Пчелният мед се превръща все повече в деликатес и лукс — цените му хвърчат нагоре, а купувачите се хващат за главата при гледката на цифрите върху етикета. За да купиш голям буркан със сладкия еликсир, се налага да извадиш 25 лева, за да се сдобиеш с нещо качествено, а средно бурканче за под 14 лева няма. Дори най-малките разфасовки – тези по 250 грама, вървят по 10-ина лева.

В същото време родните потребители не знаят какво купуват – рискът да попаднат на фалшиво съдържание е огромен. Ментета заливат пазара масово и безпроблемно. Това е големият страх на пчеларите. Реално функциониращ пазар на пчелен мед няма. Имаме както фалшив пчелен мед, така и фалшиво пчелно млечице“, обясни заместник-председателят на Националната браншова пчеларска организация Сребрин Илиев. Статистиката е шокираща — близо 46% от меда, проверен в Европейския съюз, се е оказал или фалшив, или несъответстващ на изискванията за истински продукт, сочат данни на Европейската асоциация на пчеларите.

Ментетата се правят по два начина – единият вариант е да се крие произходът и некачествен внос да се предлага като български, при условия на занижен контрол. И другият — смесва се наш автентичен мед с фалшив, на базата на захарни сиропи и след това също се продава като родно производство.

Производителите разказаха поредна схема за менте – вносен мед, най-често от Украйна и Китай влиза в България, и то на цена от 2 лв. на едро, но в търговската мрежа получава цената на нашия мед, пак на едро.

Особено виртуозна е гръцката схема — от южната съседка купуват от Украйна мед за 2 лв., карат го в Гърция, пакетират го и го вкарват в България. С парите купуват от тук нашенски истински и качествен мед и го продават в Гърция. Така българският потребител е губещ – вместо родния, хубав мед, получава супер некачествен продукт.

Естествено, липсата на качествен контрол върху пчелните продукти е огромен проблем, с който се сблъсква браншът — и при вноса, и при вътрешното производство. Като капак дойде и предложението за ограничение от 2000 кг мед и пчелни продукти годишно пък преля чашата на пчеларите и създаде огромно недоволство в сектора.

Тъкмо директните продажби са основен начин за оцеляването на нашите пчелари — осигурява им справедлива цена и пряк достъп до пазара, особено за малките стопанства. Въпросното ограничение обаче бута пчеларите към сивия сектор и се стига до компромиси с качеството и липса на контрол. Докато директните продажби са най-ефективният инструмент, така че купувачът да получи стоката от извора. Свободните директни продажби, при които пчеларят застава с името си и собствен бранд, са ключови за доходите и качеството, както и за опазването на пчеларството.

Пчеларите не спират да припомнят пред какво огромно предизвикателство ги поставя лошият климат – дъждовна пролет, последвана от бързи суши, скъсява медосбора и принуждава пчеларите да хранят пчелите със скъп инвертиран сироп.

В последните 2 години пчелите намаляха от 20 до 50% в стопанството. А кошерите измират от болести и недействащи лекарства. Производителите на мед отдавна алармират, че остават все по-малко кошери — остават или много големите пчелари с над 500 семейства, или съвсем малките – с по 5-20 кошера, просто така – за хоби.

Източник: Уикенд