, комуникационни връзки с непрекъсваемите токозахранващи устройства и прецизни климатични машини. Държавен фонд „Земеделие“ е обявил пределна прогнозна стойност за тези услуги в размер на точно 153 388 евро без включен данък върху добавената стойност, което прави точно 184 065 евро и 60 цента с налога. Всички цени в процедурата вече се оферират и изчисляват стриктно в европейска валута. Договорът е разчетен за срок от тридесет и шест месеца или до достигане на тази финансова граница.

Първият шокиращ въпрос, който изниква пред всеки опитен изследовател на публичните финанси, е свързан с историческата памет на институцията. Само три години по-рано, през юли 2023 година, същият този Държавен фонд „Земеделие“ провежда обществена поръчка с практически абсолютно идентичен предмет и териториален обхват под номер 00737-2023-0011. Тогава, при три подадени оферти, фондът сключва договор на тридесет и първи юли 2023 година със софийското дружество „Диелектрик“ ООД с ЕИК 204759648 на обща стойност, равняваща се на приблизително 102 258 евро без ДДС (тогавашните 200 000 лева). Днес, без да е настъпила драматична промяна в броя на областните дирекции на фонда, които продължават да бъдат точно двадесет и шест, предвиденият бюджет скача с цели 51 130 евро, или точно с петдесет процента отгоре, достигайки тавана от 153 388 евро. В публичната документация на новата процедура липсва какъвто и да било разширен финансов мотив или подробен ценови анализ, който да обясни защо поддържането на абсолютно същата материална база изведнъж изисква допълнителен ресурс от над петдесет хиляди евро. Чиновническото обяснение, което вероятно ще бъде сведено до общата инфлация или натрупването на амортизация, звучи кухо, защото оборудването в голямата си част вече е било изградено и работещо. Какво точно се е променило в софтуерната архитектура или в кабелните трасета на фонда за три години, че издръжката им да поскъпне толкова рязко, остава държавна тайна, заключена някъде в кабинетите на дирекцията, подготвила техническите спецификации.

Истинският анатомичен разрез на процедурата обаче започва, когато човек отвори документа „4_Glava_treta.docx“, озаглавен в документацията като методика за оценка на офертите. На хартия възложителят е избрал най-чистия, прозрачен и неподлежащ на субективно тълкуване критерий – икономически най-изгодна оферта, определена въз основа на най-ниска цена. Когато обаче се вгледате в самата математическа формула, заложена за класиране на участниците, пред очите ви се разкрива класически похват, добре познат на ветераните в разследването на обществените поръчки у нас. Общата оценъчна цена, обозначена с буквата F, се изчислява чрез уравнението F равно на 0.6 по М плюс 0.4 по P. На пръв поглед имаме претеглена оценка между сервизната поддръжка, обозначена като М, и резервните части, обозначени като P. Дяволът обаче не просто се крие в детайлите, той тържествува там. В показателя М възложителят е включил сбора от една тримесечна абонаментна такса за поддръжка, една такса за преконфигуриране при преместване, една такса за добавяне на нови помещения и една такса за годишен пълен профилактичен преглед. Всички тези елементи са събрани чисто механично в едно общо число в евро, което впоследствие се умножава по коефициент нула цяло и шест.

Тук възниква крещящ математически и логически парадокс, който би трябвало да събуди незабавно вниманието на Агенцията за обществени поръчки и Сметната палата. Договорът за поддръжка се сключва за тридесет и шест месеца. Това означава, че реалните тримесечни абонаментни вноски, които Държавен фонд „Земеделие“ ще изплати от държавната хазна, са точно дванадесет на брой. Годишните профилактични прегледи на климатичната техника ще бъдат точно три. В същото време таксата за преконфигуриране при преместване на сървърно помещение и таксата за добавяне на нови зали са чисто хипотетични събития, които през целия тригодишен период могат да се случат веднъж, два пъти или изобщо да не се реализират никога. Въпреки това формулата на фонда третира една тримесечна такса за поддръжка като абсолютно равностойна по тежест на една такса за преместване на помещение. Формулата напълно игнорира реалните обеми и реалната честота на плащанията. Един кандидат може съвсем съзнателно да завиши драстично цената за редовния тримесечен абонамент – парите, които със сигурност ще получава на всеки три месеца от касата на фонда, и едновременно с това да предложи символична цена от няколко евро за преместване на помещения и за резервните части, знаейки отлично, че тези събития са малко вероятни. Резултатът от подобна аритметична еквилибристика е предопределен: такъв кандидат ще спечели търга с най-ниска комплексна стойност на F, но в края на трите години данъкоплатците ще платят несравнимо по-висока крайна сметка в евро, отколкото ако беше избран участник с нисък абонамент и реални пазарни цени на ремонтите.

