Напът сме да станем свидетели на поредното абсурдно унищожение в държавата. Общинските съветници в Кресна са гласували с мнозинство в едномесечен срок жител на обезлюденото село Влахи да махне от там стадата си с овце и кози. Както сами се досещате, той трябва да изпълни това нареждане на местната власт. Тук е мястото да отбележим, че в случая става въпрос за единственото голямо стадо от 500 овче от изчезващата каракачанска порода и 200 кози от друга изчезваща порода – калоферска. Прави, струва, до 10 август Сидер Седефчев, който е собственик на фермата трябва да щракне с пръсти и да ги премести някъде.
Да, ама така не става. Да започнем от там, че макар селото да е само на 10 км. над Кресна, път до там няма – той стига само до половината от това разстояние. На практика решението на местната власт означава унищожение на стадото, което не може да бъде преместено като камион с тухли и повече или по-малко трябва да се изколи.
Местният вестник „Струма“ нарича презрително Сидер Седефчев „топ еколог” и го обвинява, че е затрупал селото с „лайна“. Всъщност истината е, че така наричат овчия тор. На практика излиза, че според местните медии в селото не трябва да се гледат животни, а да има само вили. И може би точно в това се корени и проблемът, макар да става дума за обикновена клевета, тъй като къщата на Седефчев се намира накрая на селото, а кошарата и торището са до нея и не пречат на никого.
Той и семейството му са оживили умрялото село Влахи преди години, когато е имало само един постоянен жител. Сега са пет, заедно със Сидер Седефчев. Някогашните улици са буренясали и обрасли с храсти.
Двамата братя са художници по образование и продължават да рисуват. В края на 90-те започват като хоби да развъждат каракачански кучета – изчезваща тогава порода. Отделни екземпляри са пръснати тук и там по планините, мешат се с други. Те събират едно по едно, заедно с приятели създават необходимия брой поколения и линии и стигат до там, че благодарение на тях породата е официално регистрирана по киноложките стандарти. Сега от цяла България и чужбина идват от тях да купят чистокръвно каракачанско куче, от тях са взели екземплярите и развъдили породата и в други кучеферми. Друго, което местната власт е задължило братята е да водят кучетата си на каишка.
Обикаляйки по планините покрай кучетата преди години, братята започнали да събират една по една изчезващи каракачански овце. Останали единици, намират се тук-там, колят ги.
Полека-лека събират малко стадо от десетина. Тогава се установили в село Влахи, стадото нараства до към 500 овце. Сидер се установява да живее за постоянно тук, край стадото. По-късно повтарят същото и с калоферски кози, достигат 200, после ги намаляват наполовина, защото не могат да смогнат.
Породата е аналогична на каракачанската. Отличително за всички тези редки породи е, че са черни на цвят.
Сидер работи от тъмно до тъмно, Не е на курорт, няма луксозни вили и грамадна къща с високи дувари. Те започнали да произвеждат и сирене. Направили малка мандра, която бързо хлопва кепенците, защото няма кой да работи.
Пишат за тях, че по програма за 14 млн. лева се грижели за няколко лешояди. Сидер и брат му не са орнитолози, нито са виждали кьорав лешояд в този дял на Пирин и нямат нищо общо с това.
Никой не се интересува нито от вълната, нито от овчия тор. В Шотландия, където гледат много овце, не остава неостригано стадо и неизкупена вълна. У нас е различно. Каракачанската вълна е с редки качества, но никой не я търси. Местните зеленчукопроизводители около Сандански пък не се интересуват от овчи тор, използват само изкуствен. Купувачи има само за агнета напролет за Гергьовден, и рядко от отделни животновъди, които искат да си завъдят от породата.
И Седефчев става излишен, гледат на него като враг. Рие тор и трупа на торище. И макар да не пречи никому, го задължават да се махне от селото. Държавните субсидии за редки породи са мизерни.
Съпругата на Сидер е биолог, двамата са направили образователен център за диви животни в селото. Има малък зоопарк към него гледали два вълка и четири мечки. Поради липса на редовно водоснабдяване на селото през лятото мечките са изпратени в спасителен център за диви животни в Италия. Лятно време в центъра идват групи ученици, единственото оживление в селото, освен няколко виладжии през празничните дни.
Всъщност, по-дълбоката причина за атаката срещу Сидер Седефчев вероятно е съпругата му. Тя е член на еко-организации и е сред протестиращите против маршрута на магистралата през дефилето. Макар да няма нищо общо със село Влахи, очевидно този въпрос е причината местните власти да атакуват протестиращите.
За сравнение – в скъпи алпийски курорти по тесните улички между кафенетата ходят овце и кози и туристите ръкопляскат и им се радват.
Източник: Уикенд
Коментирай