Още по-дълбоки съмнения навява вторият компонент на формулата – показателят P, носещ цели четиридесет процента от общата оценка. Той представлява чиста аритметична сума от единичните цени в евро на всички резервни модули и резервни части, описани в ценовия образец на документацията. В този сбор скъпоструващ централен контролер на стойност хиляди евро тежи абсолютно по същия начин, както обикновен магнитен датчик за врата или евтин температурен сензор за двадесет евро. Липсва какъвто и да е коефициент за експлоатационна повторяемост или вероятност за дефектиране. Ако даден участник разполага с вътрешна информация кои елементи от системата дефектират най-често и кои почти никога не се чупят, той може да свали цените на нечупливите модули до символични центове, да събори стойността на P и да си гарантира победата. Самият фонд в своята документация е посочил прагове за необичайно благоприятни оферти по смисъла на член 72 от Закона за обществените поръчки, като е заложил минимална база от 10 400 евро за компонента М и цели 24 500 евро за компонента P. Защо фондът оценява резервните части на сума, надхвърляща два пъти очакваната базова стойност на самата сервизна дейност, и защо оценява единични бройки вместо реални разходи за жизнения цикъл на договора, е въпрос, на който ръководството на фонда дължи публичен отговор пред обществото и пред екипа на свободния информационен канал SIK.BG, който ще следи стриктно развитието на процедурата до финалното отваряне на пликовете.

Когато разлистим техническата спецификация, съдържаща се в документа „3_Glava_vtora.docx“, мъглата около техническата архитектура на системата започва да се вдига, разкривайки изключително тясна, специфична и затворена технологична среда. В документа ясно е записано, че в Централното управление в София, във всичките двадесет и шест областни дирекции и в Резервния информационен център работи централизирана система за сграден контрол, изградена с оборудване на мултинационалния гигант Schneider Electric. Мозъкът на наблюдението и интеграцията се осъществява чрез специализираната платформа StruxureWare Building Operation WorkStation. По обектите са инсталирани десетки контролери от фамилията SmartX – сървъри от серията AS-P, входно-изходни модули, но редом с тях продължават да функционират и остарели, специфични контролери от предишно поколение като TAC Xenta 451A, TAC Xenta 411 и TAC Xenta 401, особено в архивните помещения в София и в пловдивския център. Цялата комуникация е завързана през специфични протоколи Modbus и LON, а наблюдението на прецизните климатици се осъществява чрез точно четиридесет и три броя интерфейсни модули с фабрично обозначение RBC-SMIM4, предназначени ексклузивно за климатична техника с марката Toshiba.

В самото посочване на съществуващи търговски марки в техническата документация няма формално нарушение на закона, доколкото става дума за поддръжка на вече наличен хардуерен фонд. Големият журналистически капан обаче щраква при прочита на критериите за подбор, заложени в точка 4.1 от документа „2_Glava_parva.docx“. Там, под маската на високи изисквания за професионална квалификация, възложителят е записал изисквания, които на практика действат като непробиваем филтър за деветдесет и девет процента от българските инженерни и сервизни фирми. Държавен фонд „Земеделие“ изисква всеки кандидат да разполага с екип, в който задължително фигурира поне един експерт с валиден сертификат за работа и програмиране със софтуерната платформа StruxureWare Building Operation, и поне един експерт с удостоверение за преминато обучение за работа със специализираните контролери TAC Vista и TAC Xenta. Въпреки че възложителят ритуално е добавил законовата фраза „или еквивалент“, всеки системен интегратор в България е наясно с реалността: тези сертификати се издават само през тясно контролираната учебна мрежа на съответния производител. На родния пазар има само няколко дружества, които притежават съвкупност от кадри, сертифицирани едновременно за новия софтуер и за архаичните контролери Xenta. Ако към това добавим и обстоятелството, че за да програмираш контролер на обект, ти е необходим пълен административен софтуерен достъп, изходни конфигурационни файлове и валидни лицензионни ключове, става ясно, че външна фирма, която не е изграждала системата или не я е поддържала до вчера, е изправена пред непреодолима бариера. Никъде в проекта на договор в документа „6_Proekt_na_dogovor.docx“ фондът не поема черно на бяло изричното задължение да предаде на новия изпълнител софтуерните кодове, архивите на програмите и администраторските права, с което рискът за всеки независим участник се превръща във финансов и оперативен хазарт.

Още по-интригуваща става картината, когато проследим договорите назад във времето и осветим мрежата от дружества, които през последните години са гравитирали около критичната инфраструктура на фонда. Освен споменатия договор с „Диелектрик“ ООД от 2023 година за равностойността на около 102 000 евро, публичните регистри пазят следи от още една знакова сделка, реализирана през март 2023 година. Тогава Държавен фонд „Земеделие“ сключва договор за около 151 000 евро с дружеството „Кулинг Пауър Сълюшънс“ ЕООД с предмет доставка, монтаж и интеграция на специализирани прецизни климатични тела точно към съществуващата BMS система. В същия технологичен периметър се появява и фирмата „СМ Енерджи“ ЕООД, която е изпълнявала поръчки за доставка и поддръжка на непрекъсваемите токозахранващи устройства и тяхното свързване към информационната среда на ДФЗ. Така се оформя един затворен кръг от взаимна технологична зависимост: единият доставя климатиците Toshiba и интерфейсните платки RBC-SMIM4, вторият осигурява UPS модулите и техните Modbus карти, а третият поема софтуерната интеграция и абонаментната поддръжка. Когато след това същият този фонд обяви открита поръчка за обща поддръжка на целия конгломерат без обособени позиции, както е сторено в настоящата процедура, страничните кандидати са поставени в невъзможност да предложат конкурентни условия. Липсата на обособени позиции задължава един изпълнител да бъде едновременно тесен специалист по софтуер на Schneider, хладилен техник за японски климатици и силнотоков инженер за индустриални табла, покриващ двадесет и седем точки в цяла България.

Парадоксално на фона на тези свръхизисквания към сертификатите звучат заложените в техническото задание срокове за реакция при реална авария. В документа „3_Glava_vtora.docx“ е записано, че при възникване на инцидент или повреда изпълнителят е длъжен да реагира в рамките на работния ден, а срокът за окончателно привеждане на системата в работоспособност е до два работни дни. Всеки системен администратор би настръхнал при прочита на това изречение. Ако в горещ петъчен юлски следобед дефектира основната прецизна климатизация в сървърното помещение на фонда в София или в голяма дирекция като Варна или Пловдив, реакцията на сервиза може законно да се ограничи до регистриране на сигнала до края на деня. Срокът от два работни дни означава, че екипът може да се появи и да завърши ремонта едва във вторник вечерта. В плътно изолирано сървърно помещение с десетки работещи шасита и масиви температурата преминава фаталната граница от петдесет градуса не за дни, а за броени часове, превръщайки скъпоструващата техника в купчина прегрял силиций. Наричането на информационната инфраструктура „критична“ и едновременното допускане на двудневен срок за ремонт през работни дни звучи като безпощаден управленски нонсенс. Този толерантен срок поражда и друго, далеч по-неприятно журналистическо съмнение: дали тези занижени изисквания за време за реакция не са съшити специално по мярката на фирма, която не разполага с реален денонощен мобилен сервиз във всичките двадесет и шест области, а възнамерява да обслужва провинцията на спокойствие, пътувайки от столицата, когато графикът го позволява?

Картината на тази обществена поръчка се сглобява като мозайка, в която всяко камъче носи отпечатъка на административен произвол или изтънчено нагласяване. От едната страна имаме рязък скок на парите с цели петдесет на сто – от около 102 000 евро на над 153 000 евро без ДДС за абсолютно същия тригодишен период. От другата страна стои абсурдна формула за оценяване F = 0.6M + 0.4P, която изкривява реалната стойност на разходите и прави възможно класирането на по-скъпа за бюджета оферта чрез подбиване на единични цени за несъществуващи ремонти. По средата стоят ограничителните изисквания за сертифицирани инженери по специфични частни софтуерни марки, съчетани с пълно институционално мълчание относно това кой държи администраторските кодове на действащата държавна система.

Всичко това не са просто сухи параграфи от Закона за обществените поръчки. Това са европейски и държавни пари от джоба на данъкоплатците, които потъват в тъмните технологични подземия на Държавен фонд „Земеделие“, докато земеделските производители чакат поредните траншове и се редят по опашки в същите тези областни дирекции. Когато една държавна структура обявява поръчка за над 180 000 евро с ДДС, тя е длъжна да защити всеки цент с желязна публична логика. В случая с поръчка № 00737-2026-0018 логиката липсва, но за сметка на това математическата акробатика е в изобилие. Ръководството на фонда дължи ясни и незабавни отговори на въпросите кой написа формулата за класиране, защо бюджетът набъбна с над 50 000 евро и дали зад сложните абревиатури на датчици и контролери не наднича познатият силует на предварително избран изпълнител. Дотогава тази обществена поръчка ще остане като класически пример за това как се подготвя състезание, в което публиката вижда правила, а посветените – само крайния резултат.

Източник: sik.bg